Олимпийските игри са повод да се види и нивото, равнището и възможностите на новите технологии, които навлизат ежедневно в живота ни. И на тази олимпиада видяхме доста нови неща в телевизионните предавания, в бързината с която журналистите предават своите информации и особено силното представяне на единствения там български спортен фоторепортер Бончук Андонов. Той за първи път в историята на нашата фотожурналистика постигна една дългоочаквана за всички ни мечта - да можеш минути след като си станал свидетел на събитие със световно значение да изпратиш огромно количество професионално направени снимки и ги предложиш на пресата в родината си.

Да се сбориш със световните агенции и да ги победиш в количество и бързина си е супер успех, за който медали не се раздават. Но колега, който е вървял по този път не е възможно да не го оцени и дори благородно да му завиди. За завиждане си е когато за победата на Румяна Нейкова минути след финала се качиха в сайта на Бончук над 100 снимки от миговете на нейната победа. Подобна бе картината не само и с останалите ни медалисти, а въобще с всички наши участници. Снимките на Бончук се качваха в Интернет преди да е свършило състезанието като в последствие в зависимо от резултата бройката снимки се увеличаваше с десетки. Е, в днешно време, би казал някой, това е лесна работа с новите възможности на Интернет. Това е вярно, но е вярно и това, че успехът спохожда само добре подготвените. А успехът на Бончук Андонов не е случаен, нито изненада за тези, които отдавна го познават.
За другите искам да споделя някой мигове от живота му.

“Бончук” е копие с кълбо от което се спускат две спираловидно спускащи се ленти и привързана към копието конска опашка. Българските алпинисти от експедиция “Хан Тенгри 98” осъществяват своята цел да развеят на върха /7010 м./ в централна Азия - славния Бончук. “Бончукът” е символ на неутрална, истински свободна и независима българска държавност още от дълбока древност та до наши дни. С тази експедиция българските алпинисти, спонсорирани и от българи живеещи в чужбина, отправиха апел към българите да поддържат и се стремят към този български идеал. Та Бончук е име също и на залив край егейския град Мугла . Известен като предпочитано място за туристически каравани, но сега затворен за туристи поради грижа за развъждането на редките пясъчни акули.
Бончук е име и на партизанин - заместник-командирът на Дупнишкия партизански отряд, загинал трагично близо до село Яребковица край Сапарева баня. На името на падналия в борбата против фашизма Никола Чуковски /Бончук/ е кръстен и градския стадион в Дупница и моя колега Бончук Андонов
Бончук е име на стадион в гр Дупница. Бончук е име на партизанин. Бончук е името на най-известния в момента действуващ български спортен фотограф.

Бончук Андонов е роден на 15.08.1948 г. в с. Пастра. Това е последното село преди да стигнете по пътя до Рилския манастир. Това село и фактът, че на година и полoвина е останал без баща са оказали изключителни следи в бъдещото му развитие.
Научен още от малък да помага на майка си в тежкия селски труд, той отрано е пълен работяга. По късно учи в Техникума по фотография в София и през школата на Илюстрования цветен спортен седмичник вестник “Старт” /1975 - 1996/, а и през “Старт фотопрес” ООД /1996-1998/ Всичко това го прави днес най-подготвеният, който може да даде особено високи резултати. 20 години сме работили заедно рамо до рамо. Бяхме добри приятели, после животът ни тръгна в различни посоки.

Олимпиадата в Пекин за Андонов е трета поредна. Присъствувал е и на други важни и обществено значими за българския спорт събития. Бил е специален пратеник на в. “Старт” на световното първенство по футбол “САЩ-94”, на множество световни и европейски първенства по борба, гостувал е в Америка по покана на Валентин Йорданов в имението на Дюпон за фоторепортажи от “Фокс кечър клуб” преди седемкратния световен шампион Валентин Йорданов да стане и олимпийски шампион от “Атланта-96”, гостувал е и на Стоичков в Барселона.
Но Бончук казва и друго: „ Няма значение на колко световни и олимпийски шампионати си бил. Важното е на колко селски борби си присъствувал за да усетиш и обикнеш спорта”.

Борбата е любим спорт на Бончук. Нямат чет и брой фотоизложбите, фотоилюстрациите в пресата и в специални издания, чиито автор е Андонов и темата борба. Няма човек не само в България, а в света, който да има повече борцови снимки и то шедьоври от историята на българската борба. Другият любим спорт за Бончук е футболът. Незабравимо и за него и за българската история ще остане лятото на 1994 г. и големият успех - четвърто място за страната ни на Световното футболно първенство в Америка. Безброй пъти са печатани незабравимите му снимки с головете на Стоичков и Лечков в победата ни над Германия с 2:0. И колко пъти още ще се печатат негови снимки от исторически победи на българския спорт, на които той е бил пряк свидетел, никой не може да каже. Може би за всички е ясно този майсторлък не може само да се учи. Той е и дарба и самобитно вдъхновение.

Сега Бончук Андонов е управител и съсобственик на агенция за снимки “Sportline.Bg” Като специален пратеник на Олимпийските игри в Пекин през август 2008 той направи много за фотографията и за спорта. На 15 август, по средата на Олимпиадата, той отпразнува своята 60-годишнина по най-щастливия и заслужен начин за човек, чиито живот е хармония между спорта и фотоизкуството: на най-голямото спортно събитие в света, със своята вярна фотокамера, сред огнените страсти на големия спорт!

Много приятни спомени имам от миналото, когато работихме заедно. По начало той е много общителен. Лесно се сприятелява и поддържа приятелски отношения с много хора. Много хора го обичат и му помагат. На много хора и той помага. Спомням си в един труден миг за семейството ми в борбата ни за оцеляване, когато нямаше никаква храна по магазините, режим на тока, напечатаха се купони за хранителни продукти, а моите деца бяха малки, Бончук Андонов ми донесе от Пастра една тенекия сирене - нещо не виждано тогава! Децата ми и до днес си спомнят този случа
Днес и синът на Бончук - Костадин Андонов е тръгнал по стъпките на баща си. Работи и се усъвършенства като фоторепортер и ръководител в агенцията при баща си.

Бончук Андонов е сред големите фигури на Пекинската олимпиада. С неговото майсторство Игрите живяха и ще живеят в историята на хората. Той е щастлив човек. Успя да постигне това, което мечтаеше. Знам, че сега има нови мечти и съм уверен, че и тях ще стигне.
Успехите на Бончук са успехи и за българския спорт, че има такъв качествен и всеотдаен летописец.

Емил МАНДЖАРОВ

Назад