“Интересът към историята на рода се заражда в зората на човешката цивилизация. В далечните безписмени времена праотците на генеалогията са втъкавали родословията на богове и герои, на важните събития в живота на обществото в съответното време и пространство. Това е първият етап на утвърждаването на генеалогията, когато повествованието се е градило на устната традиция. С появата на писмеността се оформя вторият етап – писмените документи стават извори на родословна информация, наред с непрекъсващата устна традиция. Средата на ХV в. е началото на третия етап, когато се появява първият методологичен труд за историческите извори, а документът става оръжие за утвърждаване на политически, идеологически и юридически позиции на феодалната класа.

В “забързалия се” технологичен ХХI век, характерен с процесите на глобализация, се проявява и друга тенденция – да се познаят в дълбочина тайните на човека като биологичен дар на природата. В нашата и чуждата литература все по-често се появяват публикации със заглавия, изпълнени с непопулярни доскоро термини: “Открит е генът за ръста на човека”, “Открити са нови гени на рака”, “Мутации в ДНК ембриона може да се определят по анализа на майчината кръв” и пр.
Посочени макар и като примери, заглавията подсказват, че генетиците навлизат все по-детайлно в проблемите на наследствеността. Те са обект и на родо изследователя, но до тях той се докосва по видими признаци, за които има информация – писмена или по разкази на предци за характерни наследствени болести, черти на характера, на лицето или тялото. А когато документалните извори “пресъхнат”? Как да узнаем нашата наследственост? На помощ идва новото направление в науката – генетичната генеалогия. Тя дава възможност да се проследи родословието на даден род стотици години назад. Звучи като твърдение от сферата на научната фантастика, но много от специалистите в тази област изказват мнението, че информационно-аналитичния ресурс на ДНК-генеалогията гарантира най-точното, най-достоверното родословно дърво на всеки човек.

Ползотворната интеграция между генетиката и генеалогията се определи от факта, че молекулярната биология “излезе” от лабораториите, за да служи на човека в неговото познание на кръвно-родствените връзки назад във времето. Генетичната генеалогия използва природната даденост – биологическата памет, която съхранява и предава наследствената генетична информация. Как се използва биологичния “архив” – отговор на родо изследователите дават генетиците.
Необходимо е обаче уточнението за предмета на генетиката на човека и генетичната генеалогия. Първата наука е раздел от генетиката, а втората - интердисциплинарна наука, която изследва ДНК-тестове съвместно с традиционните генеалогични методи. Родословният анализ се изгражда върху откритите от генеалога документи – писмени, веществени, устни. Той също се докосва до наследствеността – според документалната информация, но генетичната генеалогия може да потвърди или да отхвърли резултатите от този анализ, защото в ДНК-тестовете няма субективна намеса (относително характерна за всеки исторически извор на информация). Значимостта на генеалогията в интердисциплинарния “диалог” с генетиката се определя от факта, че родословното дърво дава ориентира – кръвно-родствените маркери, по които тръгва назад във времето генетичната генеалогия.

От научната и научно-популярната литература е известно, че във всеки човек има 46 хромозоми - 23 на майката и 23 на бащата. Те се “вплитат” и детето наследява чертите на родителите. И така с генофонда (генетическия състав на популацията) можем да се върнем назад – до праотците на човешкия род. От тях до съвременността се предава генотипът – съвкупността от гените, т. е. наследствената основа за всеки организъм. Става ясно, че ДНК-генеалогията не “работи” с документални извори, а с експериментални факти, построени по така наречените маркери на ДНК, които се предават през вековете. Затова в генотипа на всеки човек се откриват чрез ДНК-анализ следите от неговата родова история. Не случайно във “философията на живота” на народите има мъдрости за тази зависимост – за биологическата памет, предавана от поколение на поколение, преди утвърждаването на генетиката: “Крушата не пада по-далеч от дървото” , “Жребчето избират по майка му” и пр.

Общоприето е от изследователите в хуманитарните науки, че знанието за родословното дърво е важен фактор за възпитанието на младите поколения да множат положителните дела на предците. То е играло своята нравствено-поучителна функция от зората на човешката цивилизация – да възпитава в култ към героите и боговете. Оттогава насам родословието служи за доказване на наследствени права върху земя и друго недвижимо имущество. През средните векове и в ново време то е доказателство за аристократичен произход (макар че според Варакс в предаването на забележителните способности на аристокрацията роля играе генетиката, а не родословието). Но с появата на генетиката на човека, историята на рода поема функцията на информатор за наследствени болести и разни патологии, който може да помогне на идващите поколения да ги предотвратят чрез брачния избор, освен функция да съхранява и предава родовата памет.
В съвремието знанието за кръвно-родствените наследености има особено важно значение за социалната политика, насочена към оздравяването на човешкия потенциал. Според Булат “Нашето здраве зависи от два фактора – генетичен и влияние на околната среда. Досега ударението беше върху начина на живот (храна, физическа активност, екология). Но всеки човек е уникален поради сбора от гени, наследени от родители, прародители... - в това число и болестите”. Това определя задължителното място на генеалогичният метод при лечението на хората, защото родословието дава генетичните маркери, за да се проследи ДНК в родовите корени стотици години назад.

Общо взето специалистите са единни в определението, че генетичната генеалогия прецизира класическия родословен анализ и разширява хронологичните граници до библейските времена. Целта на водещия международен проект на National Geographic – NGS Genographic Project е да открие чрез ДНК анализ човешките праотци от африканските родоначалници – около 60 000 години назад, до съвременното човечество. Участниците в проекта са събрали повече от 18 000 образци на ДНК от целия свят. Според “Family Tree DNA” нашето родословие е записано в ДНК, а тази информация е най-точната.
Авторите на проекта “Руският народ” дават информация за безплатно изследване на родството чрез анализ на митохондриялното ДНК (по-нататък: мтДНК – генетичното наследство по бащина и майчина линия). Разработката дава възможност за почти стопроцентово откриване на биологичния баща, майка, дядовци и баби, прадеди, племенници, двоеродни брат/сестра, както и определянето на етническата принадлежност на членовете на рода. В списание “Nature” Уилсън обнародва проведен сравнителен анализ чрез мтДНК и показва генеалогичното дърво на човечеството, чиито родови корени са в Африка. Той нарича пра...майката “митохондриална Ева”. Други изследвания също потвърждават тезата за африканските ни родови корени, макар и с различни времеви граници – около 143-200 хиляди години назад. Според Опенхаймер “достоверните генетически дърва за Y-хромозомите и мтДНК на съвременния човек позволяват да се проследи еволюцията включително до общия прародител на всички съвременен тип хора, живял най-малко 200 хиляди години назад и да разкриете неговата миграция из Африка, станала по-малко от 100 хиляди години назад”.

Голям е броят на монографиите и статиите, към 3000 са уеб-страниците в Google, които потвърждават значението на генетичната генеалогия, като допълваща класическото родознание, когато традиционният анализ спира заради липса на исторически извори. Нещо повече, всеки може да намери общия прародител на човечеството и да определи своето място в общочовешкото генеалогично дърво. Любопитно е твърдението на Гринспън – президент на компанията Family Tree DNA, основана през април 2000 г., че разполагат с най-богатата на света база данни за сравнителен анализ по мтДНК и може да отговори на търсещите своето родословно дърво от целия свят. Множество са и фирмите с голяма база данни, които предлагат подобни услуги. Срещу заплащане можете да се даде заявка за откриване на генетичните родственици. За целта се изпраща – предписание, образец от слюнката в специална колба. Резултатите, както се вижда от сайтовете, са поразителни.

От много публикации става ясно, че отношението “генетична генеалогия – класическа генеалогия” има ефективна обратна връзка. Когато ДНК-анализът покаже родственици, мигрирали в различни части на света, тогава родо изследователят може да започне издирване на архивни документи в тези части на света. Така ще допълни ДНК-анализа с информация за далечните си родственици – имена, раждане, умиране, семейства, социална реализация и пр., но ще узнае по-точно и наличието на наследствени болести.

Според д-р Стефансон „В геномът е записана историята на нашето семейство, на нашата нация и на нашия вид. Хората могат да видят къде самите те и семействата им попадат в историята на човешкия род, а това според мен е изключително вълнуващо.“ Авторът споделя, че е изследвал и собствения си генотип и е намерил предразположеност към определени болести, които обаче са твърде чести, за да будят притеснение.

Важна информация за нашите родо изследователи беше публикувана в Българския медиен портал в Чикаго www.EuroChicago.com , а именно, че през януари 2008 г. е създаден Български ДНК-проект. Представен е от Евгени Делев (Group Administrator - Evgueni Delev, numis18@hotmail.fr ), със съдействието на Българо-Американска Асоциация – Чикаго. Българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за българи или за потомци на българи, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.) и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените единствено се проследява пряката женска линия. Участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето. Всичко това е възможно с разработения Genographic Project (www.nationalgeographic.com/genographic с над 132000 участника от цял свят) и Family Tree DNA Project (www.familytreedna.com/public/bulgariandna ). Българският ДНК проект е голяма крачка в усъвършенстването на българската генеалогия. Тя обаче е свързана с редица условия. Първото е родо изследователите в страната да узнаят за проекта. Второто условие допира до финансови ресурси и готовност на архивните ни средища да въведат on-line архивното ни богатство в Интернет.

*
* *
На 5 октомври 2008 година, през време на Фестивала “Български дни в Чикаго – есен 2008” (в Pavilion Apartments 5441 N. East River Road, IL 60656), ще се дискутират приносите на “Българския ДНК проект”. За информация - www.EuroChicago.com

Проф. д-р Антоанета ЗАПРЯНОВА
С разрешение на списание “Родознание” - Genealogia

Назад