Свършиха и тези Игри. Радост за нас почти няма.
Още при колоезденето на шосе с общ старт двамата ни представители подсказаха колко чини подготовката при българските олимпийци. Евгени Балев се класира на 89 място. Последен. Даниел Петров не завърши.
При българската екзотика - стрелба с лък - Даниел Павлов се класира 59-ти от 64 участника. Предубеждението, че лозунгът “пращаме всички, които са си извоювали квота” не е на добро, се оказа истинска поличба. Никога в олимпийските ни отбори досега не се е правило така. Имаше и допълнително правило - от спечелилите квоти отиваха само които имат възможности за добро представяне. Но за “Пекин 2008” имаше опасност да отидем с делегация по-малка от 1936 година и затова отидоха всичките 71 човека, покрили олимпийските нормативи, приближаващи се до максимата на Кубертен: “На игрите е по-важно да участваш, отколкото да победиш”.

При плуването нашите колеги от Пекин наблягаха в информациите си на подобрени български рекорди. Което може да се тълкува по два начина - като оправдание защо плувците ни са изпратени на олимпиада и като конфуз, че плуването ни е толкова слабо!
При спортната гимнастика Николина Танкушева беше 61-ва в квалификациите и стана квалифицирана зрителка на фантастичната гимнастика, която се играе в Пекин.

Но тук бе и българската легенда в този спорт Йордан Йовчев. Класира се осми в любимата си гимнастическа дисциплина – халки. Имаше досега 4 олимпийски медала, по два пъти е световен шампион и на халки и на земя. Но вече е на 35 години и има 17 години “гимнастически стаж” на световните и олимпийски форуми.
Сред спортните ветерани, които ни представяха в Пекин беше и Таню Киряков. Роден е на 2 март 1963 г. Видяхме как този 45-годишен мъж, 2 пъти олимпийски шампион при стрелбата с пистолет - в Сеул 1988 и Сидни 2000, бронзов медалист от Атланта 1996, се бори с младата отлично стреляща младеж на “Пекин 2008” - 20 години след като е бил вече на олимпийския връх. Не бих казал, че това е леко... И все пак се класира на 10 и на 6 място.

Чудо очаквахме от ветеранката Мария Гроздева. Да оставим настрана годините й. Да кажем само това, че участвува на пета олимпиада! От Игрите в Барселона 1992, Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, има 3 бронзови и 2 златни медала при стрелбата с пистолет. Но чудеса правят обикновено младите – такива като спринтьора от Ямайка Болт.
Размина се с чудото да стане пак шампион и един друг наш стар боец на тепиха при класическата борба. 34-годишният Армен Назарян - олимпийски шампион за Армения през 1996 г и олимпийски шампион за България през 2000 г. 3 пъти световен шампион и 6 пъти европейски!

Чудо направи само Румяна Нейкова. Оказа се, че все пак чудеса в ограничено количество – може. Беше олимпийска медалистка от Сидни и Атина, беше и два пъти световна шампионка... Сега е и олимпийска. Поклон пред бойния дух, воля и безгранична енергия на тази майка на две деца, която показа и на синовете си и на цялата ни обезверена страна, че в гаснещия български огън има още живот и бъдеще...
Каквото можаха – направиха на тези Игри нашите ветерани. Можем само да свалим шапка пред спортното им дълголетие и подвизите им.
Оставаше само Боян Радиев да извади пурата от зъбите си и да тръшне отново неколцина чужди пехливани на тепиха...
Но не е ли страшна тази картина за българския спорт - да се кръстим само пред тези стари икони. Какво после?
Старите кучета си отиват. Млади няма!
Това е нерадостната истина за българския спорт. Ние, които бяхме в олимпийския елит на планетата, днес сме почти на дъното.
А къде е нашето общество и държава? Няма ги нито едното, нито другото. И в спорта, както и навсякъде у нас, се разпореждат някакви финансови пирати, които имат чували с пари, но са толкова заети със собствените си машинации, жажда за печалба, битка за физическо оцеляване сред себеподобните, че и да искат не могат да направят нищо. Пък и тяхната религия забранява да дават, те и от спорта първо взимат.

Имаше две страни на Игрите, чиито спортисти събудиха уважение с грижливо подготвените си представители - многократните властелини на олимпийския спорт - САЩ и домакините на най-фантастичната олимпиада от всичко познато до сега - Китай. Две различни по своя обществен строй страни, които по много неща се различават толкова много, че не могат да се познаят и разберат едни други, но в понятията си за физическата култура и спорта са еднакви. И в древната хилядолетна азиатска страна и в Новия свят на Америка знаят, че човек е преди всичко физика, без която всуе са всички достижения на мозъка и неговите постоянни напъни да търси “щастието” по какви ли не други места...

Мащабите на “Пекин 2008” бяха гигантски.
Участвуваха 205 страни - повече от страните - членки на ООН, с 16 000 спортисти. Още в първия ден в трите пресцентъра работеха 21 744 журналисти и технически персонал за електронните медии. Китай е изразходвал 45 милиарда долара за подобряване инфраструктурата на Пекин и другите места, свързани с Игрите. Организационният комитет е вложил 2 милиарда от тези пари конкретно за организирането на олимпиадата.
С най-много спортисти се представиха Китай - 639, във всичките 28 спорта от програмата на Игрите. Следват САЩ - 596 /без хандбалисти/, Русия - 462, Германия - 439, Австралия - 433, Италия - 344, Канада - 331. Българите бяха 71. Сред най-малките - Сомалия с 2 лекоатлети, Бутан с 2 стрелци с лък и Хаити, Бахамските острови, Гренада, Науру - всичките с по 1 боксьор.
Трибуните се отнасяха толерантно с всички участници. Поддържаха и нашите, когато имаше за какво. Но я нямаше нашата страхотна публика от Чикаго, каквато запомниха боксьорите и волейболистите ни. В Китай живеят и работят само 154 българи. 80 от тях - в 17-милионния Пекин.

Дано да сте гледали откриването и закриването. Ужасените британски журналисти писаха след церемонията - а няма ли на Игрите в Лондон през 2012 година нашето откриване да изглежда като градинско увеселение с бенгалски огън и разноцветни ракети пред това, което видяхме? Какво ново можем да измислим?
Милиарди зрители видяха 29-те олимпийски игри. Над 80 държавни глави присъствуваха на церемонията. После се пръснаха по състезанията. Видяхме Буш как подава пас през пясъка на красивите американки от отбора по плажен волейбол. “Олимпиадата надмина моите очаквания. Това е вълнуващо преживяване, което няма да се забрави. Америка уважава китайския народ” - каза той. За разлика от маса журналисти, които по всякакъв начин се трудеха да развалят с каквото могат “олимпиадата на китайците”.
На Игрите дойдоха всякакви, коренно различни едни от други хора - от всички страни, религии, професии, политическа ориентация, класово деление и пр. и пр. Най-неочаквано първият, или вторият, по богатство човек в света Бил Гейтс със съпругата си Мелиса се оказаха на състезанията по бадминтон. “Познавате ли някой играч или фен на бадминтона” - го попита един от журналистите. “Да, познавам един такъв - отвръща човекът, който промени света с компютрите, - казва се Бил Гейтс”. И тръгна да види програмистите в пресцентъра, които работеха с неговите машинки.

Чикаго - Олимпиец!

Като стана дума за Буш и Бил Гейтс ми дойде на ум, че идва и времето, когато в Чикаго и ние ще се запитаме като лондонските журналисти: А ние, пък, какво ново и по-хубаво ще направим от китайците? През 2016-та, когато 31-те олимпийски игри ще се организират в нашия град? Е, още мъдреците от МОК не са си казали думата за избора, но няма как да не я кажат... Чикаго - олимпиец! Това ни чака след 8 години. Ако е рекъл Бог...

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад