АТИНА /25 март-3 април 1896 /
В първата олимпиада в Гърция участват едва 14 страни, сред които и България, а състезателите са само мъже - 311 на брой, надпреварващи се в 9 вида спорт (хвърлянето на диск, колоезденето и плуването са сред първите спортове). На самия форум не е поставен нито един рекорд. Интересът е насочен към състезанията като такива и съответно към участниците. Най-много медала взима Гърция - 47, от които десет първи места.

ПАРИЖ /2 - 22 юли 1900/
На вторите олимпийски игри броят на страните участнички е почти двойно по-голям, но интересът към самите игри е минимален. 22 държави са представени от 1319 мъже и 11 жени. Броени дни преди старта на игрите организаторите не са наясно кои спортове да включат, колебаейки се между риболов, голф, състезания с пернати. Накрая голфът взима превес над нетрадиционните. Домакините от Франция прибират най-много медали - 102, сред тях 29 първи места.

СЕЙНТ ЛУИС /29 август - 3 септември 1904/
На състоялите се в Щатите игри е спазена традицията домакините да са най-силни и съответно да приберат най-много медали. Тук за първи път се раздават и златни медали. В Сейнт Луис участвуват 12 страни с 681 мъже и 6 жени. Американците грабват 238 медала, от които 80 златни. Причина за големия брой отличия на домакините е фактът, че игрите са бойкотирани от европейските страни - само 1/4 от състезателите са гости. Европейците се бунтуват от неблагоприятните условия и дългия път и отказват участие. За първи път в игрите участие взимат и представители на местни индиански племена - суикси, маори и други. Първият чернокож атлет, спечелил медал на олимпиада, е Джордж Поедж, състезавал се на 200 и 400 м.

ЛОНДОН /12 - 25 юли 1908 /
Първоначално игрите през тази година е трябвало да се проведат в Рим, но две години преди това вулканът Везувий изригва и римляните губят домакинството си. По същото време американците искат отново те да са домакини. Това поражда скандали между двете страни, които стигат дотам, че американците изтеглят състезателите си от бягането на 400 м. В Лондон участват най-много държави и състезатели до момента - 23 страни, представяни от 1999 мъже и 145 жени. Очаквано, домакините от Англия взимат най-много отличия - 56 златни медала от общо 145.

СТОКХОЛМ /6 - 15 юли 1912/
Вече с всяка следваща олимпиада расте и броят на участващите в нея. В Стокхолм има близо 2500 мъже и 65 жени, а домакините от Швеция са първи по спечелени медали - 24 златни от общо 65. Тук изгрява звездата на полуиндианеца полуамериканец Джим Торп. Той става първи в две от най-атрактивните дисциплини - петобой и десетобой. Година по-късно наяве излизат разкрития, че Торп е бил професионален състезател и отличията му са отнети и дадени на вторите в класиранията в петобоя и десетобоя. Планираните олимпийски игри за 1916 г. не се провеждат заради Първата световна война. По план домакин трябва да е Берлин. На несъстоялите се тогава игри излиза и символът на олимпиадата - петте преплетени кръга, предложени от барон Пиер дьо Кубертен.

АНТВЕРПЕН /4 - 29 август 1920/
На състоялите се в Белгия игри не допускат Германия и съюзниците й във войната, сред които и България, както и Съветската република. Звезда в Антверпен е финландецът Пааво Нурми. Тук той се окичва с три златни и едно сребърно отличие. За всичките си участия е спечелил 9 златни медала и три сребърни - недостижимо постижение. Един от най-куриозните моменти е продължилият 11 часа двубой между борците Мартин Клей и Алфред Асиканен. Отборен победител на олимпиадата е САЩ с 94 медала (41 златни).

ПАРИЖ /5 - 27 юли 1924/
Домакин е отново Париж (както и на втората олимпиада), но вече има 44 страни с над 3000 участници. Интересът е значително по-голям в сравнение с игрите, проведени преди 24 години. Американците доминират в повечето спортове и пак стават първи с 99 медала. След края на олимпиадата във френската столица барон Пиер дьо Кубертен подава оставка като президент на МОК.

АМСТЕРДАМ /28 юли - 12 август 1928/
На тези игри за първи път жени се състезават в леката атлетика. Бети Робинсън е шампионка в дисциплината 100 м. Отново блести звездата на американеца Джони Вайсмюлер, спечелил два златни медала в плуването (има и три от предишната олимпиада).

ЛОС АНДЖЕЛИС /30 юли - 14 август 1932/
Заради домакинството на САЩ отново има рекордно малък брой участници, повечето атлети се отказват заради дългия път. Милдред Дикърсън е номер едно със своите два златни медала (бягане и копие) и едно сребро (скок на височина).

БЕРЛИН /1 - 16 август 1936/
Участват над 4000 състезатели. Домакините от Германия бият наред и взимат 89 медала (33 златни). Това се дължи на факта, че Адолф Хитлер опитва да пропагандира нацизма на игрите, обявявайки арийската раса за най-висша. Чернокожият атлет от САЩ Джеси Оуенс разбива на пух и прах мечтите на фюрера, спечелвайки четири златни медала. Заради Втората световна война има 12-годишна пауза в олимпийските игри.

ЛОНДОН /29 юли - 14 август 1948/
В Лондон не пускат Германия и Япония. Вниманието на всички зрители е приковано към холандката Франсиска Бланкерс-Коен, която взима четири златни медала в различни бягания. САЩ са отборен първенец с 84 медала (38 златни).

ХЕЛЗИНКИ /19 юли - 3 август 1952/
На игрите във Финландия за първи път излизат атлетите на СССР. Въпреки че американците отново са отборни първенци, звезда на олимпиадата е чехословакът Емил Затопек, победил в бяганията на 5000 м, 10 000 м и в маратона, на който се явил за първи път на самото състезание. Съпругата му Дана печели златото в хвърлянето на копие.

МЕЛБЪРН /22 ноември - 8 декември 1956/
За първи път олимпийските игри се провеждат в Австралия. На тях участват 67 страни. СССР прекъсва американското господство и става отборен шампион с 98 медала (37 златни). Най-значимите атлети на този форум са Ал Отър (диск) и австралийците Даун Фрейзър (плуване) и Бети Кътбърт (бягане).

РИМ /25 август - 11 септември 1960/
Рекорден брой участници се изсипват в Италия - над 5000 атлети (4738 мъже) и 610 жени. СССР отново е на върха със 103 медала (43 златни). Най-интересният факт е сключеният договор с асоциацията на крадците, според който последните се задължават да не крадат по време на игрите.

ТОКИО /10 - 24 октомври 1964/
Японците влагат над 2 милиарда долара, за да организират безпроблемно игрите. В Токио американският плувец Дон Шоландър прибира четири златни медала. Отборен победител е САЩ с 90 медала (36 златни).

МЕКСИКО /12 - 27 октомври 1968/
112 държави пращат свои състезатели в Мексико. Преди тяхното започване има размирици в столицата, при които полицията убива десетки студенти. Игрите са белязани и от расистките изстъпления срещу чернокожите спортисти. Отборно САЩ са първи със 107 медала. В столицата на маите американският атлет Боб Бимън прави феноменалния си скок на дължина от 8.90 м.

МЮНХЕН /26 август - 10 септември 1972/
Преди края на олимпиадата палестински терористи убиват двама израелци и взимат за заложници други девет. При атака на полицията петима от задържаните евреи биват убити заедно с атентаторите. Американският плувец Марк Шпиц печели 7 титли, като всяка от тях е със световен рекорд! СССР е отборен шампион с 99 медала (50 златни).

МОНРЕАЛ /1-16 август 1976/
Състезанията в Канада са белязани от диктата на германските спортисти, взели най-много медали. На олимпиадата изгрява звездата на 14-годишната гимнастичка Надя Команечи, получила за първи път оценка 10. На този форум има малко под 4000 атлети.

МОСКВА /19 юли - 3 август 1980/
Президентът на САЩ Джими Картър обявява бойкот на провеждащите се в СССР игри, протестирайки срещу нахлуването на русите в Афганистан. В Москва домакините демонстрират невиждано превъзходство над останалите – гимнастикът Александър Дитянин печели 8 златни медала. СССР взима 195 отличия (80 златни).

ЛОС АНДЖЕЛИС /18 юли - 12 август 1984/
За да има баланс в бойкотите, на поредните игри в САЩ не се явяват спортисти от СССР и повечето от страните от Източния блок. На олимпиадата участват 5458 мъже и 1620 жени. Карл Люис се изравнява с Джеси Оуенс и взима четири златни медала.

СЕУЛ /17 септември - 2 октомври 1988/
Пада забраната за участие на професионални атлети, което позволява на игрите да се явят най-добрите спортисти на планетата. Броят на участващите е над 9000. Гръмва допинг скандалът с Бен Джонсън. Плувкинята Кристин Ото от ГДР взима 6 златни медала. Отборен шампион е СССР.

БАРСЕЛОНА /25 юли – 9 август 1992/
Това са едни от най-колоритните игри, провеждани досега, заради големия брой участници и участието на баскетболния тим на САЩ от НБА, в чиито редици са легендите Лари Бърд, Майкъл Джордан, Меджик Джонсън. САЩ са отборен първенец.

АТЛАНТА /19 юли - 4 август 1996/
В САЩ участват 197 страни с 6806 мъже и 3532 жени. Терористичен атентат помрачава игрите, след като бомба убива един и ранява 110 души. Бегачът Майкъл Джонсън печели на 200 и 400 метра, същото прави и Мари-Жозе Перек.

СИДНИ /15 септември - 1 октомври 2000/
Игрите в Австралия ще се запомнят не само с рекордния брой състезатели, но и с рекордния брой журналисти, отразяващи надпреварите - над 16 000. Марион Джоунс взима пет медала (3 златни и 2 бронзови), а плувецът Иън Торп печели три златни и два сребърни. Стийв Редргрейв печели злато на пета поредна олимпиада.

АТИНА /13-29 август 2004/
Представители на рекордните 202 страни участват в парада на нациите. Американците за трети пореден път са първи в класирането на страните по спечелени медали от летни олимпийските игри с общо 103 отличия. Нациите от Далечния изток печелят общо 63 златни медала спрямо 42 на Сидни 2000. Япония увеличава броя на титлите си от 5 на 16 - най-голям напредък сред всички участници, а Китай за пръв път печели златни медали в тениса и в състезанията на писта при мъжете.

Олимпийските страници са подготвени от
Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад