В президентските кампании афроамериканци са били включвани и друг път - Ширли Чисхолм /1972/, Джеси Джексън /1984, 1988/, Линора Фулани, Алан Кис, Ел Шарптън и Керол Мосли Браун в по-ново време. Но те са достигали най-вече до предварителните партийни конференции. Сенаторът от Илинойс и наш съгражданин от Чикаго Барак Обама е първият, който стигна до последния етап на борбата, спечелен по блестящ начин.

Малко история
Появата на първите африканци в Америка става в средновековието и то се дължи, естествено, на европейците. По това време робството още съществувало в страни като Испания, Португалия и др. и техните пионери-завоеватели го смятали като доходна търговия, та го пренесли и в Новия свят. По същото време цялата “икономика” по други колонии на европейските страни по света също се основава преди всичко на безплатния робски труд. Много историци твърдят, че по онова време с дружните усилия на мюсюлмани и християни са били продадени като роби почти 100 милиона африканци. Трябва да се отбележи, че по същото време жителите на Западна Африка съвсем не са примитивни диваци. Те, например, преди европейците, усвояват металургията, имали развито земеделие. В Източна Африка по това време живеят големи племена, занимаващи се със скотовъдство. Там залавянето на роби било почти невъзможно, поне преди появата на картечницата. Според историците от целия робски поток през ония времена само 20 процента попадат в съвременните територии на Северна Америка, другите се оказали в Азия и Южна Америка.
Върхът на роботърговията бил в 17 век, а през 1809 година робството в много щати е забранено със закон. По-нататък, благодарение огромната воля и решителност на Линкълн по време на Гражданската война в САЩ, индустриалният Север печели победата срещу поддържащия робството земеделски Юг и през 1865 г робството е премахнато и в Американския Юг.

Днешно време
По данни на Американското бюро за населението в страната през 2006 г. живеят 40.2 милиона хора с афроамерикански произход, което представлява 13.4% от общия брой. Една трета от тях са по-млади от 18 години и ако се запази днешният темп на прираст, през 2050 г. те ще представляват 14.6%.
81.1% от тях имат като минимум средно образование, 18% имат степен бакалавър, всеки 19-ти има научна степен. 45 000 афроамериканци са практикуващи лекари, 80 000 - преподаватели, 48 000 - юристи, 52 400 - топ-мениджъри.
1 200 000 компании са регистрирани от бизнесмени с афроамерикански произход - без да се вземат предвид тези в селското стопанство. Но тези компании са предимно в малкия и среден бизнес и средностатистически са на последно място по годишни приходи - 32 000 долара. Пред тях са компаниите на американците с азиатски произход - 64 00 долара, с европейски произход - 52 400 долара, латиноамериканците - 37 00 долара... В 2006 г. в САЩ живеят 2.4 милиона афроамериканци - ветерани от въоръжените сили на страната.
През 2006 г. 24.3% от афроамериканските жители на САЩ са под чертата на бедност в страната /при тези с европейски произход - 11%/. Те остават без работа два пъти по-често, имат три пъти по ниски доходи. Средната продължителност на живот е 69.5 г. при мъжете и 76.3 г. при жените /при тези с европейски произход съответно 75.2 г. и 80.4 г./. 15% са наркомани, 37% от числото на арестуваните за наркотрафик. Числото на носителите на вируса на спин от 25% през 1985 г. се увеличава обезпокоително и в днешно време.
Изследванията, проведени от Американската асоциация за политически науки показват, че представителите на различните етноси са недостатъчно представени в законодателните органи на страната. През 2006 г. 31%, колкото са те в САЩ, имат само 12% “свои” депутати в Конгреса.
Взаимоотношенията на афроамериканското население на САЩ с представителите на другите етноси повече или по-малко има установени принципи и толерантност. Интересно се развиват, обаче, отношенията им с еврейската диаспора. В миналото евреите се отнасят доброжелателно към тях, получават взаимност и се чувстват съюзници в трудния имигрантски живот. Към средата на 20 в. евреите сами взимат участие в “маршовете на протеста” на афроамериканците, известни евреи-адвокати безплатно предоставят професионалните си услуги. Но по време на Националния конгрес на левите и либералните движения на афроамериканците в Чикаго през 1967 г., съвпаднал с победата на Израел над Египет в Шестдневната война, левите радикални лидери осъждат така наречената от тях “империалистическа, ционистка война на Израел”. От това време нататък се появяват и други пукнатини във взаимоотношенията им. Антисемитски настроени лидери, като Луис Фарахан и пастор Райт, пречат на възстановяването на добрите отношения в миналото.
Изборът, който направи Америка на 4 ноември 2008 година, обаче, показва, че страната е готова за създаването на национално единство, което е и единственият път, по който може да се стигне до нови икономически, политически и обществени отношения, гарантиращи развитието не само на САЩ, но и на цялата съвременна цивилизация.

Климент Величков
По материали на Washington ProFille

Назад