Ако спрем за малко съвременния филм и върна лентата около 40 години назад, ще ви припомня един човек, който заслужава внимание. Трябва да се помни !
Опитът дава знания, които трудно можем да научим и в академия или пък да приемем, ако не сме ги изпитали на собствен гръб.
Има какво да се поучим и от грешките му и от изключителните му човешки постъпки и качества. Недялко Донски, зодия лъв, роден през 1926 г. - човек като всички други само че не съвсем.
Има нещо изключително у него, особено в по-ранния му период. Не мога да тълкувам личността му преди да изброя факти. Казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Около седемдесетте години на миналия век – този човек, около 40 годишен тогава, без висше образование, става заместник председател на БСФС и му се гласува страхотно доверие. Става отговорен кадър за движението на парите по второ направление – валутата в БСФС, като в същото време е и председател на тогавашната Българска федерация по футбол. При тази възраст, при този пост, по това време, такова си е направо чудо. Някой би казал: а бе някой от ЦК го е лансирал. Възможно е да е и така, но в този случай, да лансираш такъв човек, да му вярваш и помагаш да работи, си е направо качество, както по-нататък ще се разбере.
Запалянковщината има невероятни измерения по всяко време. Случило се така, че дясната ръка на Тодор Живков в ЦК по онова време Милко Балев бил върл цесекар, а за беда нашия човек симпатизирал на „Левски”. Футболът е световен феномен и изключителен случай, в който на мач един до друг могат да седят като зрители работник до директор на завода и заедно да се вълнуват като съмишленици или противници. Това добре, обаче в нашия случай страстта към любимия отбор била безгранична. По-скоро „цесекара” изпуснал мярката. Използвал служебното си положение и един неуспех на националите и предизвикал Политбюро на ЦК на БКП да се занимават с проблемите на футбола. Появила се известната статия във в. „Работническо дело” - „До кога ще търпим недъзите в българския футбол” и в резултат Недялко Донски бил свален от всички постове в спорта. А хората го признавали и обичали, като много широко скроен ръководител. Наложило се да се погрижат висши ръководители да съхранят добрия човек. Предложи ли му да стане посланик, дипломат, каквото иска... в някое хубаво задгранично посолство. По онова време 99.99 от хората биха притичали пеша през океана за такава работа. Но не и Донски. Той им рекъл: „аз съм израсъл със спорта, не искам да ме пращате на друго място. Назначете ме портиер пред БСФС – с удоволствие ще се срещам всяка сутрин с треньорите, със спортистите и ще ги изпровождам вечер да си ходят”. Тогава някой се сетил, че преди години било спряно единственото спортно списание у нас и не е ли време сега отново да започне да излиза нещо такова, илюстровано... И го направили главен редактор на несъществуващия още „Старт”. Разумно го оставили сам да си подбере екипа. Което и направил И то толкова добре, че „Старт” стартира в България неудържимо и дълго време водеше спортната журналистика напред... Трима от четиримата, които беше избрал в началото, бяха корифеите на спортната журналистика по онова време, четвъртият беше абсолютно непознат заек, но човекът не се провали, въпреки недоумението на всички, направи голям стаж, работи добре и много, а сега дори пише вестник в Америка. Това показва колко добър е онзи ръководител, който умее да избере хората, които да му свършат работа. Със своя невероятен нюх към хората и техните способности Донски би могъл да бъде успешен ръководител и на операта и на банка и на док за атомни подводници.
Старт започна да излиза като орган на ЦС на БСФС през 1971 г. От тук до тъжния край на вестника Донски ми е бил пряк ръководител. Следващите няколко факта не може да будят никакво съмнение, защото са станали пред очите ми:
- Недялко Донски в този четвърт век живот на вестника не се възползва нито веднъж да пътува в чужбина като главен редактор или журналист на разноски на БСФС или редакцията на вестника..
- Той не ползваше служебното Жигули /по-късно Лада /, а караше личното си Пежо 404 сам и с него идваше на работа.
- Никога не е имал млада и красива секретарка и не е участвувал в никакви любовни авантюри, макар да е красив и привлекателен човек. Има блестящо здраво и единствено семейство. Радва се сега на снахи, зетьове и внуци.
- Донски не назначи нито един родственик или съгражданин в редакцията.
- Той не участвува никога в продължителните запои и софри, които постоянно се откриваха, макар и да има много приятели.. Сам не пие /малко Кампари в началото/ поддържа спортна фигура /в началото играеше тенис/ въпреки, че и той си има свои болежки.
- Не се плаши от конфликтни личности. Напротив! Той създава правилата за работа в екип и хората, които един път е избрал получават пълно доверие, свобода и защита За него важното е те да вършат работата, за която ги е взел, да са самоинициативни скромни и с много идеи, какъвто е и той. Никакво внимание не обръщаше на критиките, че се заобикалял и работил с хора, които са безпартийни.
- Той не се опитваше да пише /като мен сега/ и не се възползваше от възможността да получава хонорари за това.
- Никога не ползва привилегията, която сам създаде - журналистите на Старт да почиват през отпуските със семействата си в красиви бази у нас и на разменни начала в чужбина. Никога не е почивал и в Международния дом на журналистите във Варна.
- Помните ли, че в ония години вестникарската хартия беше лукс. Лично ЦК определяше кой вестник ще получи по план хартия и кой ще фалира. Забележителния Донски обаче отказа помощта на държавата и се нагърби сам да осигури тази благина. А с този ход направи вестника независим и журналистите и фотографите на „Старт” се акредитирваха на всички големи състезания по света – „Старт” пръв започна да пише за тениса на Уимбълдан и в Медисън Скуър Гардън, за световни първенства по САЩ, Бразилия, Перу и дори Австралия и Нова Зеландия. И журналистите в този вестник пишеха свободно така, както виждаха нещата, защото Донски умееше да ги защити и предпази.
Един колега от „Поглед” беше казал някъде: „ А бе този човек е национално богатство! Такива хора със свещ да ги търсиш не можеш откри”.

За Недялко Донски може да се пише безкрайно дълго и все ще е малко. Няма да стигнат страниците на вестника. Недялко Донски не бе само Главен редактор. Ние в „Старт” бяхме като обитателите на един дом, като едно голямо семейство . Като наш баща Донски се грижеше за нас, както и за своето семейство – да има справедливост и на всички да им е добре. Измисли и предложи да направим фирма – ООД. Не от двама трима души, ами всички творци, които в момента работеха в „Старт” и имаха продължителен стаж във вестника. Започнахме с надежден ентусиазъм. Получиха се и първите отлични финансови резултати. Раздадоха се дивиденти. Купиха се петнайсетина нови коли за всеки персонално. Освен с хартия вестникът се сдоби и със своя предпечатна подготовка – нещо почти възмутително за онова време. По всичко изглеждаше, че ни предстои блестящо и перспективно бъдеще.
Уви, случи се обратното. Парите и благините много бързо развалиха отношенията между съдружниците. Клаузите от търговския закон промениха йерархията и единоначалието в редакцията, а това бе пагубно за неопитни търговци, като нас. За много кратко време всичко отиде по дяволите. Откраднаха ни и половината коли, завидяха ни колеги от гилдията. В края на 1996 г. вече нямаше нито фирма, нито приятелски отношения, нито вестник, нито пари. За сетен път се потвърди старата максима, че парите развалят хората, особено неподготвените и недотам разумните.
На Недялко Донски може би най-голямото му качество – добронамереността и доверието към хората, при новите обстоятелства, му донесе и най-големите лични разочарования накрая.

Случки много, но най-запомняща и емоционална бе последната ми среща с него, на четири очи, през 1996 г. Обади ми се и пожела да се срещнем. Очаквах само да каже къде да дойда за да се видим. Изненада ме с предложението - той да дойде на крака при мен в Клуба на СДС на ул. „Оборище” и бул. „В. Левски”. По това време аз го стопанисвах и бях направил кафене и фотографски магазин по договор за съвместна дейност. Това място малко по-късно стана център на събитията през януари, когато падна правителството. Та затворих аз всичко и около час и половина си говорихме сами, както никога преди. Имаше откровения, имаше признания, имаше емоционални прозрения. Нали и двамата сме зодия „лъв”. Имаше и молба към мен, която аз сто процентово изпълних. Разделихме се приятелски. За мен Недялко Донски си остава един могъщ и талантлив ръководител. Мой кумир и пример и за тогавашните и за днешните управници. За съжаление той днес живее с огорчението, че не е разбран, не е почетен по достойнство. Не усеща благодарността от тези, за които е допринесъл най-много, за да работят добре и да се чувстват и тогава и сега добре. Много бързо забравяме вчерашния ден. За мое огорчение това не биваше да му се случи. Единственото, което мога да прибавя за негова утеха е, че и враговете му, доколкото ги има, се прекланят пред неговата личност.

Но... Всичко свърши. Големия въпрос е защо при такъв велик ръководител все пак, мистериозно или закономерно, Илюстрованият спортен седмичник „Старт” изпадна в забвение и го няма вече 13 години по будките за вестници? Причините със сигурност са няколко – не е една. Но аз ще споделя само една.
Всяка редакция си има йерархия, ред и колкото и да се демократизира едно общество, единоначалието във вестника трябва да се запази. От друга страна търговският закон пази правата на съдружниците в едно ООД и според него никой не може да вземе еднолично решение. По четири точки от същия закон без 100 процентово съгласие на всички съдружници търговското дружество не може да вземе решение: да уволни съдружник, да приеме нов съдружник, да увеличи или намали дяловия капитал, да прехвърля дяловете си. С други думи редакция и същевременно търговско дружество са две несъвместими неща. Може, но изискват голяма култура между съдружниците и опитност, а ние не бяхме от тях. По начало дружество с ограничена отговорност /ООД/ се прави от малък брой приятели – съмишленици, именно поради сложността за управление предвидена от закона. Търговския закон ликвидира предимствата на Донски като лидер. Взехме се много на сериозно. Новоизлюпените съдружници решихме да се възползваме от демократичните промени и предимствата, които получихме от Търговския закон. Възползвахме се и съсипахме и загубихме всичко. Сега вече знаем какво бе то. Остава ни да си пуснем Моцарт – „Малка нощна музика” и да останем насаме със себе си в размисъл.

Емил МАНДЖАРОВ

Назад