Всичко това “лошо” щеше да ни се случи сигурно и ако аз бях министър председател и на отговорни постове бях поставил все мои роднини. Тук всички знаят и разбират от футбол и политика...

Все пак думата ми е за хубавата есен сега в София. За прекрасните фотоизложби, на които столичани могат да се насладят. Паркът около НДК тази година предостави за първи път възможността да се наблюдава плажен волейбол на пясък застилащ плочките до самия вход на Националния дворец. Задоволството от проявата бе изказана и от кмета Бойко Борисов, който сподели, че ще съдействува този турнир да стане международен.

Тази година е истински бум и на фотографията около НДК. Никога до сега не са правени художествени фотоизложби на открито с осветление така че да бъдат денонощно достъпни за разглеждане. Преди известно време имаше фотоизложба на френския майстор на фотографията Ян Артюс-Бертран, разположена на „Мостът на влюбените” - югоизточно от залите, над бул. България. После пак там бе изложбата на български делтапланерист. Двете фотоизложби бяха пред официалния вход на НДК.

Колкото по-лесно достъпна става фотографията , толкова по-често се задава въпроса: „Къде е границата на личното и общественото пространство. Наскоро прочетох, че портиер-пазач или охрана на една сграда не е позволил снимането на сградата с думите: „Вие нямате права върху визуалното пространство на тази сграда”. Но това е тема за друг разговор.
На мястото където бе проведен турнирът по плажен волейбол за мъже и жени преди това имаше площадка за мини голф, а още по рано бе заледена площадка за обучение на деца в пързалянето с кънки.

От скоро в парка пред НДК работи и лятно безплатно кино за български филми.
НДК е любимо място за скейтъри и младежи, които се занимават с фигурно майсторско управление на велосипеди. Голямо удоволствие е вечер да наблюдаваш на голям плазмен екран на една от стените на Двореца на културата, футболен мач с чаша бира и в компанията на много зрители.

България има шансове да е като Швейцария, но не е! Все повече българи се замислят защо това е така и с това се доближават до поръката на дядо ми: „Мисли и живей, за да не живееш, а после да мислиш!”
Казват, че в църковните храмове куполът събирал и усилвал енергията на молещите се към небето - към Господ. Едва ли обаче само това ще ни помогне.

Текст и снимки: Емил Манджаров, кореспондент на “Старт Чикаго” от България
Емил Манджаров - туземец и пряк наблюдател на събитията около Националния дворец на културата още от времето на “Гара Перловец” и пазарчето на “Баба Неделя”. По стечение на обстоятелствата, от родителско наследство, обитаващ със семейството си жилища на две прекрасни места на три булеварда, непосредствено до НДК - “Фритьоф Нансен” и “Патриарх Евтимий” с “Витоша”.

Назад