Разговор с България

В разговор на глас, в себе си вглъбен,
Сам се питам много често,
Моята България коя е, кога е тя родена
И кое е родното й място?
...
“Годините си аз не помня вече –
Те са много, много, нямат чет.
И родното ми място е далече,
С планини обградено навред
...
А с Аспаруха ново ханство се създава
Край Дунава земя просторна, непозната
И тук начало ново се поставя
На българнкото ханство преродено

И ето вече над тринайсет века
Свое място България в света намира
И макар с превратности в съдбата си не лека
От себе си оставила е трайна диря.
...
Едно име тука само стига
Да се каже с гордост и с обич силна
Името, което народът в знаме е издигнал
И това е името на Левски – нашата светиня!”

Всичко туй що казваш, Българио мила,
Изпълва ме с радост и с гордост огромна,
И делата славни, що си сътворила,
Докато те има народът ще помни.

Но кажи ми още Българио моя,
Какво с тебе сега вече става?
Какво чисто дело сега да отброя,
Къде да потърся твоята слава?

Ето, вече аз си мисля, че две са моите Българии!
Едната – с образ най-светъл, за почит достойна.
Другата – повяхнала, сякаш в пресъхнал хербарии
И от нея като че няма даже и помен.

Няма ги вече онез идеали,
С които живяли предците ни святи,
Има сал жажда за власт, за свръхизяви,
Живот с охолство и забави

Животът духовен - и той подменен е
С култури далечни, с нрави безлични,
Дори църквата свята е веч раздвоена
Боговете ни - сякаш и те са различни.

Но туй, което тревога и жалост най-буди
Е теглото народно от бедност нерадна,
За сметка на тези, що без да се трудят
Банкови сметки трупат грамадни.
...
Ето, не ти ли туй стига, Българио мила,
Да разгърнеш отново пожълтелите листи
И да викнеш тогава с пълната си сила:
“Къде сте вий, българи древни, с идеалите чисти?”
...
И нека да грейне надежда щастлива
Пак да изправиш снагата си здрава
Пак да те видя отново красива
И отново да блесне твоята слава!

За града ми тъй любим

Градче красиво се е свило
В пазвите на древния балкан,
Където песен лекокрила
На Орфея е звучала там.

Чепеларе, Чепеларе,
Ненагледен ти мой любим град,
Когато старост ме стовари
В тебе винаги ще бъда млад.

С Вазов насаме

“...Една бе ти достойна зарад тях
И те за теб достойни, майко, бяха...”
Иван Вазов
Колко гордост и безмерна обич има
В тези думи на поета ни известен!
...
И сякаш в тях изрекъл е послание
Към синовете бъдни на България.
...
Идеалите сега са по-различни.
Нравите вековни – и те са други вече.
Днес стоят над всичко интереси лични –
Власт, пари, живот охолен надалече...

Атанас Христов