В спортната ни история има едно събитие, което е шокиращо в морален план.
На Олимпийските игри в Мексико през 1968 година Българският национален отбор по футбол играе финал и се класира на второ място. Ако днес това се случи, ще ядем и пием три дни и три нощи и ще посрещнем футболистите като национални герои. Но в онова далечно време, преди 40 години, героите от “Мексико 68” са низвергнати и наказани.
Историята е незаслужено посипана с пепел и забравена.
Тя си има своята светла и тъмна страна.
Най-напред – България стига до олимпийски полуфинал, където трябва да играе срещу Мексико. Какво е футболът за мексиканеца се знае от всички, особено от нас, които сме в САЩ.
И ето че на този полуфинал, където на всички е ясно, че Мексико ще го спечели 1000 срещу 1 и ще стане олимпийски шампион, домакините преживяват събитие с магнитут на национална катастрофа.
Българите играят като “бразилци плюс”. По едно време резултатът е 2:2 и когато всички очакват продълженията, където домашният фактор да си каже тежката дума, един от най-загадъчните български играчи в историята на нашия футбол – Цветан Веселинов - Меци, влиза в ролята на нещо като Тунгузски метеорит и изпепелява цяла една страна – Мексико: гол за България и 3:2!
Следващият ден никой от нашите не си подава носа извън от строго охранявания хотел за да не бъде линчуван.
На по-следващият е финалът.
Стадион “Ацтека”. Малко са стадионите по света равни нему по своята красота и магическата атмосфера, в която там се играе свещенодействието, наричано “Футбол”. На терена излизат отборите на България и Унгария – страна с особено силен футбол в онези години.
Съдия на олимпийския футболен финал е проклетият Делео. Мексиканец.
България започва битката с 11 вдъхновени до небесата футболисти, които скриват топката на унгарците. Те се движат като лунатици по терена и само повтарят “Нем ту ду... нем ту ду...” Не разбират какво става.
Но Меци Веселинов, да, да същият този черен демон за Мексико, знае какво става и, като знае и как да го направи, им къса мрежата с първия гол! 1:0 за България.
Нито един мексиканец не може повече да изтрае такова осъдително престъпление, такъв рецидив от страна на двайсетина годишния българин. Не може и съдията Делео. Надува свирката и праща Веселинов в съблекалнята за да не върши повече публични престъпления по терена!
Но това е недостатъчно и не върши работа. След малко при Меци в съблекалнята пристига и Кирил Ивков. Финал на трагедията е изгонването и на познатия като истинското мъжко момче в нашия футбол, капитанът на отбора Начко Михайлов, който си заслужава на 100 процента изгонването – взима топката с две ръце и я буха по главата на рефера! Мачът привършва в стил траурно шествие и панихида над един скъп покойник – футбола... 1:4.
Когато се връщат в България носителите на сребърни олимпийски медали са разбити от градивна критика и заслужени наказания. Оттогава до днес България не само, че не печели никакви олимпийски медали при този спорт, но въобще и не се класира никога в квалификациите за Олимпийски футболен турнир.

А защо ли така изведнъж се напънах да ви разказвам тази история?
Защото няма да идем с футбол и на Олимпийските игри, които стартират след 133 дни в Пекин Но също и защото при нас, в Чикаго, дойде Меци Веселинов.
Да, да! В Чикаго, след Христо Стоичков - голмайстора на “САЩ 94” вече е и голмайстора от “Мексико 68”.
Питам го кои още наши футболисти, освен споменатите, са играли на олимпийския футболен финал в Мексико. Оказва се, че там са били и Петър Жеков, Паро Никодимов, Марашлиев, Гочето Василев, вратарят Стоян Йорданов, Христакиев, Ивайло Георгиев, Янчовски...

Мислим си с Меци – дали да не се опитаме, заедно с всички футболни мъже на Чикаго, да спретнем една среща помежду си и да почетем 40-годишнината от този олимпийски връх на играта? /България има и бронзови олимпийски медали от Игрите в Мелбърн, където капитан на отбора ни е бил Стефан Божков/.

Меци Веселинов е играл в епохата, когато Георги Аспарухов с примера и таланта си издигна авторитета на нашия футбол.
- Да влезеш за пръв път в игра с “големите” и да си на една линия в нападението с Гунди – това беше огромно психическо напрежение и отговорност. Но и голяма радост, защото Аспарухов, като човек, беше уникален. И днес помня как кротко и внимателно ме учеше, дори по време на мачовете на терена. Казваше, например: “Щом получа топката - няма да се подвеждаш по това накъде гледам и накъде тръгвам... Ти просто тичаш по крилото и чакаш пас – моя е грижата как ще го направя. После центрираш към дузпата...” В центъра Гунди умееше по най-добрия начин да надскочи бранителите и да вкара гол. Говореше се и “Пазете Гунди в последните секунди”. Аз пък нямах проблем да надбягам с топката всички и да центрирам свободно в центъра...

Цветан Веселинов бяга 100 метра за 11 секунди. По онова време лекоатлетите взимат медали с такова постижение и не веднъж го канят да стане спринтьор.
Той е известен с това, че е играл единствено и само в “Левски”. В Слатина е родната му къща и стадион “Герена”, където протичат най-бурните дни от живота му. Тук е и училището, където учи и където го “откриват” като футболист и пращат в детските и младежки школи на клуба. Дори и като войник, благодарение на сложна комбинация със “Славия” и тогавашните трудови войски, пак играе за “Левски”. “ЦСКА ми предлагаха да играя при тях, но как да отида там, като съм “левскар”? Шоп не подлежи на обработка – шегува се той, защото родителите му са от двете най-големи крепости на шоплъка – Герман и Слатина.
Треньорът при когото израства е Рудолф Витлачил – знаменитият чех, за когото мнозина смятат, че е внесъл европейския професионализъм в нашия футбол.
Играл е още и “единствено и само” като дясно крило. Винаги седмица, винаги в дясно. Ужасът за левите бекове на противника, сред които така и не се намира никой, който да може да го стигне при светкавичните му рейдове с топката по тъча.
Три пъти е шампион на България с “Левски” /1968, 1970 и 1974/ и четири пъти – носител на Националната купа. Има 193 мача в “А” група и е постигнал 70 гола.
Първият си мач при мъжете играе в Бургас, където Гунди вкарва първия гол, а новобранецът Меци – петия.
Разказва как радушно са го приели, освен Аспарухов, и другите звезди в отбора – Теко Абаджиев, Христо Илиев... “”Патрата”, както всички му казваха на Христо, беше много умен човек. И много добър. Той ме научи на много във футбола.
Първите международни мачове на Меци са с европейския клубен шампион по негово време Бенфика с играчи като Еузебио и Торес.
Разказва как по негово време футболът е бил малко по-различен и в социален аспект. Играчите излизат на терена за да покажат на своите ценители своето майсторство, играят заради обичта на зрителите и заради славното чувство на удовлетворение от играта и оценката, която получават то от трибуните.
Не че не биха вземали добри пари, ако е имало кой да им ги даде, но тогава такова животно нема! За играта си, докато е ученик, получава стипендия от 30 лева на месец. После футболистите “се водят” на заплата в някое предприятие, като например, различните цехове по Гара Искър – със 130 лева заплата. Само военните и след някогашното сливане на “Левски” с отбора на Вътрешно министерство “Спартак”, започват да получават сериозните за онова време заплати за пагона.
Завършил е прочутата треньорска школа към Национална спортна академия в София, която дава треньорски лиценз от най-висок международен клас. Работил е като треньор към различни формации на “Герена” и в Тунис.

Той, донякъде на шега, подава документи за Зелена карта, печели, миналата година е поживял във Флорида, сега идва при повече българи в Чикаго.

Свършва разговорът ни, но не и удоволствието и надеждата, че с такъв футболен човек като Цветан Веселинов спортът в Чикаго ще се промени. Не зная дали другият Цветан - Йончев, сегашният най-голям български футболен авторитет в Чикаго, може да го представи по някакъв начин сред 200 000-та детска футболна армия в Илинойс, дали няма и българският футбол в Чикаго да спечели от неговото присъствие в града ни, но съм сигурен, че идването му в нашата общност е приятно и стимулиращо.

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад