Години вече бързите, школувани крака на танцьорки и танцьори от Ансамбъл “Хоро” ни привличат с жизнерадостните български ритми към едни от най- приятните тържества и забави в Чикаго.
Свикнали сме с тях и само като чуем думата “хоро” – тръгваме за там, където те играят. Едни ги само гледаме и се радваме на тази динамична красота, с която пленяват мало и голямо, други и сами се хващат на хорото!
Какви са тези хора?
От кои български краища са дошли, как са се събрали в Чикаго, как са направили “Хоро”?
Техните човешки и артистични биографии, както и историята на “Ансамбъл Хоро” звучат толкова естествено, непосредствено и свежо, че в редакцията решихме да ви ги представим със собствените им думи - като ги гледате да знаете кои са. А и някой от вас да се реши и последва примера им. Та да вдигне глава един ден такъв Български ансамбъл, че да му отеснее Чикаго и да стане малък балкански бисер за голямата Америка...
В два поредни броя на “Старт БГ Чикаго” ви представяме по още нещо за нашите популярни артисти. Четете в следващия брой за останалите танцьори, за техните ръководители Ирина и Тодор Гочеви, за историята на “Ансамбъл Хоро”.

Тодор Гочев
_________________________
От малка обичам да танцувам. По-късно осъзнах, че това изкуство ме привлича много. Бях пленена от красотата на българската народна песен, от звученето на българската гайда, от голямото разнообразие на танцови движения и хора в българския фолклор.
Завърших Държавно хореографско училище в София. По-късно и Висшата академия по приложна хореография и режисура в Пловдив - при проф. Кирил Дженев. От 1973 г. до идването ми в Америка съм работила в “Държавен ансамбъл за народни песни и танци Сливен” като балетмайстор и хореограф. Била съм художествен ръководител на два самодейни състава в Сливен – и двата със златни медали от републикански фестивали.
Когато се обърна назад във времето разбирам, че аз съм една щастлива жена, която е работила това, което и доставя най-голямо удоволствие. Сега зная, че танцът е моя живот, моето призвание.
Да обичаме и ценим това богато фолклорно богатство, което България има! Наследството, което нашите деди са ни оставили, не се среща никъде другаде по света.
Точно тази мисъл ни накара с Тошко да основем “Ансамбъл Хоро”. С тези прекрасни момичета и момчета работим от 5 години. Всеки един би могъл да завиди на този колектив. При нас всички проблеми се решават с доброта и разбиране, всеки от нас се включва и помага безрезервно за общото дело.
Когато сме в репетиционната зала е истинско удоволствие да наблюдаваш тези момичета и момчета как танцуват, как се разтоварват, как общуват. Приятно е да слушаш как се лее българската народна музика, приятно е да дишаш въздуха дори, защото е много по-различен от всяко друго място. Ето, това е нещото, което ни кара да работим и се радваме всички заедно на нашите успехи. Това е нещото, което ни събира всяка неделя.
Благодаря на всички наши изпълнители от “Ансамбъл Хоро” за тяхната всеотдайност, ентусиазъм и любов към българската народна песен, към българския танц.
С такъв колектив всичко е възможно!

Ирина Гочева

Ние сме Петя и Митко - едно семейство, което любовта към танците създаде...
Най-прекрасните години от нашия досегашен съвместен живот са годините, прекарани в България, където работехме като професионални танцьори в Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Добруджа” град Добрич, където ни се родиха нашите две деца – Милен и Велислав.
През 1997 г. дойдохме в Америка. Мина дълго и трудно време, докато не чухме за “Ансамбъл Хоро”. И ето вече три години ние сме част от него.
Ние сме, които трябва да запазим българския фолклор. Защото той е дар за хората, Той е една фантазия, едно пътешествие, приказка, в която се разказва за любов и раздяла, за ширнали се жита, за героични и трагични времена. Ние, изпълнителите от “Хоро”, се чувстваме щастливи, когато зрителите на нашите концерти поне за миг забравят за проблемите си и се радват от сърце.
Петя и Митко Димитрови
_________________________
Казвам се Катерина Ангелова. Родена съм през 1961 г. в едно Гоце Делчевско село – Мосомище. В полите на Пирин и с поглед към Родопа планина. Отраснала съм в труд по нивите, но и с песните на майка и татко. В нашето семейство се пееше непрекъснато. Стари македонски, родопски, тракийски песни. На 16 години заиграх в танцовия ансамбъл към читалището на село. Завършила съм Икономически техникум в Благоевград и Югозападния университет – счетоводство и маркетинг. Работила съм като счетоводител и специалист по маркетинг. Имам двама сина - Стоян и Димитър, които от малки насочих към фолклора , моята мечта. Стоян от 8 годишна възраст танцува в “Ансамбъл Пиринче”. Сега е студент по геодезия. Дойдох в Америка с по-малкия си син Митко, който е завършил Държавното музикално училище Широка Лъка – тамбура. Още на втория ден от идването ми в Америка попаднах на концерт на “Ансамбъл Хоро” и замечтах и аз да се включа. И вече две години и половина играя.
Тук първите месеци чистих офиси и гледах възрастни хора. В момента съм секюрити гард. Трудностите са навсякъде. Особено за новодошлите, но срещите в Ансамбъла ми помагат много. Ние сме като едно семейство. Споделяме за работа, за обучение, а като засвири музиката - тези два-три часа репетиция ме зареждат със сила и дух за следващата седмица.
Когато имаме концерт обличам народната носия и съм горда, че мога да покажа българския фолклор. Каквото и да работя правя възможното за да дойда на репетиция. Ансамбълът се разраства и това ме импулсира още повече, въпреки че съм най-старата танцьорка. Какво да се прави – сърцето ми играе! Вярвам, че “Хоро” ще се развива още по-успешно. По цяло Чикаго се знае какво е “Хоро”! Няма празник без нас, толкова съм горда с това и се надявам да играя още много години.
Катерина Ангелова
_________________________
Аз съм Евгения Стоянова. На 16 години съм. В Америка съм от 4 години. Танцувам в “Ансамбъл Хоро” от 1 година. Искам да благодаря на ръководителите Ирина и Тодор Гочеви за всичко, което са ме научили, и за всичко, в което са ми помогнали.
Евгения Стоянова
_________________________
Здравейте от Беатрис Минева. На 12 години съм. В САЩ съм от 5 години. Един ден една моя приятелка ми каза да отида с нея да танцувам народни танци. В България съм танцувала . Запознах се с ръководителите на Ансамбъла. Те ме научиха на много танци. Аз съм им благодарна. Те са готови да учат всеки човек, който не може да танцува. Аз искам, докато стана голяма, да бъда в “Ансамбъл Хоро” и да продължавам да танцувам!
Беатрис Минева
_________________________
Родена съм във Варна. Започнах да танцувам на 4 години в Профсъюзния дом на културата. До идването ми в САЩ съм участвувала още в танцовите състави към Окръжен народен съвет и Професионален ансамбъл “Варна”. Завършила съм международен туризъм. В Америка работя като маркетинг-координатор. Тук сме от 1996 г. заедно със съпруга ми Красимир, който също е танцьор. И двамата танцуваме в “Хоро” от година и половина. Щастлива съм, че отново мога да се занимавам с нещо, което винаги е било мая страст.
Мариана
_________________________
Девня е родният ми град, но от 7-годишен живея във Варна. Завършил съм Техникум по машиностроене и механотехника. Тук работя като автомобилен техник. Играя български народни танци вече 33 години. Започнах в Девня, после продължих в Детско-юношески ансамбъл “Българче” във Варна, където се запознах със съпругата ми Мариана. По-късно участвах и в ансамблите на Окръжен народен съвет Варна и Професионален ансамбъл ”Варна”,
През първите години в Америка танците ми липсваха най-много. През 2006 с Мариана се присъединихме към “Хоро”. За много хора е непонятно защо отделяме голяма част от свободното си време за репетиции и концерти? Америка ни даде възможност да започнем нов живот. Но закъде сме без корени? Който веднъж се е докоснал до магията на българския танц - остава му пленник завинаги!
Красимир
_________________________
В САЩ съм от 10 години. Преди 3 години приятелката ми каза за Ансамбъл “Хоро”. Отидох с нея на репетиция, най вече заради Иринка, която познавах отдавна и знаех, че е прекрасен човек. Сега танцувам и съм щастлива с хората около мен. Никога преди не съм се занимавала с хора. Участвам в един прекрасен колектив и това ми дава много енергия! Благодаря на всички в “Хоро”!
Ваня Стоянова
_________________________
Името ми е Мариана Манкова. Родена съм в Бургас. В Чикаго живея от 7 години. Към “Ансамбъл Хоро” се присъединих от 3 години. Любовта ми към танца се зароди от Втори клас, когато започнах да посещавам Ансамбъла за народни песни и танци към Профсъюзния дом на културата – Бургас. За кратко работих и в Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Странджа”. Танцът стана неизменна част от моя живот. Заедно с мой колега създадохме вариететна група, с която работихме по Черноморието. Няколко години подготвяхме и представяхме български фолклор както и руско, цигански, украински, гръцки, ориенталски, латино и диско танци. Щастлива съм, че тук отново танцувам. Много съм доволна от факта, че в Чикаго се създаде нашата група. Имах удоволствието да се запозная и да танцувам с много интересни хора. Иска ми се и занапред да работим все така усърдно. Да радваме нашата публика и под вещото ръководство на Ирина и Тодор да представяме все по-интересни спектакли.
Мариана Манкова
_________________________
От дете обичам българските народни танци. Но не бях танцувала в ансамбъл докато не дойдох в Америка. Започнах в “Балканске игре” на Джон Куо, а след създаването на “Хоро” дойдох тук.
Светла Енчева
_________________________
Родена съм в Смолян. Завършила съм Природо-математическа гимназия. След това - Югозападния университет, магистър съм по “Право”. Занимавам се с танци от 9-годишна възраст. Танцувала съм 10 години в Детско-юношески ансамбъл “Орфей”. Това беше основната ми танцова школа и ме научи да обичам българските народни танци и да ценя българската култура и обичаи. В САЩ работя в адвокатска кантора. Отне ми три години докато намеря “Ансамбъл Хоро”. И съм много щастлива да работя с такива прекрасни танцьори. В Ансамбъла съм от три седмици и се надявам заедно да продължим да творим за да поддържаме уникалното изкуство на българския танц дори и зад пределите на страната ни.
Христина Барганска
_________________________
Аз съм Радо, на 19 години. Роден съм в Нова Загора. Учих в родния ми град. 6 години играх в Детско-юношеския ансамбъл “Загорчета” с художествен ръководител Енчо Енчев. От 1 година съм в САЩ и продължавам да танцувам, защото ми харесвал И защото един българин никога не трябва да забравя своя род, родина и традиция.
Радо
_________________________
Аз съм Дамян, по-малкият брат на Радо. На 15 г. От 1 клас играя народни танци в “Загорчета” при Ечо Енчев - до идването ми в Америка.
От октомври 2007 започнах да танцувам в “Хоро”.
Дамян
_________________________
Родом съм от Пазарджик. С народни танци се занимавам от шестгодишен. Десет години съм играл в състава на Пазарджик, след което завърших Националната спортна академия – специалност “Лека атлетика”, 2002 с магистратура. После отново продължих да играя народни танци в Пазарджик. След идването си в САЩ, в продължение на 3 сезона, бях в танцов състав в Уискънсин. Идвахме да играем и в Чикаго, докато от септември миналата година дойдох да работя и живея тук и съм вече в “Ансамбъл Хоро”. Това, което ми дават народните хора и танци не може да се сравни с нищо друго!
Пламен Лазев
_________________________
Казвам се Светла Стоилова. През 1986 г. завърших Икономическя техникум в Благоевград Имах възможност да итрая в Самодейния ансамбъл за народни песни и танци към Дома на армията в Благоевград. От там започна любовта ми към танца. Скоро се омъжих за Стефан Стоилов, един очарователен и добър съпруг, който и до ден днешен подкрепя моето желание да танцувам, за което съм му много благодарна.. В България съм работила като икономист. През лятото на 1994 г. доидохме в Чикаго. С упоритост и желание вече 14 години работя като лимо-драйвър. Едно искам да подчертая: ако работиш както трябва - ще бъдеш възнаграден и оценен както трябва, независимо от това какво рабиш. Взможността да играя в “Ансамъбъл Хоро” е друго голямо събитие в живота ми. Събитие, защото да играеш в България е по-различво от тук. В Америка нямаш време за много неща, но попаднеш ли веднаж в “Хоро” - връщане назад няма! Харесвам много ръководителите на състава – Ирина и Тодор, харесвам българския фолклор, българските танци и с удоволствие ги играя. С нетърпение чакам следващите ни изяви като съм сигурна, че те ще продължават да радват не само българската публика, но и американската.
Светла Стоилова
_________________________
Аз съм Стефани. Родена съм в Америка и съм на 9 години. Любовта към българските танци е породена от факта, че родителите ми Светла и Стефан са българи. Другата причина за моята любов е, че мама е танцьорка. И така вече четри години и половина всяка неделя аз ходя с мама на репетиции. И то не къде да е, а в “Анамбъл Хоро”, при Иринка и Тодор! Много ми харесва, че всички са много мили и внимателни към мен. Вече съм много щастлива и горада, че мога да участвувам тук-там и в някои таници. Благодаря на всички за търпението им. Мисля, че някой ден и аз ще играя като мама и другите какички и лелички и чакам с нетърпение този ден. Пожелавам успех на целия Ансамбъл и се гордея, че аз, Стефани, родена в далечна Америка, имам възможност да бъда част о едно българско изкуство – хорото! Благодаря!
Стефани Стоилова
_________________________
Здравейте, казвам се Коцето, ще се опитам с два реда да се представя.
Завършил съм Дъражавно Хореографско Училище, София, специалност артист-балетист, педагог в танцовото изкуство. В България съм работил в ансамблите, „Загоре”- Стара Загора, „Слънчев бряг”- Сл. Бряг, „Средец”- София и др. Тук, в Америка съм се занимавал с какво ли не, както всички нас.
През 2002 събрах няколко момчета, с които сме работили в България заедно и създадохме „Балкански ритми”, но все пак това, че съм танцьор надделя и така през 2006 започнах в ансамбъл „Хоро”. С тези прекрасни хора се чувствам все едно съм си в България и работя в професионален ансамбъл.
Доведох и дъщеря си, Симона, която харесва поп фолка и като видях, че обича да танцува и пее и предложих да танцува с нас. Покрай мен,/надявам се/ се влюби в народната музика и танци и сега е част от „Хоро” .
Константин Маринов
Симона Петрова
_________________________
Танците станаха семейна традиция
За Елеонора Даскалова - на 17 год.
Танцува от първи клас. Когато ръководителят на ансамбъл “Здравец” , Русе, влязъл в клас за да набира деца за ансамбъла, тя сама се записала. От тогава, че до сега.
Елеонора се занимава с танци и бадмингтон, член е на Nation Honor Society. Има много медали за отличен успех и спортни постижения.
За Биляна Даскалова, на 14 год.
Тя танцува от 6 годишна. Беше високичка и искаше да танцува като кака си. В България пееше и народни песни. Тук в Америка спортува лека атлетика и танцува в училище модерен балет.
Когато пристигнахме в Щатите танците много липсваха и на двете момичета. През ноември 2003 разбрахме, че има ансамбъл в цъкрвата “Св.Ив. Рилски- Чудотворец” и заведохме децата на следващата репетиция. Видяхме и млади момичета и жени на по зряла възраст, но нямаше деца. Ръководителката, Иринка Гочева, ги покани да се включат веднага в репетицията. Така реших да остана и аз. Никога не съм се занимавала с народни танци в България. Иринка ме учеше в залата, а децата ми показваха стъпките у дома.
Вече пета година ходим с удоволствие на репетиции и концерти. С хората от ансамбъла се чувствам като в голяма студентска компания. Весело и разтоварващо е. Музиката и танцът правят хората по-добри.
Албена Даскалова

Материалите подготви Кина Бъговска

Назад