В последно време Държавната агенция за българите в чужбина придобива все по-голямо значение и все повече надежди и погледи се отправят към нея. От една до голяма степен просветителска и патриотична организация, чиито сили бяха насочени най-вече към опазване на българския език, писменост и култура сред българските общности извън страната днес тя има важно място в глобалните планове за развитието на България.
Агенцията направи твърде много за подготвянето на основните документи на новата държавна политика за приобщаване на българите, които живеят и работят в чужбина.
Наскоро се състоя и кръгла маса, чийто инициатор бе ДАБЧ и в подготовката на която Агенцията вложи много сили и енергия.

Това бе и повод за срещата на в-к „Старт БГ”, Чикаго със зам. председателя на Агенцията – Йордан Янев в София, след Четвъртата световна среща на българските медии – „Мадрид 2008” . В документи, подготвени до голяма степен и от ДАБЧ се изтъква, че сега приблизително 3 милиона българи живеят извън границите на страната. Един милион от тях са български граждани, два милиона - с български етнически корени. Това е огромна морална и икономическа сила, която може да помогне за преодоляване на опасни тенденции в съвременното развитие на българското общество.

- Досега вниманието към сънародниците ни в чужбина е било най-често случайно или по повод на дадено събитие - казва Йордан Янев. Водеше се статистика колко училища или медии има, какви празници са направени и колко фолклорни изпълнители и състави са взели участие. Сега всички елементи от живота и дейността на българите в чужбина се изследват и обсъждат заедно като едно цяло, създава се дългосрочна програма за широка дейност. Основна задача е да се привлече младата, запозната с модерни идеи и технологии българска имиграция. Целта е да се създадат за тях нормативни и привлекателни условия за професионална реализация в родината.

Фактите са тревожни и не ни дават право да седим повече със скръстени ръце. България е била досега сред страните с най-голям износ на интелект. След 1990 г. над 800 000 българи, сред тях инженери, медици, икономисти... отидоха да работят зад граница. Огромно число способни българи завършват висшето си образование в чужбина и остават да работят навън. Но влизането на страната ни в Европейския съюз и новият обществен климат вече променят тези тенденции. Една добре обмислена програма може да се пребори с лошата прогноза, че до 2050 година българите ще намалеят до 5 250 000.

- Първото, върху което ще съсредоточава усилията си Агенцията, и най – важното, е младото поколение – казва Янев. – Изпуснем ли малките деца - изпускаме всичко!

В Чикаго знаем огромната роля на българските училища към църквите „Св. София”, „Св. Иван Рилски – Чудотворец” и БУЦ „Знание”, които работят много добре, но има икономически и нормативни въпроси, които спъват работата. Държавата е тази, която трябва да ги реши успешно.

По време на инициираната в средата на май от ДАБЧ кръгла маса са потърсени възможностите на всяка институция поотделно - правителство образование, индустрия, стопанство. Подготвя се създаването на междуведомствен съвет, който да решава въпросите на държавно ниво.
Янев сподели, че към Агенцията ще се създаде Национален консултативен експертен съвет за българите в чужбина, който да помогне за изготвянето на национална стратегия. Той трябва да регламентира и изразява политиката на държавата. Планират се и специални фондове за финансиране на проектите свързани с всички тези дейности.
В целенасочената си и успешна дейност ДАБЧ работи усилено за запазване на българската идентичност в чужбина. За това говорят и многото конкурси, организирани от Агенцията за българските деца зад граница, както и изключително професионалното списание „ЕК” с гл.редактор Олга Шурбанова, което е като един факел на българската ни култура и ретроспекция на културното ни наследство, на велики имена, прославили България.
Това списание е необходимо, за да ни напомня, че българското духовно наследство е златна нишка, която не трябва да се прекъсва.
Ние, в чужбина, сме получавали много информация и ценни програмни материали, подготвени от ДАБЧ. Сред тях са книги и каталози, помагала с фолклор, азбуки, календари и карти.

В заключение на нашия разговор стана дума за конкретните идеи и решения, които са намерили място в дебатите на Кръглата маса, за тенденциите в развитието на българските общности по света, както и за очакваната реинтеграция на българите от чужбина към България.
Обръщането на емигрантския поток вече отвън навътре към България са основните въпроси, които трябва да бъдат решавани.

„Завръщането на сънародниците ни, емигрирали в чужбина, е основна задача за стратегията за българите в чужбина, която бе представена в рамките на кръглата маса. Акцент в цялостната политика спрямо българите по света би трябвало да бъде поставен върху контактите с българските икономически общности в чужбина, както и с българските студенти в различните страни, които да реализират потенциала и високата си квалификация в България”, подчертава премиерът Сергей Станишев.

На раздяла с моя събеседник Йордан Янев, един от първите специалисти на ДАБЧ, един от най-ерудираните и най-запознати хора с нашите емигрантски проблеми, основен методист в разработените програми за нова държавна стратегия, си обещаваме да работим в по-тясно сътрудничество с Агенцията. Нашата задача в Чикаго ще бъде да информираме читателите си, и специално студентите, с всички нормативни документи и програми, изразяващи политиката на страната ни и насочени към завръщане на българите.

Кина Бъговска

Назад