Дали светецът наш и български закрилник Свети Иван Рилски, Чудотворецът, не помага действително на осветения с неговото име храм в Чикаго? Има един случай, за който се изкушавам да ви разкажа, въпреки, че дълбочината на моите познания е недостатъчна, за да си позволя да го коментирам.
Около нашата православна светиня живеят в своите спретнати и красиви къщи множество американци - вече второ и трето поколение с ирландски, германски, гръцки и полски корени. Има сред тях и доста наши “фенове”, чието мнение можем спокойно да поставим на везната с уважаващи България хора. По време на нашите Рождественски и Великденски църковни тайнства, шествието с хилядите трепкащи свещички /понякога са над 3 000!/, се проследява с голям интерес и благоразположение от “съседите”. Особено сега, в тези дни и месеци на обновлението на Храма, те ни спираха, поздравяваха, интересуваха се докъде е стигнала работата. И направо помагаха. Местната администрация даже сама взе решение и даде своя “донейшън” към почитаните “съкварталци” - изля, направи, подстъпите към входа на църковната сграда...
Та идва една сутрин семейство на достолепна възраст, мъж и жена, живеещи отсреща, които съобщават, че са видели, за втори път, среднощ и малко след това, висок човек в странно облекло, а дългата му бяла брада не ще забрави никой, да стои пред Храма. После се приближава към вратата и изчезва зад нея. Без тя да се отвори. Когато ги завели пред иконата на Свети Иван Рилски, двамата се спогледнали и рекли: “Да, Този беше...”
“А как иначе - казват силно вярващи хора, дошли преди години по тези земи край езерото Мичиган, - как я създадохме така успешно, като знаем колко трудно правим, българите, църква? Помогнал е светецът. Като че от небесния му дом малката ни страна, и даже ние, които отидохме далеч от нея, сме му близки. И днес е с нас. И в нас. Защото сме истински. Човеколюбиви сме, колкото и да се правим на лоши понякога...”
Около стотина души стават основатели на Българската Православна Църква “Свети Иван Рилски - Чудотворец” в Чикаго при духовния благослов на Архиепископ Кирил през февруари 1996 година, като една от 19-те църкви в Източно-Православния Диоцез на Американската и Канадска Православна Църква. Сред тях са още “Свети Иван Рилски” в Найагара Фолс, “Свети Георги” в Торонто, “Свети Никола” във Форт Уейн, “Свети Никола” в Бъртън /основана още в 1916 г/ и пр. Така Православието, за което в последно време усилено се коментира, че ще се въздигне с особен ръст и сила през Двадесет и първия век на нашата цивилизация, стъпва уверено на този толкова желан по цялата ни земя американски бряг. И въпреки финансовите трусове на щастливата, според китайците, 2008 година и твърде земетръсна според, уж непоклатимите, американски банки, Америка си остава лидер в много сфери на съвременния свят. В научната сфера, икономика, военната сила, културното и духовно развитие на човечеството. Можем да сме сигурни, че едно явление, една идея, един феномен нямат и не могат да имат развитие, ако не стъпят на американска почва, ако не се възприемат в американския свят. Затова и сто-хилядната българска диаспора в Чикаго, и поне още толкова, и повече, из всичките 50 американски щата, е /сме/ и достижение и надежда за България. Огромният ни стремеж за интеграция в американското общество, да станем граждани на страната, без да загубим своя език и духовно наследство, е разбираем за нас. Но това е полезно и за самата американска общност, защото българският род има какво да й даде в духовен и културен смисъл. В този смисъл нашето православие се оказва в случая и успешна стъпка в интеграцията. Духовното развитие на православното християнство е действена над-етническа структура в този формиращ се единен свят по нашата малка планета, който създаваме. Естествено - и в САЩ.
Чистият български език при Светата църковна литургия, безупречно спазвания канон на българското православие, Българското неделно училище, българските книги, фолклорни и театрални изяви, целият духовен живот, който кипи в “Свети Иван Рилски - Чудотворец” - Чикаго, има и други гаранции за своето бъдеще. Това са многобройните енориаши, които посещават Храма. На тях е регистрирана църковна сграда и цялата собственост, а свещенослужителите и църковното ръководство са служителите и изпълнителите на волята им. Така че докато е жива българската духовност, езикът на дедите ни, макар и да сме с американски паспорти, в този храм ще расте и се закриля българският ни корен. И това е пътят, по който храмът и хората, идващи в своя български дом са вървели и продължават да вървят.
Църковната сграда, в стария си вид, става наше притежание през 1999 г., след сполучливото съчетание от бързо получен банков заем и бързо реализирана изключително изгодна оферта. Всичко е благодарение на много добрите контакти на нашите сънародници, нагърбили се с Богоугодното и близко да сърцата ни дело. Придобиването на красива църковна сграда, точно за нашите нужди и точно на доброто място в чиста среда и с много комуникации, ни струва... 270 000 долара. Преди година, мисля, заемът беше изплатен до цент без каквото и да е напрежение или сътресения. Но оставаше едно петънце за някои или голямо петно за други. Тъй като това е била лютеранска църква - олтарът беше на Запад. Отец Валентин Ноцков, комуто чикагският храм не е първата църква, която е създал и издигнал с духовното си усърдие, заедно и благодарение на Църковното настоятелство и не малко активни фигури от енориашите, реализираха през тази година безспорно необходимото обновление. Както и установяването в храма на абсолютния православен канон.
Ето, че дойде и времето, след упорен и тежък, но даден с вяра и радост в душите, труд, да отпразнуваме обновление на Храма. И нека бъдем благодарни на Бога, на нашия закрилник и патрон на църквата и на всички онези, които сториха желаното. От 19 октомври 2008 г., от този наш църковен празник, Олтарът е на изток, икони и църковни реликви блестят от чистота и святост, и ние пристъпваме към тях по дванадесетте тържествени стъпала, минаваме през красивата нова портална врата, дело на чудесни български майстори и дарена от благочестиви и родолюбиви българи, и влизаме в нашия Православен, Български дом...
Климент ВЕЛИЧКОВ
Назад
