Историята на две необичайни спортни срещи между полицейските отбори по бокс на Ню Йорк и София.
Интервюта и коментари - Климент Величков и екипа на издавания в САЩ български вестник “Старт”, продължител на идеите и делото на Българския илюстрован спортен седмичник “Старт”, добър приятел на българските спортисти, треньори и читатели в близкото минало.

- Г-н Агонян, хората, с които разговарях за двата мача между полицейските боксови отбори на София и Ню Йорк казаха, че Вие сте “архитектът” на това необичайно, но вече популярно спортно събитие. Как се зароди тази идея?
- Благодаря на тези, които го казват, но никой в нашия свят не може да свърши полезна обществена работа, ако не получи подкрепа и не работи заедно с колеги и съмишленици. Да, имах такава идея преди години, но всичко потръгна и се получи, когато мнозина се захванахме заедно да го правим. Главното беше, че бяхме, и сме, единомишленици - вярваме, че спортът обединява хората! Не ги конфронтира, както става при някои политически сценарии. Спортните събития, било големи олимпиади или малки училищни игри доказват това. Хората се срещат като непознати, състезават се или гледат от трибуните, опознават се, и като се върнат в къщи - усещат, че си имат нови приятели за цял живот.
Беше време точно като за ново начало. 1992 година. България сриваше една стена, която я държа дълго изолирана, беше току що тръгнала по не лекия път към демокрация, но мнозина я гледаха с недоверие. Трябваше да се разтворят врати - светът да идва през тях в България и българите да тръгват от тях по света.
Имаше и изненада. Запознах се с новия български търговски представител в Ню Йорк Петър Николов, който току що се беше отказал от скъпия апартамент за дипломати и бе дошъл да живее със семейството си в сградата на търговското представителство. Съвестта му не позволяваше да харчи парите на бедна България за луксозен живот. Та той ме запита един ден с какво можем от тук да помогнем на родината ни. Казах му, че и аз се питам как можем, като за един телефонен разговор трябва да правиш поръчка за следващия ден... Как да правиш бизнес при такива комуникации? Това ни накара да отидем в “АT&T”, където пък деловите разговори потръгнаха, та успяхме да вкараме и този лидер в комуникациите в България. Компанията и българският бизнесмен Светомир Гоцев с ентусиазъм подкрепиха финансово и идеята да се организира боксовата среща.
Имах известен опит - като президент на Нюйоркската асоциация по борба бях вече организирал международни срещи в “Медисън Скуеър Гардън” и на други места и не се съмнявах, че ще имам успех и в България. Мачът се игра в претъпканата от зрители зала “Универсиада”. За срещата между нюйоркските и софийските полицаи се писа и беше излъчено много. Телевизията показа дори и съвместното полицейско дежурство на полицаите в района на Софийската гара. Стана голяма атракция.

- Малко късно, но все пак дойде и време нашите боксьори да върнат визитата в Ню Йорк. Защо ответното домакинство се забави? Какъв беше полицейският бокс на американска земя?
- Не “малко”, а много късно стана това... Цели 16 години не успях да доведа нашите боксьори на мач в Ню Йорк. Проблемът е в това, че американският любителски спорт сред полицаите има своя етикеция при финансирането. Естеството на дейността на пазителите на закона не допуска материална обвързаност с всеки, който би искал да е в добри отношения с полицията. Накрая се договорих с “Ню-Йорк Атлетик Клуб”, чийто 140-годишен авторитет е непоклатим, аз, като член на клуба, да поканя в залата, хотела и ресторанта, безплатно, моите гости от България. Такова нещо не се е случвало преди, все пак това е частен клуб... За останалото се погрижиха самите боксьори от полицейския спортен клуб, начело с председателя Lt. Dave Siev, който на срещата в София боксираше на ринга. Много помогна и дедектив Джон Маккейн, също един от участниците в боксовия мач в София, сега вече собственик на лимузини и транспортна фирма. Лейтенант Joseph Wolf и неговият шеф Джон Касети пък осигуриха официален полицейски ескорт, което много помогна в задръстения от коли Манхатън.

- Хората казват, че с авторитет и уважение в Америка много се постига! Но как да стигнеш до този авторитет и това уважение?
- Аз съм един обикновен имигрант, който идва в САЩ с болната си майка, 6 долара в джоба и нито една английска дума в главата си. Беше преди 42 години. Сега може би имам 7 долара в джоба и знам 2 английски думи, но истинското богатство е в разума, който получих, че тук човек се цени по труда си, по достойнството и честта си, които притежава. И още нещо. Всеки в тази страна на емигранти прави своя авторитет не само за себе си. Прави го и за всеки от рода си. И го наследява от сънародниците си. Отговорността е двойна. Затова и исках да покажа в Ню Йорк тези добри и скромни момчета, всичките много добри в службата си, спортисти. Когато съм сред американци с такива достойни мъже и спортисти като световните шампиони Валентин Йорданов, Антонио Кръстев, Енгибарян, Алберт Азарян и неговия син, чувствам се горд и щастлив и усещам как и моят авторитет пораства... Но не бих казал, че само звездите създават името на една нация. Всеки човек, който се труди почтено и е горд със своя произход, създава общия авторитет на нацията в чужбина. Ако той е забравил своя баща и майка, родина и отечество, ако е егоист който работи и мисли само за себе си, и сто златни медала не могат да му спечелят признанието на хората. Ако някой уважава мене - той уважава и моята родина България, моето отечество Армения и страната, чиито гражданин съм сега - Америка. И аз никога няма да направя нещо, с което да опетня тези страни, в които съм срещал слънцето и дните на моя живот.
А това, което правя за спорта идва от благодарността ми към него. Защото и аз съм се възпитавал и възмъжавал с тези наистина мъжки спортове, каквито са боксът и борбата. Спортът ми даде неоценими качества, които постоянно ни трябват в живота. Във всичко, с което съм минал през живота - победи и поражения - усещах онази физическа и морална сила, която ми даде моят спорт.
Това е, което ме кара да правя тези мачове, да участвувам в клубове и какви ли не срещи и организации, за да подскажем на новото поколение, че то трябва да се въоръжи с голям дух и сила за да преодолее духовната криза на съвремието. Народите на такива малки страни като България и Армения също трябва да имат самочувствието на своята идентичност, да я пазят и да дават свой принос в световната цивилизация.

- Не е леко човек да мисли и прави всичко това, заедно с толкова много проблеми и трудности, с които е изпълнен животът...
- Да, лесно е да се каже. В живота се постига трудно. Но в нашия случай се получи. Българските полицаи направиха силно впечатление в моя клуб. Познатите идваха да ми кажат какви хубави хора са моите сънародници, скромни, интелигентни, с добри маниери, и при това излъчващи достойнство и сила. И се чудеха как при такива полицаи в родината ми може да съществува необузданата престъпност и корупция, за каквито се пише и говори по медиите.

- Нашите полицаи използуваха ли идването си в САЩ за да се запознаят и с нещо от професионалната практика на американската полиция?
- Когато отидохме в един американски участък директорът на софийската полиция се изненада много от семплите и сурови килии с масивните железни решетки. Попита дали може да ги заснеме и покаже в България, където има привърженици на тезата, че затворниците трябва да се ползуват едва ли не с хотелски условия. Там съдебната система като че се грижи най-вече за правата на престъпилите закон и морал и пренебрегва правата на ограбени и унижени, физически или духовно осакатени хора, възмездието полагащо се на убиеца.
В Америка има много хора в затвора и животът им там не е розов. Който не спазва закона и върши престъпления срещу другите се наказва. А хората, които пазят закона имат респект и са уважавани. Те срещат подкрепата на обществото, защото рискуват живота си за другите, за честните и почтени хора. Обществото знае, че без това ще настъпи анархия. За да има ред и да е силна Америка народът уважава пазителите на реда. Аз зная американската полиция. Познавам и не малко български полицаи. Те са същите добри професионалисти, както и американските. Но условията за работа са различни. Когато съм в България усещам, че пазителите на реда нямат самочувствие. Жената на един полицай каза, че ще убият мъжа й, ако си върши съвестно работата. Има “недосегаеми”, има агресивни или непочтително отнасящи се към органите на реда хора. В САЩ такива са изключителна рядкост, защото всички знаят какво ще им се случи. Честните и почтени хора във всяка страна печелят много по-спокоен и безопасен живот при такива порядки между народ и полиция.

- Какво е значението на спортните контакти за по-добрите и активни взаимоотношения между България и българите зад граница? Както знаем в България се готви дори законодателен акт за активизиране на тези отношения...
- България и Армения са малки страни. Но над 5 милиона арменци и също така много българи живеят в други страни по света. Нашите диаспори вече са значителна икономическа и духовна сила. Така че икономическите и духовните ценности не се ограничават вече само в малките територии. Да не забравяме и примера с Израел. Това е също малка по територия страна, но благодарение на изключителната сплотеност и отговорност на евреите по света Израел е световна сила. Ето защо и постоянно трябва да създаваме повече възможности за контакти и още по-голямо взаимно сближаване между живеещите в старата родина и емигриралите по света хора от една националност. Принос за това имат и такива разменни гостувания на спортни отбори каквито бяха нашите срещи в София и Ню Йорк. Те имат своето значение не само за опознаването на българи и американци, но и за създаване на по-добри контакти между българската диаспора в САЩ и българите в страната.

- Кой Ви помогна за организиране на мача Ню Йорк?
- За да се осъществи срещата, естествено, най-голямо значение имаше желанието на членовете на полицейския боксовия клуб, начело с неговия председател Дейв Сай, който сам преди години се е състезавал на ринга, да върнат визитата на българските си колеги и отново да се срещнат с тях. Решаващ фактор още е и спонсорството на “Ню-Йорк Атлетик Клуб”, който предостави безвъзмездно зали, хотел и ресторант за гостите и се представи като великолепен домакин. Все още съществуващите визови изисквания между САЩ и България бяха решени благодарение официалната покана от кметството на Ню Йорк, изпратена от комисионера на спорта Кен Подзиба, чрез генералния консул на България в Ню Йорк г-н Николай Милков до необходимите институции в България. Трябва да благодарим особено и на спонсора на българския отбор бизнесмена Величко Александров от Българската търговско-промишлена палата, който осигури самолетните билети за пътуването на българския отбор. Особена благодарност заслужава и лейтенант Волф, благодарение на когото нашата делегация беше представена и присъства на мемориала по случай годишнината от трагедията на 11 септември. Българските полицаи бяха посрещнати с почести, водачите на делегацията бяха поканени на официалната трибуна и България беше спомената на тържеството и в медиите като демократична държава, която стои твърдо в редиците на страните борещи се срещу тероризма в света.

Резултатът: повече сътрудничество между двете страни
Румен Андреев, зам.министър на МВР, водач на делегацията

На мемориала, посветен на жертвите в атентата на 11 септември 2001 година, водачът на българската делегация, зам. министърът на МВР Румен Андреев, каза, че редом с гостуващите представителни полицейски делегации от други страни, чест за нас е и ние да отдадем почит към паметта на загиналите колеги и граждани.
Полицейският комисар на Ню Йорк изрази задоволството си да приветства първата българска представителна делегация, присъствала на почетния парад.
По време на официалните срещи с представители на ню-йоркската полиция и спорта министър Румен Андреев подчерта, че тази и други подобни срещи дават възможност на двете страни да обменят опита от своята професионална дейност в защита на обществото, както и да създадат нови и полезни контакти помежду си.
На официалния прием по покана на генералния консул на Република България в Ню Йорк Николай Милков, в присъствието на наши сънародници и много представители на различни американски институции, зам.министър Нейков подчерта искреното си задоволство и чест, както и сърдечната си благодарност за гостоприемството и отношението на американските колеги към България като страна и специално към представителната ни делегация.
“Спортното събитие и всичките тези приятелски срещи са доказателство за развитието и укрепването на ползотворното сътрудничество между полицейските сили на двете държави” - обобщи впечатленията си от събитието г-н Андреев.
Бяха прочетени поздравителни адреси до участниците в срещата - представителите на Българската асоциация за полицейски спорт и на The New York City Police Department’s “Fighting Finest” изпратени от кмета на Ню Йорк Майкъл Блумберг.

Срещнаха се Ню Йорк и София
Румен Стоилов, предишен директор на столичната полиция и зам.министър

- Да направиш такова състезание в зала “Универсиада”- между полицейските отбори на Ню Йорк и София през 1992 година, изглеждаше абсурд. “Чужденци? Полицаи? От Америка? С униформи?”... България още се отърсваше от наслоените щампи през годините, прекарани в “Източния блок”. Но когато г-н Сетрак Агонян се появи в кабинета ми той можеше да разчита, че ще го изслушаме. Познавахме неговия патриотизъм. А и беше толкова убедителен, пълен с енергия, решителен, бе подготвил така добре нещата в Ню Йорк, че му повярвахме и го подкрепихме безрезервно. Стана нещо много интересно. Най-голямата ни спортна зала в София събра само малцина от тези, които искаха да дойдат. На ринга победихме в една мъжествена серия от добър, техничен, бокс. Нюйоркските полицай през този септември си го върнаха като домакини. Но никой не се и съмняваше, че спортният резултат е единственото и важното в това събитие...
В интервюто, което правехме през океана стана дума и за събудените разпалени разговори по онова време от съвместните патрули на американските и наши полицаи, които те дадоха по улиците на София и около Централна гара, за нашите съграждани с естествен тен на кожата, които този път не се измитаха при вида на униформени, а смело идваха при “баткото”, да пипнат копчетата и плата на куртката му... Между служителите на реда в две толкова различни по онова време полицейски... да ги наречем “школи”, се създаде възможност за обмяна на информация, идеи, професионален опит.
- Беше нещо изключително - продължава Стоилов. Срещнаха се Ню Йорк и София. Бе една от първите крачки към приятелството, доверието, че България е започнала да се развива като демократична държава. Много се радвам, че нещата се повториха и възродиха с гостуването на нашите спортисти в Ню Йорк. И ако не забравяме, че спортът в сърцата на хората създава едни от най-здравите мостове на взаимно разбирателство и уважение между хора и народи - дано тази среща, и други подобни, станат добра традиция...

Спортът с пагони - колко малко сме го познавали!
Люсиен Велчев, вицепрезидент на Европейския съюз за полицейски спорт,
ген. секретар на Българската асоциация за полицейски спорт

Неотдавна генералният секретар на Българската асоциация за полицейски спорт, полковник Люсиен Велчев, беше преизбран на конгреса в Париж за вицепрезидент на Европейския съюз за полицейски спорт. В Съюза членуват 40 държави и се развиват 16 вида спорт.
Има и редица други факти, които показват авторитетно българско присъствие в тази сфера. Това са добрите условия, създадени в България за физическа подготовка на служителите в полицията, както и развитието на 14 спорта. Сред тях са футбол, волейбол, баскетбол, стрелба, ски, карате, тенис, бокс... Както и спортове, които развиват необходими в професията физически и морални качества - бойни изкуства, полицейска и лична защита, ориентиране и пр. С голям интерес се очакват ежегодните полицейски игри. Миналата зима в ски-състезанията са участвали 24 отбора, в стрелбата - 64 отбора, а през лятото на общонационален турнир по няколко вида спорт се състезават 24 полицейски клуба. Във волейболния турнир играят 12 отбора.
Българските полицаи - спортисти имат много успехи на международното спортно поле. Били са европейски шампиони по баскетбол и волейбол, балкански шампиони по ски и карате и пр.
През 2009 година с интерес се очаква европейското полицейско първенство по футбол в Атина. А в България, с още по-голям интерес - европейското първенство по волейбол от 18 до 23 май в “Двореца на спорта и културата” - Варна. Председател на оперативното бюро там е, естествено, Люсиен Велчев.
Българската асоциация за полицейски спорт се създава през 1990 година и още тогава пръв неин генерален секретар става Люсиен Велчев, който е и вицепрезидент на СК “Левски”, Съставена е от 45 полицейски спортни клуба. Страната ни е и съучредител на Балканския полицейски съюз, където нашият опит и авторитет са неоспорими.
Беше приятно да разговарям с един толкова дълбоко свързан със спорта човек. Познавах го до сега само по някогашните репортажи, които моят колега в Илюстрования спортен седмичник “Старт” Валентин Янев пишеше за водната топка. Национален състезател, играл последователно за “Академик” и “Локомотив”, Велчев се разви след време като един от най-сериозните и успешни ръководители в българския спорт. И понеже бяхме на американска земя го запитах дали случайно не се е срещал на състезателното поле с американски спортисти? За моя изненада, оказва се - да! Изненада, защото българската водната топка нямаше кой-знае какъв спортен календар, а и с американски отбори, до последното десетилетие на миналия век, много-много не сме играли.
- Да, случи се по време на Универсиадата, чийто домакин беше София през 1977 година - каза Велчев. - Направихме тогава, така да се каже, кървав мач... Завърши 5:5. Е, не спечелихме “Универсиадата”, но благодарение домакинството на това голямо спортно събитие със състезания в десетки спортове, се построи и зала “Универсиада”. А тя стана и първият домакин на боксовите срещи между полицейските отбори на Ню Йорк и София. Дойдоха да го гледат над 2 500 души. Мнозина останаха отвън...
- Какво сте запомнили от онези дни?
- Първо, мнозина бяха стреснати от самата идея, която г-н Сетрак Агонян сподели пред различни хора и инстанции при едно негово идване в България. До онова време българите бяха приучвани да гледат подозрително дори американска студентка, която преминава от Прага за Истанбул през България... А сега изведнъж - американски полицаи в центъра на София! Това беше нещо много “революционно” на времето и трябва да сме благодарни на Сето за решителността и убедителната защита на своята идея. Той каза - ето вижте как Америка и Китай спечелиха с “пинг-понг дипломацията”. След като китайски и американски спортисти за пръв път играха помежду си, после по-лесно се създадоха полезни икономически връзки между двете страни. Защо и ние да не опитаме “спортната дипломация” за по-бързо опознаване, след като дълго време нямахме контакти? По време на състезанията интересът у хората беше колкото към боксовата среща - два пъти повече и да видят какви са тези американски полицаи... Сето и в Ню Йорк е двигателят и сърцето на проявата. Това е историческа среща, тя прави приятели нашите два народа, има много висок обществен и политически ефект.
В разговора ни по-нататък стана ясно, че една трета боксова среща, с домакин България, е твърде желана и възможна... Има мнение да се организира по време на националния полицейски шампионат на страната по 28 вида спорта, който тази година ще бъде в Пловдив. Не стана дума, но ми се струва, че в такъв случай Спортният департамент на полицията в Ню Йорк може да изпрати не само боксьори, но и други спортисти. С което стартът за българо-американските връзки в аматьорския спорт, даден преди години с идеята на големия патриот Сетрак Агонян, се разраства и дава още по-добър плод.

Хубаво е да бъдем по-често заедно на спортното поле
Кеnneth J. Podziba, New York City Sports Commission Commissioner

Спортният комисионер Кен Подзиба, който е в центъра на един необичайно голям по обем и интерес спортен календар, какъвто е този на Ню Йорк, каза, че състезанието е сред най-хубавите и достойни прояви за 2008 година в града.
- Имах удоволствието да участвавм в неговото организиране, заедно с г-н Сетрак Агонян, с когото се познаваме още от 1992 година. Знаех, че отдавна има желанието да се върне гостуването на ню-йоркските боксьори, които играха в София. Когато се разбра, че мачът ще се играе в “Ню Йорк Атлетик Клуб” стана ясно, че това ще бъде значителна и интересна проява. Тогава създадохме с г-н Агонян организационен комитет и изпратихме официална покана от името Ню Йоркския спортен комитет, който е под ръководството на общината и кмета на града г-н Блумберг и състезанието стана част от нашата спортна програма.
Моите очаквания се сбъднаха напълно. Ефектът не бе само зрителният - от срещите на ринга. Той се изрази и в повече взаимност между нашите два народа, по-добро опознаване на нашите приятели. Специално Ню Йорк е много благодарен, че по време на меморияла в памет на загиналите при атентата на 11 септември 2001 година, редом с нас бяха и приятелите ни от България.
Питате ме с какво съм изненадан при новата среща с България? Не трябва да съм изненадан и не съм изненадан. Отдавна познавам, благодарение на Сет Агонян, български спортисти и хора от спорта. Това са сърдечни хора с много топлота и енергия. Винаги ми е било приятно да се срещам и работя с тях.
Що се отнася до идеята срещите на ринга между спортните отбори на софийската и ню-йоркска полиция да станат традиция - защо не? С удоволствие ща работя и за тях. Но дано третата среща не стане пак след 16 години. Малко притеснителна е за хората от нашето поколение, които поставихме началото, такава дълга пауза...
Моля, предайте на всички ваши сънародници поздравите на спортен Ню Йорк и готовността ни да бъдем по-често едни с други заедно на спортното поле!

Контактите ни с българския спорт са отлични
Lt. DAVE SIEV, The New York City Police Department Fighting Finest Boxing Team - President

- Господин Siev, през 1992 г. вие и вашите колеги от NYPD Sports Association бяхте едни от първите американци, които посещават България, тръгнала по новия път на своето демократично развитие. Какво си спомняте от това посещение?
- Най-важното нещо, което ме впечатли, е че българите, независимо от всичко, приличат много на нас. Те желаят същото, към което се стремят почти всички хора в света. Искат да живеят, без да бъдат притеснявани, искат да работят и получават справедливо заплащане за труда си, да имат добро семейство и деца, които да са щастливи и усмихнати. Изглеждаше, че всичко това е осъществимо и близко. Въпреки, че не съм сигурен какво точно се получи през изминалите от тогава 16 години...
- На срещата в София залата беше пълна със зрители, които искаха да видят американските спортисти, при това и полицаи. България откриваше Америка... Бе нещо повече от спортен интерес. Но защо втората среща се състоя чак след 16 години?
- Е, ние сме все пак аматьорски отбор, а пък и професията ни е малко специфична. Нашият служебен график има приоритет над спортния календар... И все пак не е нормално такъв дълъг период да се чака. Но сега нещата са по-благоприятни. Ако получим покана в удобно време сигурно и с удоволствие ще дойдем пак в България. Благодарение на г-н Агонян и контактите ни с българския спорт са отлични. Ню Йорк пък ще чака вашите спортисти следващия път...
- Вашето гостуване в България беше свързано не само със срещите на ринга. Имахте професионални разговори с българските ви колеги, направихте и съвместно дежурство по вечерните софийски улици. Ето че спортът успя да ви свърже и направи приятели с българските ви колеги...
- Да, това е напълно в духа на аматьорския спорт. Когато хората се състезават пряко, без сянката на парите помежду им, когато в ход е само личното умение, способности, сила и воля, когато резултатът зависи само от онова, което човек има у себе си и не може да го даде или вземе от друг, отношенията са чисти и конкурентите си остават приятели, независимо кой е победител и победен. Те се уважават и стават близки, приятели. Помагат си едни на други.
- Как водите спортната подготовка във вашия клуб?
- Срещаме се за тренировка веднъж седмично, в събота, в една спортна зала на Бруклин. Там има добри условия както за общофизическа тренировка, така и за боксовата ни подготовка. Това е популярно място и е познато с някои известни имена като Breland, Riddick Bowe и др. Разбира се всеки от нашите боксьори има и своя лична програма за поддържане на формата си, като се ръководи от свой план и ползва тренировъчни уреди у дома си или в някой фитнес клуб.

Впечатлен съм от стремежа към повече професионализъм у българските ни колеги
Lt Joseph Wolf, NYPD Traffic Management Center

Един от въпросите към Lt. Joseph Wolf - New York City Police Department, като един от най-опитните полицаи в Ню Йорк, беше какви са впечатленията му от българските полицаи, с които се беше срещал и опознал.
- Аз открих в българските полицаи много от най-добрите черти, които се стремим да имаме и ние тук, в САЩ. Те се държат добре, вършат своята трудна работа с достойнство. Чувстваш се сигурен с тях. Усещаш, че може да се довериш на мъжеството и професионалната им подготовка и спокойно да работиш заедно с тях по време на дежурство. Смятам, че времето, прекарано с тях, беше много хубаво и полезно. Без съмнение - и приятно.
По време на Мемориала, посветен на трагедията от 11 септември, на който присъствуваха като почетни гости полицаите и ръководителите на българската делегация, той каза:
- Ние сме горди, че имаме такива добри и верни приятели като вас - нашите гости от България. За нас беше особена чест да ви видим на Мемориала и да ви поднесем на трибуната символите на нашата благодарност за съчувствието и решителността, с която България върви с нас в борбата срещу тероризма. Вие дойдохте от една далечна страна, станахте наши приятели, и ние знаем, че заедно можем да направим в бъдеще света по-сигурен и добър.
Лейтенант Уолф организира транспорта на българската делегация в Ню Йорк със специални лимузини, както и полицейския ескорт по улиците на Манхатън
- Аз съм впечатлен от това уважение към работата си и стремеж към по-висок професионализъм у българските колеги - каза той. - Те проявиха интерес към нашето полицейско ежедневие и условията, при които работим. И ние им показахме онова, което можеше, за краткото време. Надявам се да е било полезно за тях, както за нас бяха полезни други неща, които научихме от тях, по време на беседите.

Det. John P. John Mccann е за продължение на традицията

През 1992 г. дедектив Джон Маккейн бе сред звездите на ринга в софийската спортна зала “Универсиада” в мача между полицейските отбори от България и САЩ. През септември, 2008 г., в Ню Йорк този американец от ирландски произход е един от най-активните организатори на спортното събитие. Като собственик на лимузини и транспортна компания предостави на гостите възможността да се чувстват комфортно и видят много забележителности в града и САЩ.
- Помня хората в България - казва той. - Бяха много учтиви, приятелски настроени. Почувствах, че въпреки и да живеем в две страни далече една от друга - у нас има много общи неща. А когато оставахме заедно с колегите по спорт и професия - забелязах, че говорим най-вече на една тема - за децата си...
Маккан твърди, че и в София и в Ню Йорк се е чувствал прекрасно в атмосферата на подготовката и на самото състезание. Там - подгряван от спортната треска - “...знаех, че българският бокс е много добър и тренирах здраво преди срещата, после на ринга се постарах да покажа всичко, каквото мога” - каза за дебюта си в България. Тази година в Ню Йорк той се зае с организацията на състезанието и направи много за колегите и приятели от България.
- В Ню Йорк на практика и ние и вашият отбор бяхме на гости на г-н Сетрак Агонян - продължи Маккейн . - Благодарение на неговия авторитет в “Ню Йорк Атлетик Клуб” на нас ни беше предоставена спортната база и специално залата, в която се проведе срещата, хотел и ресторант - всичко това безплатно и то на най-хубавото и скъпо място в Манхатън - точно срещу южната страна на “Сентрал Парк”. Такова нещо в Америка не се случва често... Същото важи и за първия мач, който той организира в България, независимо от това, че там имаше и подкрепа от страна на обществените спортни организации в страната. Ние осъзнаваме, същността на това, което той искаше и постигна, реализирайки идеята си: да сближи нашите два народа чрез спорта. Всички от нашия отбор тогава разбирахме, че за да се реализира тази ранна среща на американски спортисти със спортисти и зрителите на една току-що освободена от опеката на някогашния Източен блок страна, беше необходим точно такъв човек - който да познава хората и обществото в двете страни. Това беше Сет Агонян.
Питам го накрая дали би дошъл в България и догодина, ако традицията продължи, и дали би погледнал по-сериозно на някогашното предложение да отвори един от ненадминатите ирландски барове, в които човек може да направи с голям успех три важни неща: добре да се нахрани, добре да пийне чисто питие, направено по вековна рецепта и добре да се наговори с истински мъже.
- Приятно ми е да помечтая отново да видя България - каза Маккейн, - Иска ми се да продължим и направим нашите спортни срещи традиция. Що се отнася до бара - късно ми е вече така рязко да сменям професиите, но има какво да препоръчам и да дам съвет на онзи, който сериозно се захване с такова нещо. Какво по-хубаво от това на всяка втора година, отсега нататък, да се събираме с момчетата в един истински ирландски бар в една истински гостоприемна страна, каквато е България?!

За спорта като духовна категория и морал
Стоян Хранов, Директор на Спортен Клуб “Левски”

Стоян Хранов е сред знаковите, значими, фигури на българския спорт още от времето на най-големите ни успехи в олимпийския, световния, а също така и в детския, юношеския и аматьорския спорт в България. Четвърти мандат, ако не се лъжа - Директор на Спортен клуб “Левски”, дружество, което не се нуждае от представяне. “Българската асоциация за полицейски спорт” е част от “Синия” спортен клуб, затова и необикновено богатият организационен опит в спорта на Хранов допринесе много за високото ниво на двете уникални срещи между българските и американските полицаи, които се и състезават на аматьорския ринг.
- С г-н Сетрак Агонян имаме и една друга тема, която ни вълнува - каза Стоян Хранов. - В САЩ умеят да отдават признание на спорта и спортистите и го правят преди всичко заради възпитанието на младото поколение. Всеки спорт, много организации и институции имат своята “Зала на спортната слава”. Разговаряхме на тази тема и обменихме, така да се каже, опит. Сето има идея за създаването на Зала на спортната слава в България, ние пък в “Левски” наскоро откриваме нашата “Алея на спортната слава”. Това, което дадоха на България нашите олимпийски и световни шампиони , нашите легендарни спортисти е огромно духовно богатство, а ние го пропиляваме и разсипваме досега. Така, както се учим от духовната сила, от патриотизма, от примера на Левски и на другите наши будители и борци за свобода, така трябва да запазим и представим пред поколенията необикновения пример на плеяда наши спортни герои. Техният труд и любов към България, духът и волята им, поставиха България в световната спортна история редом с най-големите страни и народи. А в много спортове бяхме и лидери. Бях щастлив да се запозная с още възможности в тази насока благодарение на нашия домакин, на Сето, който е пример как патриотично настроените бизнесмени могат да помагат на своята родина.
Малко след завръщането си в България Стоян Хранов официално откри “Алея на славата” към Спортен клуб “Левски”. В нея са вписани имената на най-добрите спортисти на дружество “Левски”, създали с успехите си изключително голяма спортна слава на България. Уви, тук нямаме място за имената, ще ви съобщя само цифрите на приноса на спортистите от организацията към род и родина: Олимпийски шампиони - 15, сребърни медалисти - 40, бронзови - 25. Световни шампиони - 97, вицешампиони - 100, бронзови медалисти - 142. На трите първи места в Европейски първенства, съответно - 139, 138, 136.
В своята не лека мисия - да опази от съвременния въртоп “Левски” като спортна организация, Хранов се интересуваше отново от примера в САЩ, където обществената спортна база е огромна по обем и неприкосновена по закон и морал категория. За нас, които сме в Америка, не е ясно дали в България ще успеят да опазят от потъването на клубните и обществени спортни имоти в големите и бездънни джобове на личности, които понякога се титулуват като “благодетели” на спорта.

Мисия в Ню Йорк
Николай МИЛКОВ, генерален консул на Република България в Ню Йорк

- Г-н Милков, вие сте генерален консул на България в Ню Йорк - “европейската врата към САЩ”, през която много българи стъпват в “Новия свят”. Как посрещнахте българската делегация и боксовия отбор на Спортната асоциация при българската полиция?
- С най-добри чувства. И останах до края с най-добри впечатления. Много е приятно да посрещаш такива гости, толкова добре организирани, чиято програма е уточнена до минути, и най-важното - когато са поканени в САЩ с идеята да осъществят заедно с домакините си една благородна мисия. И тя е - чрез спорта да стигнем още по-близко едни към други - България, от едната страна на Атлантика и Съединените Американски Щати, от другата, заедно с голямата българска общност, която живее тук. Истината е, че аз не виждах в тях само спортен отбор. За мен те бяха своеобразна българска “дипломатическа мисия” в Ню Йорк, която с поведението, с излъчването си, с присъствието си и събудения интерес към страната ни, сближава българи и американци. Играта на ринга е само емоционалната нишка на събитието. В тези два мача с разменено гостуване - в София и Ню Йорк, се получи, както често става в спорта, и разменен успех. Домакините и на двете места “взеха своето”...
- Как бе създадено това перфектно шоу и как беше реализирана тази програма, за която вече се писа и говори? Като че наистина е много приятно и окуражаващо явление?
- Дължим го най-вече на носителя на идеята, г-н Сетрак Агонян. Още в 1992 година, когато България се нуждае много от нови контакти със света и е необходимо да бъде видяна и възприета като нова, демократична страна, а американците - не като “враг № 1 на народа”, а като приятели, той организира в зала “Универсиада” в София първия мач между непрофесионалните отбори на полицаите от София и Ню Йорк. Проявата има голям успех, защото Агонян познава ситуацията и в двете страни, познават го и него еднакво добре и в България и в САЩ. Тогава той прави точното нещо, в точното време и на точното място.
Тук стана срещата при разменено гостуване. Кметството на Ню Йорк направи чрез нашето консулство официална покана, избрахме времето около 11 септември за да може делегацията ни да участвува и на годишния мемориал от трагедията. И от тук нататък, пак благодарение на г-н Агонян, за когото казват, че е 300 процента човек - 100 процента българин, 100 процента арменец и 100 процента американец, нещата се развиха много добре. “Ню Йорк Атлетик Клуб”, който е клуб със световен престиж, а Сет е негов почетен и уважаван член, предостави пълно гостоприемство на българската делегация. Мачът се състоя в клубната зала, едно място познато със своя ред и вековно-непоклатими традиции. Зрителите са винаги само хора в костюм и с вратовръзка. И това е абсолютно безкомпромисно правило. Бюфетът и напитките тук са първокласни. Присъствуваха високопоставени гости, дойдоха много американски медии. Получи се събитие, което рядко можем да видим или направим у нас. Приходът от мача стана част от благотворителната сума, събрана и предоставена на пострадали и роднини на загиналите при терористичния акт на 11 септември. Нашите спортисти и цялата делегация получиха много признание и чуха добри думи, за съпричастието си към трагичното събитие. На 12 септември нашата делегация, водена от зам.министър Румен Андреев, участвува в церемонията за почитане паметта на загиналите полицаи и пожарникари в атентата на 11 септември 2001 година.
- Какво е впечатлението ви от нашите полицаи - спортисти?
- На първо място - и нашите и американските боксьори се оказаха сто-процентови аматьори. Всички са служители в полицията и изпълняват служебните си задължения перфектно. Спортът за тях е отдих, противодействие на психическото натоварване, което не е малко в професията им, а още е и съществена помощ за достигане на високата физическа кондиция, която им е необходима. Спортът им помага и да се срещнат с колеги, опознаят и научат нещо ново. Участниците в срещата имаха и доста професионални разговори помежду си. Мисля, че и на приема, който дадохме в консулството българи и американци се видяха и опознаха помежду си. Направиха ни впечатление членовете “Ню Йорк Атлетик Клуб” - изключително дружелюбни хора, които се отнасят с голямо уважение към България. Навярно защото от доста време досега са гледали на нас като на сънародниците на г-н Агонян, но отсега нататък те имат и други примери. Нашите полицаи и спортисти впечатляват със своето поведение, обноски, професионализъм, те вдъхват доверие и сигурност.

Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: С. Агонян

Назад