Признавам, с ръка на сърцето, че Анна Русева съвсем не се побира в моите представи за застраховател. Помня една случка от доброто старо време, когато бях в България и когато за пръв път се запознах с това странно за онова време и онова място явление – “застраховател”.
Беше през годините, когато днешните звезди на бизнеса набираха своя основен капитал и се трудеха жестоко. Двама мои колеги си направиха списание, което за нула време изгря като слънце и стана почти първо по търсене в страната. Бяха си разпределили задълженията перфектно – единият, професионален журналист от висока класа, пишеше и редактираше книжките, без да се интересува какво става с тях на пазара. Другият – икономист от най-голямата в страната ни печатарска институция, новоизпечен частник, се грижеше за продажбите – без да се интересува какво е писал по страниците неговият колега. Кой за каквото учил. Първият не се правеше на бизнесмен, вторият – на писател... Разчу се, че са припечелили доста.
И отивам един ден в офиса им, уверен в светлото бъдеще, където се очертаваше чудесно уиски с лед и съответните за него кулинарни финтифлюшки. Отварям вратата и...
... Уискито разсипано по пода, чашите натрошени на стъклена сол, бумагите пръснати из кабинета като от канзаско торнадо, а двамата мои приятели – проснати в меките канапета с торбички лед по главата и червено-обагрени тампони в носа.
- Какво става! – питам, естествено...
- Биха ни – отговарят дискретно в един глас двамата.
- Полиция! – викам аз и тичам към телефона
- Не! - скачат като тарзани и двамата. – Никаква полиция!
- Защо ви биха?
- Защото не искахме да се застраховаме.
От този ден нататък блиндираната им врата отвън беше украсена и с респектиращ надпис: “Този обект е застрахован и се охранява от... еди коя си популярна и знаменита, емблематична за българския “преход” фирма...

Анна Русева няма нито дебел врат, нито може да върти бухалката, нито слага по вратите на своите клиенти предупредителни пароли. И въпреки това прави доста застраховки. Сигурно щото е на друго място и по друго време...

Седим ние с нея на кафе, няма сливовица, и текила няма... Но си говорим за по-близкото ни, вече американско, минало, когато и тя беше в занаята като редактор на един от многобройните български вестници в Чикаго. После започна да издава за известно време свой вестник. Наричаше се “Bul News”, после стана “Бизнес новини”. “Що избяга!” ми се иска да я питам, но се въздържам, защото зная отговора.
Вместо това задавам най-баналния въпрос: как така и защо е станала застрахователен агент?
Разказва как преди 4 години започва като сътрудник на разни офиси, работи на комисионни, учи каквото може да се научи. Застраховката – това е на практика продажбата на продукт. На много важен продукт. Което все още не може да се осъзнае достатъчно от някои хора. Добрата застраховка, направена от добър професионалист, е често пъти съдбоносна за личности, за семейства, за корпорации и институции.
Много е важно в първите месеци и години да попаднеш в добра компания, при добър мениджър – научавам от Анна. С тях можеш да научиш бързо тънкостите на професията и да вървиш напред. Благодарна е на съдбата и на своите първи колеги. Сега работи в друга фирма, но добрите чувства към първите учители остават.
В сферата на нейната дейност са всички основни застраховки – живот, здравеопазване, автомобили, нещастни случаи и бедствия, дом и въобще имоти, фирмена дейност...
Не малко наши сънародници се отнасят лекомислено или дори с пренебрежение към застраховките. Сигурно е, обаче, че ако се срещнат с Анна и си поговорят на чист български език за своето пенсионно осигуряване, за плановете в семейството за училищно и висше образование, за имоти и завещания, за... Представете си, че попаднете за някой и друг ден в болница и после получите сметка за 69 999 долара. Адвокати и специалисти от вашата застрахователна фирма, обаче, проверяват докторските сметки и забелязват, че увлечени в операциите, докторите са сбъркали с около 50 000 долара във ваша вреда. Разбира се застрахователната компания защитава на първо място своите пари, но те са и ваши пари. Представете, си че я нямате тази своя застраховка, едва ли ще имате и скъпите адвокати, които да водят вашето частно дело срещу докторските адвокати... Тогава?
Преплувайте, заедно с Русева, големия океан от застрахователни планове, документи, възможности и ще стигнете до един по-сигурен свят, ще имате двойна и тройна защита от случайностите, с които е пълен съвременният живот. Има лесен бизнес телефон – 773 742 6626 и много комплициран електронен адрес anna.rusevapetrova@countryfinancial.com - докато го изпишеш може да избухне революция и да сменят правителството. Ще й го кажа като я видя.
В този океан от правилници и документ постоянно се вливат и водопадите на нови изменения, решения, поправки, допълнения и пр. Затова и тя, както повечето сериозни застрахователи, посещава всяка седмица така наречените “тренинги”, осигурявани от нейната фирма. Всяка промяна, дори очакването за промяна, става достояние на специалистите дълго преди да го научите от случайни хора при случаен разговор. Затова е хубаво всеки да си има свой постоянен доверен застрахователен агент – макар и да не се застраховате постоянно при него...

Питам я дали може да застрахова един съседски котарак, който през този март се изложи няколко пъти на смъртна опасност заради някаква котка от другата улица.
Може, но любимите и застраховки са свързаните с бизнес. Харесва ги. Малкият бизнес й е слабост. Когато вижда, че фирмата има потенциал, ще се разрасне, че се създава работа и препитание за хората, готова е да търси и създаде най-добрия застрахователен продукт...
В последните осем месеца върви нагоре. Лошото е, че денонощието има само 24 часа. Времето не стига. Работата с документи е като ламя – яде часовете и дните с трите си глави едновременно. Въпреки това държи цялата си документация и на хартия – освен в диска на компютъра.

Питам я кога за последен път е била на Хаваи?
“На сън, на ум или в реалния живот” - ме пита.
Ясно, няма време за Хаваите.
Замества ги с недостатъчно ясната за мен “Бизнес-закуска със съмишленици”.
Има хора от различни сфери и бизнеси, които търсят възможности за разширяване на своите контакти. Веднъж седмично се срещат за необвързващи разговори, споделяне на информация, размяна на идеи... Събеседничката ми смята, че няколко от най-сериозните й бизненс-обвързаности са в резултат на тези необвързани разговори. На ум ми идва една арменска поговорка: “Ако пиеш с някого кафе за 1 долар – ще научиш нещо за 1 долар, ако пиеш кафе за 5 долара – ще свършиш работа за 5 долара”.
- Какво ненавиждаш в твоето ежедневие?
- Телефона. Но при нас той е като щангата за щангиста. Много тежи, но колкото е по-тежка – толкова си по-голям в професията... Телефонът работи за мене, нищо че ми се струва обратното – че аз съм му нещо като обслужващ персонал...
- Къде би поставила застраховането като бизнес сред останалите човешки дейности?
- Застраховането е част от финансовите услуги. Финансовите услуги днес са в челото и в основата на всички бизнеси. Те са навсякъде – независимо дали правиш банички или космическа ракета...

Репортер на “Старт”
Кл. ОХРИДЧАНИ

Назад