На 2 октомври 2008 г., вечерта, в сърцето на Даун Таун Скотсдейл, се събраха почитатели и познавачи на модата. Галерия “Галина” навърши една година!
Десетина млади, стройни и красиви манекенки дефилираха в красивите рокли на нашата интересна дизайнерка Галина Михалева и нейната съдружничка Антоанета Балабанова.
Тоалетите в ренесансов стил, които момичетата елегантно представиха под звуците на музиката, предизвикаха искрен възторг. Цветовете са ненатрапчиви, топли и спокойни. Кройките - невероятни, с оригинални решения и акцети. Прическите и бижутата, като допълнения към тоалетите - поразяващо уникални.
На въпроса ми - как се чувства в роклята на “Галина”, една от най-красивите манекенки - Радостина Андонова, отговаря със спонтанен възторг:
- Като кралица! Материя, кройка, изработка - всичко е изключително приятно и удобно по тялото. Аз имам над 8 години опит с най-известните дизайнери в България, но като в галинините дрехи никога не съм чувствала по-добре. Те сякаш са изливани по мене. Възхитена и горда съм да дефилирам с тях.
Какво бих могла да прибавя към това ?!
Човек би трябвало да види лицата на девойките от подиума и на зрителите, за да разбере магията на това изкуство.
Дафни Кърчева - Оррис
Не знам как Тони Балабанова се появи в софийското ми студио – те хубавите неща все така незнайно стават. Щото ако разберем как става, все убавини ще ни се случват. Не знам също и кой от двамата тогава бе по-велик – тя с два бутикови магазина в София, аз с няколко измъчени опита да въдворя Чудото на мултимедиата и Виртуалната култура в България. Още разлики помежду ни се долавяха с просто око – аз свободен творец, тя със симпатично семейство, сподиряна и от любящата я майка. Аз идвах от древния Пловдив, тя от европейския Русе. Аз със самоотказани няколко опита за преселения отвъд океана, а тя със Зелена карта. Прилики обаче не ни липсваха – и двамата имахме по няколко прелитания над света, за да го опознаем и ако може той да ни запомни. Мястото на срещата обаче, както казах бе в софийското ми студио. А можеше да е в Париж!
Никога дотогава не бях работил по чужд проект, моите си ми бяха достатъчно. Но предизвикателството да изпробвам отново силата на мултимедията бе велико, а и вече навлизах в период на осъзнаването си, та разбрах, че нещо в мен стои премного предразположено към Модата. Дамската мода и женският баскетбол. Грация и красота. Силата на излъчването срещнала силата на изпълнението.
В студиото ми се появиха снимки, списания, дори вестници, стотици, можех да кажа дори хиляди. И всичките с моделите на Тони, с манекенките, с Тони на фона на Барселона, Венеция, Атина, мили Боже, къде ли не. И много ласкави отзиви за едно ласкаво момиче.
Бе току преди Коледните празници, а тя заминаваше на Йордановден, току след Нова година. Добре че от малък съм свикнал, когато другите почиват, аз да работя. Музикантска му работа. От малък изучавам славолюбието и жаждата за изява. Бях само студент, когато Дина Шнайдерман ме приюти за някой и друг месец сред камеристите си. Тя много обичаше да постави по улиците, своите афиши за концерт на 2, най-много 3-и януари. Ама че кеф – сама, пред очите на рехавите, празнично пийнали случайни минувачи из цялата празна в притихналата снежна София. По-късно от подобни идеи се пръкнаха големите новогодишни концерти и фестивали. Е, знаем десетки по-фрапантни номера за това голямо чудо – рекламата, но ето че се появиха и други, вече електронни магьосничества. Но да се върнем в разказа.
То не бе труд, не бе чудо. Цели 9 колекции, с по дузина шармантни тоалета трябваше да бъдат презентирани. Отделно CV, отзиви в пресата, коментарии. Кога бе живяла тази жена? Кога е спала, яла, пийвала, любила? На всичкото отгоре с момче-левент и съпруг-момче. Бърза е май тази Тони – казах си и запретнах ръкави. Всичко най-хубаво, което се въртеше в главата и душата ми й го дадох. Тогава за пръв път се разигра виртуално в мултимедийния ни спектакъл, едно фантастично ревю на Античния театър в древния Пловдив. Същият, чиято виртуална реконструкция по-късно обиколи света, с филма ми „Историята на Античния театър на Филипопол”. А времето бързаше, времето ни притискаше – как се изрязват във Фотошопа тези стотици снимки, как се анимират върху виртуалния подиум на фона на подходяща музика...
Дааа, напрегнато, много напрегнато бе, но всичко свърши добре. На „приемния изпит” на новата ми творба „Тони-арт презентейшън”, в студиото се събраха доста ценители. В центъра поставих огромния монитор, солидните тонколони и... ревютата започнаха. Някой загаси лампата...
И до днес изтръпвам, когато спомените ме връщат в тази нощ. Общи познати и приятели дълго след това ме разпитваха за случката. Оказа се, че присъстващите също се бяха разприказвали, развълнувани от събитието.
Нооо, бързо, бързо угаснаха лампите. И всичко свърши. Тя отлетя. Завинаги. Грабна диска си и отиде да учи американците на мода. Знаех, че е упорита и няма да се върне. Уж обеща, че ще се обажда, но не хванах вяра. Имал съм преди повод да си мисля за Финикс, имал съм повод да избирам между самолета Бостон-Аризона и полета за София, но тогава не се престраших.
Тони не се обади. Съвсем в началото, почти веднага след заминаването „залових” един неин заблуден имейл (никак не я биваше да борави в интернет), в който прочетох – „Тук не са чували за мода, ноооо... ще видим!”
Ми аз ги знам американците, можех да й го кажа това и преди да замине. Но Тони твърдо бе решила да покори Свободния свят. Въпреки, че няма български творец, който там да не е започвал (практически) отначало. Целият този път осеян с битки, без привилегии и бонуси, без нашенските типични аванти. Ще оцелее ли, ще се съвземе ли? Нима България загуби още един готов, талантлив дизайнер? Домъчня ми, доядя ме. Къде ще ги дири тези високи подиуми, тези изящни манекенки, тези Златни игли...
Тя замълча. Не я забравих, но избягвах да мисля за нейния нов артистичен поход. Та кой обича да залага на грешния кон? Мълчанието й бе дълго, мъчително. Предполагам и нещата от ежедневието. Зная, че Тони е гордо, но и благодарно момиче. Не вярвах, че мълчанието й е продиктувано от измамно благополучие – да припомня селския ни афоризъм – Децата не се обаждат, значи са добре.
Знам, че не всичко беше на добре. Но това куражлия момиче си има добра фея за приятелка. Състудентката й Галя, небезизвестната Галина Михалева. И тя там, на същото място. Със същите амбиции и мечти. Ето че Тони Балабанова откри най-великото чувство, което на нас, българите, уви, твърде често ни убягва – партньорството, при това творческото партньорство. Човекът, с който да вървите заедно в изкуството на модата, да измисляте, да претворявате идеите. Велико е това чувство и само артистите са способни да го усетят, да го изживеят. Да положиш в името на Изкуството своя труд, своите мисли, идеи, чувства и да оставиш хората сами да ги оценят...
И ето, че стана чудо. Дойде мигът на Възкресението. Печелившата комбинация проработи. И снощи по случай рождения ден на българската галерия-бутик във Финикс се е състояло ревю. При това, ех, че съвпадение – ревю посветено на Ренесанса. По-хубаво не можеше и да се измисли. Браво момичета! Нека снимките ви разкажат сами. Аз вече произнесох своята присъда:
Тони, осъждам те, да успееш!!! Да успеете!
Галя, радетелко на българщината, на приятелството, и моите почитания!
Направете го и Вие. Всички, заради България и нейните талантливи рожби. Наздраве и на добър път!
Йордан ДЕТЕВ - почитател
Назад
Галина и Тони с част от моделите на ревюто
Основателката на “Галина” - Галина Михалева /в дясно/ и Антоанета Балабанова по време на Ревюто
Радостина Андонова
Мария Михайлова