Едни казват, че в 1500-годишната история на японското сумо Котоошу е първият европеец, който току-виж и станал велик шампион. Други казват, че в 2000-годишната история на сумото пак Калоян Махлянов е първият Европейски дракон, спечелил Купата на Императора... Това стана на 25 май, 2008-ма, на Пролетния Турнир в Токио.
Ние, току що изпечените вестникарски специалисти по това древно японско изкуство, спорт и голямо пристрастие, не искаме никому да противоречим. За нас е важното, че нашият великотърновски болярин, когото едни измерват на 2 метра и 4 сантиметра височина, други – на 2 метра и 2 сантиметра и претеглят някъде на 155 килограма плюс, постави своето име на върха на една история, измервана с хилядолетия...

Говорещата, пишеща и снимаща спортна камарила на българските медии много се захласваме по непознати неща и сега ви разказваме невероятни чудесии за т.н. “Сумо”. Приемайте ги доброжелателно, но имайте предвид, че ако у нас, в България, не се беше зародила българската школа по борба, станала и световна благодарение на велики треньори като проф. Райко Петров, ако не бяхме сторили толкова добри треньори в този спорт, азиатците още хиляда години щяха да са недосегаеми.

Защото младият Калоян отрано е “селектиран” от опитните ни треньори и излиза на детския борцов тепих, преди още да са били така ярки неговите изключителни физически данни. После, благодарение “пръста на съдбата”, Лили Кънева от Международния отдел на бившия Български съюз за физическа култура и спорт, по време на гостуване в Япония, ако не се лъжа на гимнастичките на Нешка Робева, вижда този спорт, прави необходимите контакти и, връщайки се в България постъпва нестандартно – става първата и сигурно единствена жена, създала федерация по сумо и посадила непознато цвете на наречено място. Може и “дъб” да кажем – по-подхожда за сумото...

Така у нас се появява и дохи-то /тепихът на сумото/. Вече имаме и зала за сумо в Националната ни спортна академия, дар от Япония, чийто посланик в София Цукехару, брат на президента на японския Олимпийски комитет Такеда, прави много за популяризацията на спорта. Имаме и европейски и световни медалисти при аматьорското сумо като Петър Стоянов, известен още като “Вожда”, като Светослав Бинев, който за съжаление имал само 85 кг собствено тегло и не влизал в сферата на японските интереси, та направил в Лос Анджелис своя школа по сумо. Имал и своя тренировъчна на зала от 8 години, но забележете – и по борба! Изобщо сумистите ни имат досега от европейски и световни първенства 1 златен, 4 сребърни и 11 бронзови медала. Самата Лили Кънева е вече лауреат на престижния японски “Орден на Изгряващото слънце”. Само преди седмици в България стъпи, без да причини земетресение, най-тежкият сумист и въобще човек на планетата - Еманюел Ярброу – 360 килограма, наречен “Дребния”... Който загуби, обаче, атрактивната си битка с “Вожда”, но раздаде много подаръци на болни деца и нуждаещи се в страната ни.

В аматьорското сума има 4 категории: до 85, до 115, над 115 и Абсолютна. А сега внимавайте – при жените категориите са: до 65, до 80, над 80 и Абсолютна. Аз лично още не съм гледал на дохи-то такава абсолютна жена, но по улиците на Чикаго съм имал щастието...

След последната блестяща победа на Котоошу в Япония той се възприема почти като Бекъм в спортните води на Стария континент. Появил се в японското професионално сумо през 2002 г, стигнал до “Одзеки” през 2005, на крачка пред “вечната титла” за “Велик шампион” – “Йокодзума”, Котоошу е приковал към себе си вниманието на цяла Япония. Той е един необикновен сумист – висок, със необичайно стройна за спорта фигура, човек с усмивка, за разлика от невъзмутимите и в радост и скръб други сумисти. Калоян внесе и в схватките нещо впечатляващо. Уватенаге. Да хвърлиш съперника си през раменете. На обикновения зрител това не му се ще да прави никак – нито да бъде хвърлян, още по-малко той да хвърля такива иокодзуни като Асошорю и Хакухо. Но Котоошу на турнира ги хвърли. А за гледане... О, всички гледаха с възторг!

ГАМБАРИМАС
Калоян - Котоошу, един българин в Страната на изгряващото слънце

Може и да има изключения от максимата, че зад всяко богатство се крие престъпление, но няма алтернатива на правилото, че зад всеки шампион стои ангел-хранител, който го е сътворил. И това не винаги е треньор, спортен лидер или човекът, който кърпи дупките на бюджета за тренировки и състезания.

Зад “Европейския дракон” стои една жена.
Мнозина от нашия спортен свят я знаят. Но не се сещат, че “ангелът” е точно тя.
За 150-милионната Империя на изгряващото слънце Лили Кънева е непознато име. Познато е явлението Калоян Махлянов. Българинът, взел ума и сърцата на японците, за които тяхната древна борба “Сумо” е своеобразна религия, национален белег, нещо важно от живота.
Един ден се разбра, че в България е създадена федерация по сумо и че неин изпълнителен директор е именно Лиляна Кънева. По онова време за нас сумото бе известно не повече от съревнованията по ророборо на новозенландските маори и ние посрещнахме факта с усмивка.

Но скептицизмът ни се оказа прибързан. Точно тогава 21-годишният великотърновец Калоян Махлянов, разочарован от присъствието си в борбата, се кани да се оттегли с всичките си 204 сантиметра и 120 килограма от тепиха. Сумистите буквално го “прикоткват” при себе си..
След 6 месеца той става европейски шампион. На състезания го вижда Кокодзакума - собственик на една от най-силните школи по сумо. И незабавно постила вълшебно килимче от София до Токио, отвело Калоян и Лили на мястото, където се ражда не един божествен йкодзуна (върховен, велик шампион).
На следващия ден раят се превръща в ад.
Българският великан е закаран по петльово време в тренировъчната зала и в 5.00 часа започва първата тренировка. Сумистите трябва да са гъвкави. Наредено е да се направи шпагат. Махлянов скромно разтяга бедра. В следващия миг двама бабаити с дръпнати очи скачат на гърба му. Шпагатът е готов. Следобед (сумистите се хранят два пъти на ден, но изяждат примерно по 25 кюфтета и един кош плодове) - втора тренировка, дълга почти колкото Втората световна война. След сраженията на дохито (тепиха) - бой с пръчки за тези, които не са изпълнили грижовно и докрай упражненията. Или са загубили борбата на тепиха. Вероятно не толкова атрактивно, както във филма “Страстите Христови”, но все пак - боли.
Махлянов, вместо да наддава на килограми - основното изискване на всеки сумист, отслабва. Японците сформират съвет какви нови методи да включат в тренировката.

Лили Кънева се готви да отлети за България. Калоян, целият в синини, с окървавени пети, с разтегнати мускули, изстискан като лимон, вдига глава от тефтера, в който са му написани за зазубряне японски думи, и категорично посяга към дръжката на своя куфар - за нищо на света не остава в Токио!
Но връщане назад няма. Стиснали са си ръце, което в Япония е равносилно на договор, подписан от сто адвокати. Лили Кънева заплашва, че ще си направи харакири.
Българинът е изрекъл: “Гамбаримас!” Обещавам!

Японците казват, че под дохитото има златно съкровище. Днес Калоян Махлянов гребе дълбоко оттам по няколко пъти в годината, по време на големи турнири и вади по-скромни гърнета с жълтици в “делничните дни”.
От Котоошу, както го наричат японците, поел пътя към върха през 2002 г., се очакваше да се доближи до 180-килограмовият Асашорю, някъде към 2012 г. Йкодзуна в сумото стават хора в зряла възраст. Но българинът надмина всички очаквания. Той е единственият европеец, пристъпил в лоното на божествата, населено до момента само от японци с редки изключения.

В Страната на изгряващото слънце го боготворят. Заради фигурата му, която не е като войнишка раница, натъпкана с бельо и колбаси, а снага на строен атлет. Заради усмивката му. Заради спортния му хъс и умението да свърши елегантно тази толкова елементарна работа (както изглежда в очите на непосветения чужденец) - да избута от кръга друг, подобен нему, огромен човек...

Турнирите с Котоошу в покрития стадион “Риогоку кокугиган” се превръщат в национален празник за спортна Япония. Нашият сънародник печели всеобщи симпатии и с това, че се появява с български символи на екипа си, защото японците ценят хората, които уважават своята нация и презират онези, които се отричат от нея. Благодарение на Калоян Махлянов, Котоошу, България и българин са добре познати думи в Япония, които означават добра страна и добър народ.

Автор на материалите: Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад