Нямаше как да ни откажат!
И ние с гайдите, и те с гайдите... Близки сме, усещаме се, помагаме си.
Услужиха ни ирландците от Чикаго със своя си от сто години IRISH HERITAGE CENTER. Щото ние си нямаме такова творение – със сцена и прожектори, с много кресла из залата и по балкона, със специални привлекателности за хапване и особено за пийване в кокетния ирландски пъб в зданието, голямо колкото самолетоносач, с паркинг отпред като пистата за приземяване на F16 от морската авиация...
По този начин нашата най-млада формация в Чикаго
“Българо-Американски Център за Културно Наследство”
направи първия си Концерт в културния дом на близките ни по дух и гайди ирландци и стъпи здраво на земята! Концерт – малко луд като идея и много важен като индикация за това как ще се посрещат такива неща в Чикаго...
Пребориха се организаторите и надвиха липсата на подобна българска птица в Чикаго, нарицаема “Културен дом”. Без да се чака и спряга повече брадясалата дума “трябва... трябва...” Трябва да направим това. Трябва да помислим за онова”. И, колкото и да мислим и се взираме в светлото бъдеще – нищо от трябващото не се очертава в обозримото такова....
Събра се пълен салон българи.
Посланикът на Република България Елена Поптодорова, с искрено съжаление, че не може да присъствува на концерта, изпрати писмо до участници, зрители и учредителите на Българския център, в което се казва:” „..Високият възрожденски дух и неизчерпаема енергия на българската общност в Чикаго и районите около града ще спомогнат за развитието и утвърждаването на Българо-Американския център като средище на българската духовност. Приемете уверението ми, че от страна както на посолството във Вашингтон, така и на Генералното консулство в Чикаго ще срещате подкрепа и съдействие. На добър път и много успех в благородното дело, с което сте се заели.”
Много сърдечно приветствие изпрати и Мария Папас, трежър на най голямата община в Чикаго - Кук Каунти: “Високо ценя българския празник 24 май и делото на братята Св. Св. Кирил и Методий”- казва Папас.
Не беше много очаквано това, което се случи в тази “Вечер на българския дух и култура в Чикаго”. По начало и аз бях сред най-големите скептици.
Но се излъгах почти на сто процента в прогнозата дали подобен концерт е възможен в среда, където “звездите” и песните от поп-фолка имат значителна преднина пред разните там класически цигулки, стихове като “Аз съм българче”, народните хора и родопски песни. А то...

Какъв само концерт стана!
Анди, четиригодишният художник от “Арт студио Владимир Димитров – Майстора” – Чикаго, чиято картина отлетя за Япония и Филипините да представи Кирилската ни азбука, почти разплака деликатната част от залата, когато викаше настойчиво и майка си да се качи и тя на сцената - заедно да получат грамотата. И другите, по-възрастни творци на рисуваната ни азбука, станали вече на по 7, 9 и дори повече години, събраха сума ти овации.
Първият сблъсък с обилно придошлите в залата емоционални вълни от публиката, посрещнаха учениците от българските училища към православните ни храмове “Свети Иван Рилски”, “Света София” и Български учебен център “Знание”. Сладката българска реч на Вазов и Ран Босилек, макар и с американски акцент у английско-говорящи българчета, стигна до най-съкровените спомени и чувства у големите, които слушаха с едно чутовно внимание! С умиление приехме песните „Татковина” и „На будителите” от децата, подготвени с голям професионализъм от ръководителката им Даниела Стоянова.
А как само танцуваха „Нашенчета”-та на Юлиян Йорданов! Беше като на шампионат - надпреварваха се кой по пъргаво скача и по-ритмично отиграва сложните стъпки на българските хора! Взрив от аплодисменти изпрати малките танцьори, а те пък се поклониха изящно на публиката.
Отдавна не съм бил заедно с толкова благоразположени, предани и благодарни зрители! Да сте чули скоро как една пълна зала пее българския национален химн? И приглася, доколкото може, на американския? А после с пламък от детството в очите – “Върви народе, възродени!”?
Да, това се случи малко преди 24 май 2008-ма, на Концерта, организиран от Българо-Американския център за културно наследство в Чикаго и посветен на Празника на нашата писменост и култура.
Разкошните, школувани гласове на оперните певци, тенора Любомир Стамов и сопраното Мила Колева, които изпяха ария от Травията на Верди ни убедиха, че по нашите земи от Орфей до сега винаги е имало и ще има певци с божествен глас.
Дамският фолклорен състав “Роса” на Румен Арнаудов доказа с красиви и многогласни факти, че дори в тази толкова работлива и пълна с напрежение Америка, когато човек има талант и обич, може да се занимава и радва на своето изкуство – от малък до голям.
Ами „Български ритми”? Виртуози от всякъде, на какъвто и инструмент да засвирят - все виртуозно се получава! Удивително е как са се събрали заедно толкова професионалисти като Ангел Добрев - гъдулка, Стамен Гарджев - гайда, Петър Славов – тамбура, певицата Женя Никифорова и ръководителят им Константин Маринов - тъпан и тарамбука.
Българи и американци бяха единни във високата оценка за Дует Минкови - Зоя и Георги, които ни очароваха със своя професионализъм в специално подбрания за концерта репертоар.
Нико - Никола Найденов, чиято програма се пука по шевовете от концертни изяви, пя така, както може да се защити по най-добър начин прозвището “Родопският славей”!
Всички изпълнители тази вечер бяха доброволци, апостоли на българската култура в Чикаго. Чаровната Мария Георгиева, водеща на вечерта, представи и тях и себе си наистина превъзходно.
“Capo di tutti capi”, както казват италианците, станаха танците на “Ансамбъл Хоро”, под режисурата на Тодор и Ирина Гочеви. Лудият ритъм, перфектната хореография, красиво облечените в национални български костюми танцьори, ни оставиха в захлас дълго след края на концерта, докогато се прибирахме у дома, усмихнати от щастливата вечер...

Побългаряването на Триша и другите американци
Триша, която бе дошла заедно с моя познат Христо, една сериозна като съдебен заседател американка в началото на представата, постепенно към края се превърна във възторжено ръкопляскаща тийнейджърка. Тя свири на орган в няколко американски църкви, а националните костюми са нейно хоби. След феерията на “Ансамбъл Хоро” Триша беше вече побългарена.
Побългарени бяха и други американци, дори и групата индийци, доведени на концерта от Русен Русев - “Пилот № 1” на България преди десетина години, сега позната фигура сред българската чикагска общност, след като чуха и видяха българската фолклорна музика и хора.
Джон и Джейн, в чийто дом българка се грижи за децата им, въздъхнаха с облекчение: “Хубаво, че Мери /Мария/ ни доведе. Сега дишаме по-спокойно – шегува се Джон, - по новините слушаме само как българи източват банкомати, правят фалшиви пари и пренасят дрога... съветваха ме да дойда на концерта със зашити джобове и бронежилетка. А то какво излезе? Поразен съм от артистичността и културата на вашия народ!
Ваня Влашка, известна спортна журналистка на в. “Труд” преди години и елитна баскетболистка още по-преди, определи идеята на Кина Бъговска да направи новата организация и този концерт като: “Хазартна стрелба от центъра на игрището - кош - и победа с 1 точка за българската култура в Чикаго!”. А бившият ни футболен национал и невероятното дясно крило на “Левски” Цветан Веселинов /Меци/ , който е отскоро при нас и беше се затъжил за България, рече че му е станало “топло на сърцето” и сега може да диша по-спокойно в новия за него свят на Чикаго. Пепа, световната шампионка по парашутизъм на шампионата в Оклахома преди години, която беше водачът на спортната чета, дошла на концерта чак от Дариен, е убедена, че денят, т.е. вечерта, поставя началото на едно ново време в битието и културата на българското Чикаго...
Генералният спонсор на концерта Валентин Георгиев от “Кънтриуайд” дойде заедно със съпругата си Яна и трите си деца. Той е сред българите, които изграждат по най-успешен начин мостовете за интеграция между българското и американско културно наследство. Като председател на Уестмънтския Ротари клуб - един от най-старите в САЩ, той не за първи път дава възможност на американците да видят и чуят български творения и изпълнители.
Удоволствие беше да срещнеш сред присъствуващите и такива българи като д-р Виолета Симов, Динко Динев, споменатия вече Русен Русев, д-р Фичевa, академик Тенчов от Нортуестърн Унивърсити, специалист в нано-технологиите и др., чието присъствие прави чест на вечерта.
Наши гости бяха и Мария, от Сръбския културен център, Тони Пападополу, вице президент на Гръцко-Македонската асоциация в САЩ, както и нашият колега Джими - издател на гръцкия вестник в Чикаго...
***
Много бяха предизвикателствата и непредвидените ситуации, с които трябваше да се справят преди и по време на концерта председателката на Българо-Американския Център за Културно Наследство Кина Бъговска и зам.председателката Петранка Стаматова. Техните усилия бяха подпомогнати от целия екип на “Еурочикаго”, от “Български музей в Чикаго”, които украсиха фоайето на Ирландския театър с красиви български тъкани и обредни хлябове от тяхната колекция, и пр.
Така “Големият непознат път” на първото изкачване бе преминат успешно!
Bulgarian-American Heritage Center каза “хоп” и направи първия си скок за отличен. От тук нататък става още по-трудно. Летвата се вдига. Имате ли дух и здрава гърбина за повече?

Какво казаха зрителите:

Д-р Виолета Симов:
Чудесеин концерт, отлични изпълнители!

Георги, шофьор на такси:
Пожелаваме ви занапред още по-големи успехи!

Цветан Генчев:
Сега разбрахме колко много български таланти има в Чикаго.

Динко Динев:
Знаех някои участници от изпълненията им в ресторантите на Чикаго, но на сцената тук те бяха действително велики!

Надя Едрева:
Блестящ старт на новата културна организация!

Леля Ваня, бейбиситър:
Искаме още подобни концерти, жадни сме за такива изяви!

Екип на “Еврочикаго”

Фоторепортаж: Илия Танчев и Деси
Репортер на в. “Старт BG Чикаго”: Климент ОХРИДЧАНИ

Назад