- Десет часа вечерта пред „Пиано Бар”, срещу Хотел „Хемус”. Кажи „Атила” да те пуснат...
Бях сигурна, че съм го запомнила. Но когато пристигнах започнах да заеквам:
- А...а...а..
- От Чикаго ли сте? На втория етаж!

От тук нататък всичко беше само танци и музика и чаши - без дъно.
Как го направиха?! Още се чудя на Бистра, по чиято покана се събрахме и на нейната качествена половинка. Ами как иначе - на сто процента жена - сто процентов мъж се пада.
А музиката!
Нямаше нужда да ходим на концерт, на Щурците, Сигнал, Дийп Пърпъл или който друг състав си изберете, всички взети на куп...
Китаристите си заслужаваха да пеят и свирят и в най реномираните концертни зали, като например „Блу Хауз” - Чикаго.
Те свирят, а ние танцуваме като невидели. Като за последно. Ами то си е така. Кога в Чикаго ще имаме толкова време за истинска музика, за истинско удоволствие?
Ние не изпускаме музикантите из под око. Те също не изпускат нас и само питат - какво още искате да ви изпълним?
Най-после се почувствах в собствената си родина, сред свои.

Крайно време е да ви представя и нашата маса: все юнаци, все големи. Но най-големият юнак беше Бистра Георгиева, главен редактор и собственик на в. “Банкерь”.
Трябваше с нея да започна. Но като си помислих колко статистика има да изброявам! По-лесно ми беше да изброя чашите с коктейли...
Опиянението обаче идваше от музиката, а не от пиенето. Когато видиш, че един човек може да се весели - бъди сигурен, че може и да работи. Как иначе ще поддържа екип от 50 човека?
Тя е в червено /разбрала е, че и отива/, готова е да отговори на всякакво предизвикателство или по точно да заговори срещу всяко такова, открито и категорично. Журналистическата страст и женска интуиция и помагат да попадне точно в центъра на един водовъртеж от банкови структури и финансови операции, проценти, статистики, с една дума-стопанска политика, започнала в България преди 15 години с всичките си падения и величия на финансови и банкови преустройства.
- През 1993 г. ми се роди „третото дете”, нарекох го „Банкерь” - точно на 12 април - деня на авиацията - разказва Бистра, - окончанието в края на думата е заимствано от стария български правопис, защото мисля, че все още не ползваме модерни методи и технологии в банковия и финансов сектор. И така зарязах синовете си по на 8 и 10 години и започнах да работя за собствен вестник. С нова политика, с нов просветителски дух.
Още докато работи във вестник “Пари” Бистра Георгиева разбира колко е необходимо на хората да им се обясняват новите банкови продукти и как да ги използват.
Тя казва не само кой кой е, но и кой колко е бръкнал в меда - т.е. злоупотребил. Най-силната й страна е не, че се занимава с журналистика, а че се занимава с разследваща журналистика – опасна, ако назоваваш имената на престъпниците.

- Водим истинска битка със злоупотребите – били те от политици, бизнесмени или банкери продължава тя.
Късно следобед седим в нейния уютен офис и разговаряме. И макар да е близо до „Пиано-Бара” тя рядко се ползва от удоволствието да е негов гост.
Обяснява ми как става в 7 сутрин и застава на пост пред телевизионните програми, за да гледа икономическите предавания и финансови информации.
Как успява да изпревари всички тези прогнози, проценти, амплитуди на нарастваща и падаща инфлация? Само цифри на пръв поглед, но от чийто „пасиви” и „активи” зависи материалното и икономическо благополучие на хората. Напрегнато и динамично ежедневие. Но тя се чувства удовлетворена и щастлива, защото рамо до рамо с нея са двамата й сина и съпругът й.

- Фамилен бизнес - казва Бистра. - Това е истината за прохождащата демокрация в България.
За съжаление това не го разбират. Криминалният фактор и мутри преобладават, а успехът на прехода трябваше да дойде от малкия бизнес. Да няма това драстично разделение на богати и бедни.

Ако нещо я удовлетворява, то е че печелят всички съдебни дела в разследвания на корупция, която е навсякъде, особено хита в момента - за замяната на движими и недвижими имоти с апетитните земи около морето. Целта им е да докажат истината и дори депутатите се допитват до тях, когато се упражнява парламентарен контрол.

- Едно от нашите постижения е класациите “Банкерь на годината” – продължава събеседничката ми. - Правим я през декември, по случай “Никулден”, светецът който защитава не само рибарите, но и търговците и банкерите. Нашата награда е много престижна и критериите, с които вестникът си служи, са съгласувани с авторитетни финансови личности и с Националната банка.
Обобщаващите информации, които прави „Банкерь” във финансовия и банковия сектор на всеки три месеца, се ползват с голям интерес. Банките даже ги включват в годишните си отчети. Един от най-добрите ни журналисти, които се занимават с анализи и банкови новини е Петър Илиев, който е в екипа още от създаването на вестника.

Говорим за изхода от сегашната ситуация на корупция и тя вярва, че след присъединяването ни към Европейския съюз, те няма да позволят да имаме ненаказуеми и непрозрачни дела.
- Колкото е по-голяма корупцията - толкова по-агресивни ставаме ние в нейното преследване.
В обществото също се създава нагласа към нетърпимост, започва да се изгражда поведение на съпротива – твърди Бистра. Вестникът има успешни разследвания при зачестилите подкупи за участие в Европрограмите на ФАР - за пътните инфраструктурни програми, и пр. Благодарение на нашите усилия има задържани и се очаква съдебната власт да си свърши работата.
Да ти се падне да живееш в интересно време

- Започва вече процес на завръщане квалифицирани българи в страната. Готова ли е България да ги приеме? - е един ат въпросите ми към нея.
- Администрацията - не, българският бизнес - също. Само международните компании са конкурентно способни да отговарят адекватно на изискванията.

- “Да ти се падне да живееш в интересно време” казва една китайска поговорка. А ние живеем в такова. За съжаление лошото сега е повече от хубавото, но аз съм оптимист, че ще изчистим икономиката си – ме уверява Бистра.

Харесва ми деловия, категоричен тон на тази дама в червено, когато излага позицията си спокойно и уверено. На пръсти са хората, които съм срещала в моя живот, които заслужават адмирации за професионализма, ерудираността и душевния комфорт, който излъчват. Колкото е по голям един човек като личност, толкова по малко парадира и обратно.
Говорим с какво нашите два вестника можем да сме си полезни.
- Бихме могли да предоставяме много полезна информация на българите зад граница. За това кой е най-ефикасният начин да се препращат пари и кои са финансовите инструменти, които могат да се ползват - кредитни карти, банкови книжа и операции и т.н. Можем да дадем всяка финансова информация, която интересува българите зад граница, за да им струва възможно най-евтино.
И още нещо – друг важен елемент в нашето издание е рубриката, „Изкуство за продан”, която стартира с 8 цветни страници. Тя има за цел да насочи интереса на читателите към антични вещи и истинско стойностно изкуство или култура. Да са наясно с цените, да се предпазят от фалшификати и пр.
Изкуството е слабост на Бистра. Това, което веднага прави впечатление в офиса е неговата естетика. Изчистено, модерно обзавеждане, с цветни акценти от красиво аранжирани плодове и цветя. Сякаш добрата вълшебна фея е прелетяла и оставила чаровния си полъх. Атмосфера, в която по-малко се стряскаш от курса на долара или цената на бензина. На това се дължи и присъствието на множество скулптурни пластики на именити художници, любимец от които е за нея Андрей Москов.
Изкуството и меценатството на банките е най-подходящата комбинация, за да може българският ген от талант и творчество да се съхрани и да оцелее.

15 години целенасочена плодотворна мисия на една жена, завършила две инженерни специалности, но зарязала машини и роботи, за да служи на „перото на честта”.
През април, малко преди Четвъртата световна среща на българските медии в Мадрид, която ни срещна и с Бистра, „Банкерь” празнува в НДК, в полите на Витоша своя юбилей. И има какво да празнуват.
Всички банкери и поднасят огромни букети. Финансисти, министри , политици, всички идват на тържеството. Заслужена слава, заслужен юбилей на вестник „Банкерь”. Вестникът, който сочи чистите, „прозрачни коридори”, по които трябва да мине една нова демокрация.
Делова, категорична, по мъжки справедлива и майчински загрижена Бистра е като диригент на мощен хор, чийто глас се чува и в който всички се вслушват...

- И не забравяй да поздравиш моите приятели в Чикаго, Ед Чилян също. Сърцето ми е с вас, защото знам колко ви е трудно – още звучи топлият й и развълнуван глас в мен.

Кина Бъговска

Назад