Емил Манджаров, фотограф-художник.
Дългогодишен фотожурналист на Илюстрования спортен седмичник „Старт” – София.
Роден преди 1963 г. в гр. Ловеч, но днес, и почти винаги е живял в София на „култовия” булевард „П. Евтимий”, до НДК.
Като пратеник на много популярния преди време спортен вестник „Старт” е присъствувал и отразявал в снимки много световни и европейски първенства, включително и три олимпиади.
Късметлия! Работил е в периода на най-големите успехи в българския спорт.
България е дала много за развитието на световния спорт, а Емил Манджаров е един от тези летописци, които съхраняват за историята ни тези славни за спорта ни времена.
Неговата собствена фирма „Старт фотопрес” ЕООД е сред наследниците на част от изключителния спортен архив на България в областта на спорта.
В съавторство с журналисти има издадени много книги и албуми. Автор е на едни от най-атрактивните фотоизложби.
За повече информация - www.startphotopress.com

Представяме ви с негови размисли, спомени и снимки - Емил Манджаров - един от най-известните български спортни фотожурналисти, отразявал десетки големи спортни турнири, световни първенства и Олимпийски игри. Съхранил в образи историята на българския спорт.

Добрата снимка казва повече от 3 000 китайски знака

Четвърт век съм работил - от създаването до приключването на Илюстрования спортен вестник „Старт” в България.
В онзи тъжен ден, когато напусках редакцията бях останал единствен от тези, с които през юни 1971 г. започнахме.
Казват, че да си фотожурналист не е професия, а начин на живот. Сигурно са прави. Толкова часове през годините да прекараш в тъмните стаички на фотолабораториите, толкова часове да си непосредствено до терена и да гледаш състезанието само с едно око през визьора на фотоапарата... или пък толкова съботи и недели да си на работа вън от семейството си е разбираемо само за колеги, които са го изпитали на гърба си.
Разбира се не се оплаквам. Животът ми не беше скучен. Имаше много мигове на върховно удоволствие. „Долче фар ниенте” – казват италианците - „Удоволствието да не правиш нищо” – е не ми се отдаде да го изпитам! Може да е по-велико чувство, но аз не съм от тези хора.

Към днешна дата съм ръководител на отдел „Реклама” в столичната фирма „Галатея 2002” ЕАД. До тук във фотожурналистиката, фотографията и рекламата направих 45 години - и още нещо важно: без нито един ден отпуска по болест /да не чуе дявола/, благодарение и на спорта. Освен това от 1995 г. създадох своя фирма – „Старт фотопрес” ЕООД. В този смисъл тя се явява наследник на част от архива на несъществуващия вече в. “Старт” в България
Много успешни снимки, фотоизложби и награди съм имал, много радост са ми донесли, но най-голямо щастие изпитвам в семейството си – със съпругата ми арх. Антония Бранкова и двамата ни сина инж. Роман Манджаров и инж Милен Манджаров. Първият е от 6 години в Хамбург - току що завърши магистратура. Вторият е също магистър, в момента е на специализация като авио-техник на Луфтханза в Шенън – Ирландия. Изучава управляващите системи на самолетите „Ербас”.

В тези трудни за България години да изведеш на добър път семейството си и децата, при толкова остър недостиг от средства необходими за обучение, при някои здравни проблеми у близките и фалирал вестник, си е направо постижение... Не по-малко, отколкото да направиш знаменити фотосесии.
И все пак, мисля си понякога в тези необикновени спортни дни на Олимпийските игри в Пекин, добрата снимка може да говори по-добре и по-ясно от поне 3 000 китайски знака...
Повече в www. startphotopress.com

Моята сбъдната мечта, наречена „Старт”

Около 1970 г в българския печат се появи един нов вестник.. Илюстрован цветен седмичен вестник „Жар” с главен редактор известния публицист Серафим Северняк. Не можа да се наложи на пазара и по-късно спря да излиза. Бяха внесли модерна за тогавашните наши представи шведска печатна машина /втора употреба/. Огромният й капацитет даваше възможност да се печатат и много други вестници. Първи се възползва Недялко Донски – спортен ръководител, до тогава председател на Българската федерация по футбол и зам.-председател на Българския съюз за физкултура и спорт / БСФС/. Така през 1971 г. за 24 май, се появи пробен брой , а от юни започнаха да излизат редовни броеве на Илюстрования цветен спортен седмичник „Старт”, чийто главен редактор стана той. Новото издание, като първо и единствено в страната, бързо се наложи, защото опитният Донски бе подбрал в екипа си едни от най-добрите и известни спортни журналисти в страната – Митю Ексеров, Ешуа Алмалех, Емил Жечев... и никой не знаеше тогава защо беше взел сред тях и никому неизвестния и едва прохождащ в журналистиката Климент Величков, комуто дължа тази покана да се появя сега в българската чикагска преса. Аз попаднах в „Старт” от фоторекламна къща „Форек”, където бях фотограф - редактор и правех студийни рекламни снимки.

Преди години прочетох от един автор, че като бил малък имал мечта да има часовник. По-късно имал часовник но вече нямал мечта. При мен не се случи така. Имах мечта от студиен фотограф да стана фоторепортер, фотожурналист във вестник, а когато това се сбъдна не престанах да мечтая. Появиха се още десетки нови мечти и те всички се сбъдваха една по една, през този четвърт век докато бях във в.” Старт”. Мечтаех да стана фотожурналист – станах. Поканиха ме във в. „Старт” като фоторепортер – тичешком стигнах до редакцията! Станах и член на Съюза на българските журналисти - даже и председател на 61-во фотожурналистическо дружество към в. “Старт”... Куриозното е, че още съм такъв, въпреки че „Старт” престана да излиза.

Сега, изглежда лесно постигнатото, но тогава беше друго времето. Мераците за работа в този бранш бяха големи и доста хора се стремяха към това. Но свободни щатове нямаше, вестникарска хартия също. Рядко се откриваше ново издание...
... Не мога да разкажа всичко, което се случи през тези 25 години във вестника, но поне мога да споделя благодарността си и удоволствието, което изпитах да работя в такава необикновена редакция – пълна с хора, които безкрайно обичаха спорта, а не себе си в спорта, изключително талантливи, всеотдайни и отговорни журналисти.
Фоторепортерите на „Старт” снимахме с хубави, модерни фотоапарати, което беше необичайно явление по онова време. Осигурени ни бяха всички пожелани от нас тогава марки. „Ролайфлекс”, „Ролей”, „Пентакон”, „Канон” , „Лайка”, мотори, светкавици - роботи, „МамияRB -67”. Върхът бе случай, при който след полет в космоса на Аполо 11, се прочу шведската марка фотоапарат „Хаселблад”, с който са снимали американските космонавти в полета си. Броени месеци след това, такъв апарат бе доставен и бе в ръцете ми и си остана до края . Вестник ”Старт” – първи в България, се сдоби с тази техника. Това бе мечта, която надхвърляше вероятността да се случи.

Не по-малко невероятни бяха и пътуванията ни на големи състезания в чужбина. Да пътуваш по света за да отразяваш европейски и световни първенства и олимпиади, бе нещо не характерно за останалите фотожурналисти от други издания.
Още в началото бях командирован да отразя първото световно първенство по ски- полети в Планица, Югославия. После и аз и колегите ми стигнахме с нашите фотоапарати и цяла Европа и другите континенти. Не е за вярване, но май и Господ ни е помагал тогава, защото и спортистите започнаха да реализират най-големите си успехи, а това даде нови възможности за разширяване фотографските ни изяви – снимахме по цял свят! Колегата ми Янко Гъров засне първите успехи на нашите акробати в Япония, Бончук Андонов снимаше спорт в Китай, аз направих уникални за България по онова време снимки от Канада на световно първенство по спортна гимнастика в Монреал. Последваха зимни и летни олимпиади, световни първенства и т. н. Това не смеех дори да си го мечтая!

Веднъж един колега сподели, че „Старт” нямал нужда от толкова именити фотографи – художници, а от обикновени фоторепортери – черноработници, които да си седят повечко в лабораторията... Години по-късно – в края на 1995 г. до тази мисъл достигнаха други нови ръководители на вестника и ни принудиха да напуснем и останем да работим на договор, малко преди окончателното спиране на изданието. Хубавото бе, че по времето на споменатата репликата нашият тогавашен главен редактор Донски, като широко скроен човек, не мислеше така и всячески ни подкрепяше, във всяка инициатива. Правихме фотоизложби, Получавахме награди у нас и в чужбина от фотоконкурси. Публикувахме снимки и в други издания – вестници, списания, книги, дори в телевизията. Той ни поощряваше да се развиваме, защото прекрасно съзнаваше, че популяризираме успехите на спортистите ни. А, като опитен и дългогодишен спортен ръководител, истински обичащ спорта, знаеше, че в крайна сметка е добре да работим за спорта – дори и надскачайки рамката на вестника. Това е прекрасна реклама и за възможностите на самия екип на „Старт”. Имаше случаи, в които фоторепортерите ни отразяваха големи световни спортни изяви и с нашите фотоси се гордееше не само вестникът, но и целия ни спорт, който така попадаше в полезрението на много български и чуждестранни медии.

Големите успехи на българските спортисти съвпаднаха и с прекрасните творчески години и реализация на в. „Старт” в България. Щастлив съм, че и аз имам своята дан в голямата заслуга на нашия любим вестник „Старт”, в който всички винаги работехме с огромно удоволствие и преданост. Заслугата е, че вестникът съхрани златната летопис на българския спорт. И още - че стана средище, в което израснаха много добри български журналисти и фотожурналисти. Думите отлитат, а писаното и заснетото остава.

Назад