ОЛИМПИЙСКИТЕ МЕДАЛИ ПО СПОРТОВЕ

Два са спортовете, които дават „лъвския пай” в Олимпийската слава на България - Свободната и класическа борба и Вдигането на тежести. 99 от общо 207 български медала, почти половината, са на нашите „тежкоатлети”. След катастрофалната издънка на щангистите, при която почти целият отбор бе уличен в употреба на допинг и съответно изваден от списъка на българската делегация за „Пекин 2008”, почти сигурно е, че юбилейния стотен медал за двата спорта ще бъде спечелен от борците.
Ако хвърлим поглед на олимпийските шампиони ще видим че там делът на борци и щангисти е още по ярък - 28 от всичките ни 50 олимпийски шампиони досега са техни, 22 - на всички останали спортове.
Много фактори имат значение за израстването на един спорт. При борбата това са традициите от едно явление в бита на хората по нашите земи - народните борби, които се помнят от старо време. Но световните мащаби на българската борба бяха създадени от плеяда много добри треньори и специалисти. Сред тях се откроява проф. Райко Петров, който създаде гръбнака на модерната спортна технология да се правят шампиони, създаде научната теория за подготовката на големи спортисти. С него и с нашата Национална спортна академия, където професорът беше, ако не се лъжа, ректор в два мандата, от народно зрелище тепихът стана атрактивен световен спорт по цялата планета. Буквално за едно поколение от битуващата философия сред старите борци, че „Рънътъ прави борбътъ” се стигна до пълна симбиоза с най-съвременните човешки достижения в биомеханиката, медицината, психологията, високите тренировъчни технологии, за да се стигне до успеха.
При Вдигането на тежести „месията” Иван Абаджиев е не само българска, но и световна епоха на развитие. Това е треньорът, който знаеше, знае и днес, повече от всички други как се прави спортна революция. Щангите преди Абаджиев и след Абаджиев си приличат като детското триколесно велосипедче със смайващия днешен пистов бегач.
Казват, че е побеждавал с анаболи. Да, и негови състезатели са сгащвани с допинг. Но допингът днес е такава сага, че мастилото няма да стигне да го опишем.
Истината е, обаче, че Абаджиев беше по-често побеждаван с допинг, нагълтан от противниците на неговите щангисти - много по-съвременен допинг, скъп и непознат за Българийката допинг, още не вписан в каталозите като допинг и не вкаран в машините за изследване на пробите. Беше победен и от чиновниците в Световната федерация по вдигане тежести и техни помагачи в българския спорт, които поразпределяха медалите под масата. Правеха го не само заради някакви материални облаги, но и за това, че ако 7- 8 абаджиеви българи станеха олимпийски шампиони - руснаци, американци, турци и пр. щели да запуснат щангите в своите страни и нямало да има световен прогрес. Което си е точно така. Но можеше ли човек, като Абаджиев, който сам живееше и тренираше със състезателите си в адските условия на пределни човешки усилия с по три тренировки дневно, да отиде и каже някому - „ти сега няма да станеш, шампион, защото на ред е едно южнокорейче... Не можеше. Но можеше да го пенсионират от треньорския пост.

Медали от поредните Игри

В неофициалното /но много популярно/ класиране на страните в края на всяка олимпиада по броя на спечелените медали, спортове като футбол и волейбол носят по един комплект, а леката атлетика – по 47 златни, сребърни и бронзови медали. Това не е никак справедливо. Независимо от това класирането на държавите при този най-голям спортен форум винаги се е смятало като важно мерило за силата на спорта в една страна. А защо не и за нейната икономика, култура, цивилизовано развитие и пр. Златният медал на един стрелец с лък на практика се равнява със златния медал на цял баскетболен отбор стигнал до игрите след тежки квалификации и изиграл своите олимпийски мачове през цялото време на олимпийската програма в препълнени зали и при невероятно напрежение. Но и това си има своите олимпийски аргументи – равната почит и признание към всеки труд и всяко умение!
Преди Втората световна война България участвува само в 4 от проведените Летни олимпийски игри и представителите ни са далеч от нивото на победителите.
Страната ни не участвува в първата следвоенна олимпиада – през 1948 в Лондон, но в Хелзинки 1952 изпращаме 63 спортисти в 8 спорта. Добруджанецът Борис Георгиев става първият българин с олимпийски медал – бронз от боксовия ринг!
В Мелбърн борбата ни носи първия златен медал, а футболът – бронз...
По нататък виждаме как България постепенно изкачва своя Олимпийски връх, след което тръгва, уви, уверено надолу.
Москва 1980 и Сеул 1988 са върховете. Но докато на Игрите в Москва беше по-леко да се спечелят медали поради бойкота, обявен от САЩ, Великобритания и други страни, в Сеул станахме свидетели на блестящо българско представяне. 35 медала, от които 10 олимпийски шампионски титли – за страна с човешки ресурси колкото един от големите азиатски или американски градове – това означава висока спортна наука, организация и познаване на спортния процес. И днес по света, включително и в САЩ, има стотици български спортни специалисти, които дадоха и дават свой принос за развитието на световния спорт. Но не и на нашия, който затъна в разрухата на един разгромен „преход”...

България от “Атина 1896” до “Атина 2004”

България е участвувала на седемнадесет Летни олимпийски игри досега. “Пекин 2008” ще бъде осемнадесета.
През 1896 година, като съседска страна, ние сме сред 14-те страни стартирали в Първата съвременна олимпиада.
Представя ни един гимнастик - швейцарският учител по физическо възпитание Шарл Шампов, който се класира на пето място в дисциплината “прескок”. Приписваме му едно “в” накрая за да засилим българското в него. Въпреки, че не е необходимо. И днес се чудим на тези 12 швейцарски учители, дошли по поканата на тогавашния министър на народното просвещение, писателя Константин Величков, да учат децата на “гимнастика”, чудим се на тяхната любов към една непозната страна, едни непознати хора, за които са готови дори да загинат. Били са толкова всеотдайни към мисията си в току-що освободената страна, че по време на войните, които пламват те, вместо да се върнат сред хилядолетния мир в тяхната страна, се записват доброволци. Двама от тях загиват...
В Игрите преди Втората световна война най-силно е участието ни в Берлин през 1936 г., олимпиадата, която Адолф Хитлер се опита, и донякъде успя, да превърне в показна витрина на силата и амбициите на Райха, разпалил след 3 години най-ужасната война /досега/ в света. Като оформящ се немски сателит България праща сравнително силни отбори в 6 спорта, но не постига нищо.
След войната пропускаме “Лондон 48”, а от “Хелзинки 52” с първия си бронз в бокса на Борис Георгиев, тръгваме по олимпийските пътища. В Мюнхен и Монреал България е вече познат олимпиец и почти винаги прави изненади. Участвуваме в петнадесетина спорта и правим сензации - двата златни медала при академичното гребане в Монреал при женските двойки пр.
Най-многобройна са спортистите ни на “Москва 80” - 271 души в 20 спорта. Редица западни страни бойкотират Игрите и за участниците се отварят много квоти. Но най-високи спортно-технически резултати постигаме на “Сеул 88”. Само златните ни медали от там са 10.
От “Барселона 92” започва олимпийският ни бяг заднешком - 149 души, в “Атланта 96” - 114, но пък Стефка Костадинова прибавя и олимпийска шампионска титла към световния си рекорд във висок скок от 209 сантиметра, който вече 22 години е недостижим. В “Сидни 2000” олимпийците ни са 101, в “Атина 04” - 98. Половин век след Римската олимпиада през 1960 година /96 състезатели в 12 спорта/ на днешните ръководители в спорта им изглежда само като фантазия да поведат на Игрите в Пекин толкова спортисти...

Там едва ли ще има и чудо, което да ни върне името в големия олимпийски тефтер. Но може всичко да завърши реално, според качеството на подготовката, и тогава държава и народ да се стресне и си каже, че така повече не може... И не единствено в спорта, защото спортът е само едно от многото отражения на живота в една държава...

В очакване на 302 олимпийски шампиона

Почти всички спортове искат да станат част от олимпийската програма. Преди много години волейболът става олимпиец на един Конгрес на МОК, състоял се в София, когато председател на Българския олимпийски комитет е ген. Владимир Стойчев. България по онова време има силна, световна, волейболна школа. По време на конгреса е организиран показен турнир, на който много от многоуважаемите членове на Световния олимпийски комитет за пръв път виждат на живо играта. Харесва им. Гласуват. И хоп! Волейболът - олимпиец!
За пръв път видях таекуондо на Игрите в Сеул. Две прелестни азиатки се млатеха с ръце и крака, като почти илюзорните при тях гърди все пак бяха защитени от някакъв пояс - нагръдник... Кой можеше да устои на настоятелните молби на домакините от Южна Корея да си пробутат силен при тях спорт за олимпийски? Бейзболът почна, естествено, от Атланта...
Китай също бе атакуван от свои и чужди фенове на какви ли не спортни и неспортни дисциплини, предлагащи нови олимпийски битки и забавления. Изключително настоятелни бяха майсторите и почитателите на огромната текстилна фирма “Овца”. Може да се огледате - няма кътче по света, където някой да не е навлякъл на гърба си китайски текстил. Долари и юани - дал Господ! Главният мениджър се качил на фирмения аероплан и - право при президента на МОК. С едно пуловерче, плетено в Китай, като подарък. И иглите, с които било изплетено. И едно супервидеоклипче как китайките плетат пуловерчета и други подобни. Та, спортът е в това - кой по-бързо и по-красиви неща изплита. Но президентът Рок в частния си живот е зъболекар и плетенето не му харесало като олимпийска дисциплина... С големи усилия Китайският олимпийски комитет отбил и силните атаки на китайските геймъри, които намират че любимото им занимание се е утепало за олимпийски спорт.
Все пак и на “Пекин 2008” ще има нови дисциплини в някои спортове. Това са планинското колоездене, 3000 метра с препятствия /ж/ в леката атлетика, 10 км маратонско плуване при плувните спортове, има и промяна при отборните турнири на фехтовката.
Ако внимателно и тактично поставим настрана домакините, които се представят във всички спортове и сигурно имат подготвени не малко изненади, за фаворити можем да приемем спортистите на САЩ. Тяхната делегация наброява около 600 спортисти. Главната ударна сила на американците е леката атлетика и плувните спортове, където се радват на дъжд от медали - зер там се събират почти 100 дисциплини! Силни са американците и в гимнастиката, спортната стрелба, борбата и пр. С интерес ще гледаме и баскетболния им отбор. В челото ще са и спортистите на Русия, силни в някои лекоатлетически дисциплини, гребане и кану-каяк, гимнастика, вдигане тежести и борба.
България? Без коментар.

Олимпийските страници са подготвени от
Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад