Ако сте се интересували от авиация, не може да не знаете името на Асен Йорданов. Това е 16-годишният български ученик, който в първата четвъртина на 20 век конструира първият български самолет. По това време България има повече бойни самолети от САЩ, нашите летци първи хвърлят бомба от въздуха върху вража крепост, страната сама прави свои „аероплани” в свои „работилници”.

По-късно Асен Йорданов пристига в САЩ, става конструктор в заводите на „Боинг” в Сиатъл, създава и своя престижна конструкторска фирма, написва дори трактат /както и други книги/ за обучението на летците в САЩ и по света. Написаното в тази книга има още своето значение и е важен текст за всеки, който се учи да лети в небето. И още дълго ще бъде така.
Задно с компютъра, който американският учен от български произход Джон Атанасов даде на човечеството, това са ярки и реални български щрихи в американския пейзаж.

По странен начин съдбата свързва и в наше време български въздушни асове с Америка, още по-точно – с Чикаго. От времето преди десетина-петнадесет години, когато България остана почти без самолети, а и тези които можеха да излитат си стояха на земята поради липса на керосин и ръждиви гайки за ремонт, нашите инженери и пилоти рязко смениха въздушните полети с гурбети по чужбина. Днес в Чикаго ги има достатъчно за да сформират такова авио-крило, от което да им затракат от страх зъбите на вразите. Но понеже врази сега нямаме и сме приятели с всички, нашите въздушни асове в Чикаго са вече брокери, транспортни спецове, механици, чорбаджии на фирми и пр.
Сред тях е и Русен Русев, комуто преди 12 години, ако не се лъжа, президентът на страната връчи отличия като „Летец № 1 на България”.

Русен Русев не ще извади сега нов авиационен трактат за американската авиация, защото въздушните работи Америка ги знае вече доста повече от нас, но двамата със съпругата си Нина, са внесли в страната друг безценен български феномен. Нарича се Александрина Русева и въпреки своята младост тя с пълно право може да се смята за красив български щрих в огромната картина на американското училищно образование.

Александрина е сред тези ученици, които оправдават с доброто учение, старанието и успеха си онези $553 милиарда годишно, които САЩ хвърлят за обучението на своите деца. Тя е първата по успех тази година сред всичките свои 554 съученици. Нещо повече – отначало до край оценките за нейните знания са „А” и само „А”! Заедно с Лейла – дъщерята на друг един български пилот в Чикаго, те са сред най-добрите 3 процента от всички ученици на щата Илинойс.
Само шестима ученика в осмия клас на нейното училище тази година са пълни отличници. Лошо ли е, че четирма от тях са българчета?

В САЩ, страната на информацията, талантливите ученици се следят от много институции. Големите фирми, научните институти, университетите, пращат писма, с които предлагат определени стипендии и добри условия, ако даровитото дете се насочи да учи и работи при тях.

Александрина получи няколко писма дори от High School, където също я знаят и се надяваха да я видят в някои от своите класове.
Няма никакъв проблем с английския език, защото е започнала е да учи тук, в Чикаго. Но един ден в семейството разбират, че белите полета при нея са в българската реч и писане. И става обратно на общото правило – Александрина учи през есента и зимата два класа в България, лятото си идва във ваканция на Чикаго!
Експериментът е успешен. Днес тя няма ни български акцент в английския, ни английски акцент в българския. Освен това има и цял вързоп училищни медали: Сред тях са четирите златни медали за отличен успех в края на четирите последни училищни години. Едно важно отличие за брилянтен успех на началното училище. Злато от междушколските спортни сражения по футбол, баскетбол и волейбол... Всеки, който е имал ученик в американското школо знае с какви огромни спортни терени разполагат децата и колко много се почита училищният спорт. Поразителното при Александрина е нейната „универсалност”: момиче, което има намерение да се посвети в бъдеще на математическите науки или правото, е толкова близко и до спорта!

Може би е наследство от Нина или Русен, родителите, които в днешната американска действителност носят върху себе си много повече от бремето и отговорността за бъдещето на децата си в сравнение с тези от което и да е друго място. И щом е така би трябвало да са двойно по-щастливи.

Съжалявам, че не бях на тържеството в края на училищната година, където Александрина е произнесла своето лично благодарствено слово преди раздялата с основното училище и встъпването в High School. Картината е била впечатляваща. Залата – препълнена с бащи и майки, с братчета и сестри, с учители. На сцената – в оранжеви тоги момичетата, в сини – момчетата. В бели тоги – отличниците. Всеки от тях, шестимата, чете, често през сълзи, своето прощално слово към училището, което напуска...

Иска ми се да хвърлите поглед и на казаното от Александрина Русева в този ден. Това е едно пълно с признание и благодарност слово към училището. Към хората, били с рамо до рамо с тях, учениците. Порасналите ученици, тръгващи по новите пътища на своя живот...

УЧЕХМЕ СЕ ДА РАСТЕМ КАТО ХОРА
Слово на Александрина Русева пред съученици, учители
и родители, при завършване на VIII клас в американското училище

Добър ден на моите съученици, на д-р Китин, д-р Арчибалд, учители и родители!
Тази година беше чудесна! Тя е пълна с много спомени. Беше ми приятно да опиша тези неща, които станаха...
Ще ми бъде мъчно, когато се разделим. Но ще помня преживените заедно моменти - хубави и лоши. Учехме се да растем като хора. Някои, може би, не ще се видим повече, но нашето приятелство е завинаги.
Отиваме в High School. Ще бъде нещо ново. Ще се срещнем с други хора. Трябва да опознаем всички възможности, които се разкриват пред нас и да ги приобщим към вече изпитани и познатите в нашето любимо училище, което завършваме.
Тук имах възможността да играя две години в нашия баскетболен тим. Много се радвам и съм горда от постигнатото. Имахме много добър спортен сезон, изживяхме изключителни моменти и постигнахме незабравими победи, защото тренирахме много здраво и станахме отличен тим. Надявам се, че отборът ни оставя оптимистичен спомен в историята на нашето училище. Господин Стравински беше нашият великолепен треньор. Той ни научи на много труд и дисциплина, как да се борим заедно като тим навсякъде в живота и да печелим частно, по правилата.
Толкова много научих в клас!
Искам да кажа “Много благодаря” на всички учители!
На м-р Бендикс - един от най-добрите преподаватели по биология. Той знае как да грабне вниманието на своите ученици, умее да каже нещата така, че да ги разберем и запомним.
Но той беше с нас не само с учебната програма. Той ни учеше и как да постъпваме в живота при различни обстоятелства, беше готов и отговаряше на всеки наш въпрос.
М-р Башарис е нашият великолепен учител по математика. Научихме толкова много в неговите часове, че се чувстваме уверено и подготвени за High School.
Благодаря на м-р Бърнс. Познавам го още от Пети клас. Той ми помогна да изуча английския правопис и ме въведе в богатството на английския език. Беше винаги там, където трябва. Съжалявам, че пътищата ни се разделят...
Искам да благодаря на нашия директор д-р Кетин и д-р Арчибалд. Направили са много за да учим в едно добро училище. А тази година за нас беше по-специална - с едно незабравимо посещение на Вашингтон, където видяхме и научихме много за Америка.
С особена любов благодаря на моите родители. Те са с мен във всеки важен момент от живота ми. Учат ме с примера на своя живот как да постъпвам. Аз съм щастлива, че имам тяхната любов и възможностите, които те ми създават за успешен старт в обществото.
Благодаря на моите приятели и приятелки, с които бяхме заедно в една частица от най-хубавото време - училищните години. Няма да забравя и онези весели моменти, пълни с игри и танци. Трудно е да се разделим...
Пожелавам ви всичко най-добро - успех и щастие!
Сега е време да се сбогуваме с DIRKSEN и да тръгнем по нашите нови пътища. Надявам се някой път да се срещнем отново в живота.
Честито на целия наш клас, че заедно научихме толкова много в нашето незабравимо училище DIRKSEN!
БЛАГОДАРЯ ВИ!

Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: Р. Русев

Назад