В Националния дом на пресата във Вашингтон известните художници авангардисти Кристо и Жан Клод представиха своя нов артистичен проект “Над реката”.
Замислен още през 1992, монументалният проект ще бъде осъществен изцяло през юли-август 2012, когато за две седмици над реката Арканзас в щата Колорадо ще затрептят сребристите платна на артистичното им виждане.
Близо три години Кристо, Жан Клод и техни сътрудници са пропътували 14 000 мили в седем щата на Скалистите планини, за да оглеждат реки и терени. Те са избрали като най-подходящо място за изграждане на проекта 40 мили над река Арканзас в Централно Колорадо. Върху природната сцена отново ще бъдат разместени границите на традиционното разбиране за монументалното изкуство.

Първият и очакван досег на публиката с този нов проект в развитие на двамата художници беше през октомври в Галерията за модерно изкуство “Филипс колекшън” във Вашингтон. Над 200 секции, колажи и технически диаграми, снимки и топографски карти, образци от тъкани, заедно с прикрепящите ги елементи, проследяват разгръщането на проекта през последните 16 години. Изложбата ще остане в галерията до 25 януари 2009 година.
Многобройни бяха въпросите на журналисти и публика към Кристо и Жан Клод - от наивно любопитното “Вие съпрузи ли сте?” до основателно практичния въпрос за проекта от 40 милиона долара - “Как набирате средства за него?”. Кристо отговори, че те не са имали и нямат спонсори, печелят само от изкуството си, като изцяло плащат за реализирането на своите проекти. Паралелно с “Над реката” работят и над проект за Обединените арабски емирства - “Мастаба”, пирамидата от петролни варели, която надхвърля размерите на Хеопсовата пирамида.

В отговор на въпроси за тяхната творческа философия и естетика Кристо включи и български елемент. “Всеки наш проект е тотално нов като образно виждане и е един нов опит. Аз избягах от комунистическа страна, от България през 1956, по време на Унгарската революция. Нашето изкуство отхвърля всяка пропаганда, то няма етикет с категория и съответна цена, но е израз на свобода, на волност на движението и фантазията на духа. Винаги с признателност си спомням за моята майка, която в онези трудни за семейството ни години плащаше за мои уроци по рисуване, по чертане. Научих се на труд и самостоятелност от ранно детство и досега всичко си правя сам...”
Жан Клод допълни: “Любовта и нежността, които имаме в детството си или изпитваме същото чувство, когато си спомняме за него, ние искаме да го включим като естетически елемент в нашето изкуство. То трябва да излъчва красота и любов, а не зло... И толкова много държим на проектите си, че пътуваме към един и същ град и хотел с два различни самолета, разбирате защо, нали... В нашата обща работа аз бях представяна повече като арт-мениджър и арт дилър, сега вече името ми стои на обложката като творец. Но работата с властите, с държавната и местна администрация, с всевъзможни агенции понякога е цяло изкуство. Проектът за опаковането на Райхстага в Берлин беше отхвърлен три пъти, но стоеше в сърцата ни и накрая, през 1995 се осъществи. Най-трудно ни беше в Париж с моста Понт Ньов заради противоречията между Ширак и Митеран, но и този проект беше реализиран с успех”.
В екипа от помощници на Кристо и Жан Клод е включен и неговият племенник Владимир Явашев, син на актьора Анани Явашев. Още едно “българско рамо” за “легендарните артисти”, както ги нарече директорът на галерията “Филипс” във Вашингтон.

Лада Галина, наш кореспондент във Вашингтон

Назад