Какво ли имат в повече от нас олимпийците на Ямайка, Кения, Румъния, Етиопия, Грузия, Куба, Монголия, Тайланд, Корейската народно-демократична република, Зимбабве, Узбекистан, та ни оставиха зад гърба си на тези толкова престижни олимпийски игри? Повече пари? Повече треньори? По-добра Национална спортна академия от нашата? По-стара и по-стабилна спортна школа? Повече национален дух? По-висок морал? Повече любов помежду си?
Всеки от нас може да размишлява по тези въпроси.
Но фактите за нашето китайско спортно фиаско са документирани ясно и почти неоспоримо от резултатите. И натрапчивата мисъл, че същото ще се получи и в още много други области при днешното българско общество не е успокоителна за падналия на колене български спорт.
Спорт по спорт нещата изглеждат така:
Бадминтон
Петя Неделчева, едно момиче, едно творение на безкрайно отдадени на този спорт личности като д-р Пюзант Касабян и Орлин Цветанов, направи възможното сега - при европейската конкуренция спечели, но пред азиатската лавина се оказа все още слаба.
Бокс
Сриване на една добра боксова школа. Още на световното първенство в Чикаго видяхме един посредствен отбор, ръководен от федерация раздирана от междуособици.
Тук е мястото да поставим и вдигането на тежести, където грандиозният допинг-скандал, зачертал напълно цялата българска щанга, беше трагичният финал, сътворен от спорни личности, за чиито образ и методи на взаимоотношения се носят истории. Става дума за съдилища, заплахи, разчистване на терена чрез отстраняване на легендарни треньори и щангисти, но не и за спортен труд и успешна методика.
Борба
Четири от петте ни олимпийски медала са на борбата. Валентин Йорданов, който от 20 години живее в САЩ, но постоянно е и в България, един мълчалив, скромен и честен спортист и председател на федерацията, е успял да въведе порядки и отговорност при спортната подготовка. Като че очакваното, но несигурно и в незнайно време на възраждането на българския спорт ще започне отново от борбата. Станка Златева, една разумна и работлива шампионка от три години не познаваше поражението, но за зла участ то и се случи точно сега. Преживя го болезнено и това я накара да се реши и почне новия олимпийски цикъл още веднага след “Пекин 2008”. Бронзовият медалист Радослав Великов преодоля травмата и заедно с нея постигна много. Здрав - ставаше шампион. Младите Явор Янакиев и Кирил Терзиев не бяха сред фаворитите в своите категории и медалите им са награда за висок спортен дух и дързост.
Ветроходство
Ирина Константинова се класира на 12-то място, което съвпада с очаквания и възможности.
Волейбол /м/
Чикаго, където волейболистите ни играха своите мачове за Световната купа със САЩ и станаха наши любимци, посрещна с огорчение петото място. Истина е, че България е олимпийската кръстница на волейбола, приет в програмата на Игрите след един приказно организиран демонстративен турнир по време на Олимпийски конгрес у нас. Истина е, че българските треньори и играчи поставиха основите и укрепиха волейбола в Италия, Гърция, Югославия, Испания, Франция, Куба... Благодарение и на българската школа тази прекрасна игра се разви стремглаво по света и сега има няколко особено силни състави. Много от националните ни играчи се състезават в чужди отбори - предимно в Италия, Гърция, Русия, но тези които си останаха у нас имат малко възможности да се усъвършенствуват във вътрешното ни първенство. Въпреки всичко това петото място е колкото реално, толкова реална щеше да бъде и шампионска титла, ако и в тази федерация имаше опитна ръка на ръководител. Не само пекинският скандал, а и един дълъг период на непоносимост и клубни пристрастия между ръководители и всепризнати световни звезди в този спорт принизяват възможностите ни във волейбола.
Гребане
Румяна Нейкова със своя златен олимпийски скиф е сякаш последният мохикан от славното племе на предните ни олимпийци. Самата тя го каза, имайки предвид себе си, Йордан Йовчев, Таню Киряков, Мария Гроздева: “Ние сме последните...”. Разбираме ли добре какво означава това за нас, за нашата отговорност към поколенията, че по наше време България се е сринала в пропастта, докато други страни и народи са вървели нагоре? Световната преса й отдели много място, внимание и почит за това, че тази жена отново седна в състезателната лодка след раждането на двете си деца и победи в най-тежката - олимпийската битка. Прилично е представянето и на другия ни олимпийски екипаж, съставен от братя Янакиеви. В тази федерация държи юздите на управлението олимпийската шампионка от Монреал Светла Оцетова, член на ръководството на световната федерация по гребане, архитектката проектирала олимпийските гребни канали в Барселона, Атланта, Сидни Атина и Пекин. Нейният професионализъм, любов и отговорност към спорта, дават своите плодове.
Кану-каяк
Седмото място при двойката каяк на Деян Георгиев и Аднан Алиев е като фелоран при хроничен артрит - болката минава, но не се лекува. За лечението на кануто и каяка в България трябва да се постегнат на първо място разнебитените центрове на този спорт в Пловдив, Асеновград, Видин, Русе и, разбира се, София.
Колоездене
При единственото участие на български колоездачи - шосе с общ старт, Евгени Балев се класира на 89 място при 89 завършили. Даниел Петров се отказа по дистанцията. Без коментар.
Лека атлетика
Цял керван от 16 лекоатлети замина за Пекин за да оправдае похарчените за подготовката им пари - най-много от всички федерации. Леката атлетика е била винаги толерирана повече от другите спортове у нас. Но докато някога оправдаваше своите приоритети с олимпийски и световни титли, дори с фантастични световни рекорди, като 209-те сантиметра на Стефка Костадинова в скока на височина, на тази олимпиада атлетите ни бяха само едни добре екипирани и ескортирани вип-туристи. Даниела Йорданова, която единствена можеше да направи нещо на 1500 метра беше уличена в допинг и зачеркната. Ивет Лалова, след ужасната травма, се представи прилично в спринта. Момчил Караилиев единствен участвува във финална борба за олимпийски медали при тройния скок, където завърши на 11-то място. След безогледни хвалби и обещания от страна на различни “авторитети” безобразните олимпийски резултати с метри под личните достижения и конфузно слабо тичане по пистата, навява на мисли за някаква забулена загадка, която всеки тълкува по своему.
Плуване
В това, че подобрявайки своите рекорди на страната ни нашите четирма плувци не стигнаха до някакво отличие има повече лошо, отколкото добро. Само “американският българин” Михаил Александров беше близко - на 5 стотни от секундата за влизане във финал. Петър Стойчев, носителят на 8 световни купи по маратонско плуване, се класира на 6-то място в новата олимпийска плувна дисциплина 10 км в открити води.
Спортна стрелба
Колкото - толкова! 45 годишният Таню Киряков и Мария Гроздева, която също направи своя пети олимпийски старт, останаха за пръв път без олимпийски медали. Можем само да им благодарим за високото себеотрицание и готовност. За това, че отново бяха в челото на световния спорт. Младите двамина, които гърмяха заедно с тях по олимпийските мишени, останаха на значителна дистанция след ветераните. Това е много ярка илюстрация за състоянието на съвременния български спорт.
Стрелба с лък
Българският Вилхелм Тел се класира на 59 място от 64 участници.
Спортна гимнастика
Петото място на ансамбъла при художествената гимнастика е реалното място на нашите гимнастички, независимо от претенциите им към съдийството. Същото важи и за индивидуалното представяне на нашите гимнастички.
“Сам съм. Други няма!”. От колко години, от колко олимпиади Йордан Йовчев може да отговори с тези думи на Апостола? От много. Поклон пред волята на ветерана да се появи на пета олимпиада в толкова труден спорт като гимнастиката! Класира се на 8 място при халките. Н. Танктушева, втората българка, в гимнастическия ни екип се класира на 60-то място в многобоя.
Климент ВЕЛИЧКОВ
