Румяна Нейкова направи „Пекин 2008” почтена за българския спорт олимпиада. Златният и медал свързва, макар и с тъничка нишка, старата мощ на българския олимпийски спорт с някакви мержелеещи се контури на бъдеще... Нишката е тъничка, но все пак златна. Златна нишка.
7 минути, 22 секунди и 34 стотни от секундата по водата на гребния канал на “Олимпиада 2008” продължи пътят й, раздиран от съмненията от великата мечта да станеш олимпийски победител до горчивото разочарование да влезеш отново през вратите на ада, както стана на Олимпийските игри през 2000-та година.
Помня тягостните и драматични минути, които преживяхме на Олимпийския гребен канал в Сидни докато съдиите разгадаваха фотофиниша на женския финал при скифа. Сто пъти го гледахме след това и ние, спортните репортери в Пресцентъра. Лодките на Румяна Нейкова и Екатерина Карстен от Беларус бяха толкова равни, че между острите им върхове и финалната черта не би могло са се вклини и тъничкото крилце на пеперуда.
Съдиите предпочетоха Карстен. Румяна Нейкова остана втора със сребърен олимпийски медал. Разочарованието беше огромно. Година след това тя не се състезава. Но пак свърши полезна работа - роди първи син, който на съвсем близката и важна дата - 15 септември също става Първи - встъпва в Първи клас на българското училище.
Четири години по-късно Нейкова стигна трета на олимпийския финал “Атина 2004”.

Затова и вперен в синия екран, на половин Земя разстояние от Пекин, гледах с особено вълнение третият опит на тази изтъкана от воля и спортна страст жена да стигне заветния олимпийски връх. Още повече, че този път въпросът беше не само неин, личен. На карта беше поставена и олимпийската чест на България. След половин век - от “Мелбърн 1956”, когато родината ни печели първия си златен олимпийски медал, до “Пекин 2008”, със злато във всяка от 12-те олимпиади, бяхме наредили 50 олимпийски шампиона! Идваше ли, точно сега, краят на златния ни олимпийски път?
Руми ни преведе през тясното мостче над пропастта, зейнала под българския спорт.
Тя стигна до един от най-важните за нас успехи. Беше ни особено необходим!
Спечели в битка със същата Екатерина Карстен, останала трета и с американката Мишел Гуерет, която пристигна на финала с... 44 стотни от секундата по-късно. Представяте ли си тази микроскопична частица време - половин секунда, даже и по-малко!

В “Академичното гребане”, както е известен от старо време този спорт, много популярен отпреди столетие и повече като гореща студентска надпревара по Темза между гребците на прочутите британски университети в Лондон - Кеймбридж и Оксфорд, скифът е нещо като бягането на 100 метра при леката атлетика. Символ.
Една лодка, един гребец, две гребла... Ръцете работят като машина с точност действително до стотни от секундата. Няма лява, няма дясна - и двете трябва да са колкото се може “по-десни”, с други думи - по-силни и научени на дълга и трудна работа. Разстоянието е 2 000 метра. Тренировките - безкрайни.

Румяна Нейкова, родена през 1973 година, сяда в лодката през 1985, на 12 години. Треньорка - прочутата “следотърсачка” на млади таланти Верка Алексиева. Спортният клуб - ЦСКА със своята легендарна база на язовир “Панчарево”. Една от тези бази, заради които ЦСКА си пати, разтурват го и ще го разтурват, и футболен клуб и всеки, друг спорт, ако потрябва, защото не може такива лакоми, струващи много милиони земи из Борисовата градина, на Четвърти километър, край Панчарево и край морето да се използуват за глупости и да не са станали още хотели, мотели, кабарета, казина и пр. /Има спортен стопанин - има проблем, няма клуб - няма проблем/.

Когато през 1976 г в Монреал Светла Оцетова и Здравка Йорданова, още и Келбечева и Груйчева, взривяват световното гребане, като си отвоюваха с идеален стил и огромна сила златните олимпийски медали, тя е била на 3 години. Още се е клатушкала като ходи, но “Бизона” със своята воля и усет на треньор е поставил вече основите на българското гребане. На Високопланинската спортна база “Белмекен”, където са изковали своите олимпийски медали над 250 спортисти /български и чуждестранни/, в пек и мраз момичетата гребат по три пъти на ден. Здравка и Светла - днешната архитектка, проектирала четири олимпийски гребни канали, вкл. и на “Пекин 2008”, и председателка на Българската федерация по гребане, тренират “до скъсване” в леденеещите се води на язовир “Белмекен”. А когато излизат на брега - трябва да ги измъкват с непромокаемите, но замръзнали по стените на лодката спортни екипи.
Румяна израства край опитни треньори, великолепни състезатели, стоящи в челото на световния и олимпийски връх.
На 16 години - през 1989 г. става световна вицешампионка за девойки.

През 1990 е вече световна шампионка!

Следват 9 години адски труд. Но такъв е трудът на всеки голям спортист. Можем да добавим - на всеки голям инженер, лекар, математик, писател, художник и дори на всеки гайдар или майстор на конски каруци, ако този човек е наистина голям.

Сред най-хубавото, което може да се случи на една спортистка е да направи семейство с талантлив и умен треньор. Двамата със Свилен Нейков имат вече бронз, сребро и злато от олимпийски игри, два златни медала от световни първенства и две златни деца, световни момчета, каквито няма други по света. Какво му трябва повече на едно семейство?

Нейните големи спортни успехи започва сред чистите хладни води на Северна Америка.
През 1999 г взима бронзов медал от световното първенство в Канада.
През 2000 г. Румяна Нейкова и Екатерина Карстен от Беларус си поделят най-спорните в световната историята на гребането медали - златният дават на Екатерина, сребърният - на Румяна.
През 2002 е световна шампионка в Севиля.
През 2003 - отново световна шампионка в Милано.
През 2004 взима бронзов медал от Олимпийските игри в Атина
В 2005 г. Румяна и Миглена Маркова са със сребърен медал на двойка скул от световното първенство в Гифу - Япония.
През 2007 печели сребро от световното първенство в Мюнхен и златен медал от европейското първенство в Познан.
През 2008 е нашата олимпийска шампионка от “Пекин 2008”
На 19 септември т.г. Румяна Нейкова ще участвува в европейското първенство в Гърция.

Според статистиката 1.2 милиарда хора по цял свят гледат олимпийските игри. Не бих казал, че всички те са проследили гребните състезания, още по-малко са попаднали точно на българската победа при женския скиф. Но в същото време съм сигурен, че Румяна Нейкова е българката, която е участвувала в най-голямото събитие на планетата през годината и е постигнала най-високото достижение в своята област при това събитие - върхът. Оптимистично е да имаш и такива сънародници!

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад