Тези, които са били в залата, гледали, чели, слушали за Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година, и особено ако обичат баскетбола, не може да не си спомнят драматичния финал при мъжките отбори.
Играха отборите на САЩ и СССР. Американците победиха с 1 точка разлика тогавашния конгломерат от 15 съветски републики. Играчите се хвърлиха в прегръдки, търкаляха се от радост по пода... И изведнъж от съдийската маса съобщиха, че времето не е свършило, има да се доиграват още 3 секунди. Времето се определя от съдийската маса, не от съдията на терена. Имаше кратко съвещание. Тогава президент на МОК беше легендарният американец Джонс, той присъствуваше на баскетболния финал, допитаха се и до него и той отсече – трите секунди се доиграват!
Играчите отново излязоха на терена. Американците застанаха плътно зад баскетболистите в червено... Три секунди са – все ще минат някак си... Но един руснак изведнъж хвърли топката през цялото игрище на друга руска върлина под американския кош, оня я улови, вдигна се във въздуха и я заби в обръча! СССР спечели златните олимпийски медали с тези две точки, постигнати в последните три секунди.
Е, историята я разказваме, защото съдия на този мач беше Артеник Арабаджан.
Никога, в никой спорт, България не е имала спортен съдия от такъв ранг. Да свири олимпийски финал. И то по баскетбол.
От дълги години Артеник Арабаджан живее в Ню Йорк. Вече е на 78, но всеки Божи ден работи с песен на уста в една известна дентал-лаборатория. Един от американските му приятели, сега във висшата йерархия на федералната власт, е бивш “колега” от историята на споменатия баскетболен финал. Бил е един от играчите на терена. Когато навремето се появяват познатите журналистически обяснения, че за загубата на “нашия отбор” е виновен съдията, както някои са писали и тогава, че такъв е бил “човекът из зад желязната завеса” Арабаджан, Арто получава достойна защита от истинските спортисти. Тези 3 фатални секунди не са негова измислица. Напротив – неговото съдийство на финала е било напълно в унисон с олимпийската атмосфера и в строгите правила на играта.
Артеник Арабаджан, като съдия в България, не се ограничава само с познаването и спазването на баскетболните правила по време на играта. Неговото поведение, тълкуване на баскетбола, високото чувство на отговорност, дълг, чест, на любов към истината и само истината, действуват възпитателно на спортистите и зрителите. С името на Артеник Арабаджан са свързани най-добрите години на българския баскетбол.
За всичко това ФИБА го посочва като един от петте баскетболни съдии на стария континент в 50-те най влиятелни личности в европейския баскетбол за последните 50 години. В този “топ 50” влизат още 35 баскетболисти и 10 треньори. Отличените ще получат призовете си на специална церемония по време на турнира от “финалната четворка” на европейските клубни шампиони в Мадрид.
Номинациите са по повод 50-ата годишнина на европейските клубни турнири по баскетбол, стартирали през сезон 1957/1958 година.
Сред баскетболистите личат имената на: Сергей Белов, Деян Бодирога, Владе Дивац, Никос Галис, Ману Джинобили, Шарунас Ясикевичус, Тони Кукоч, Теодорос Папалукас, Тони Паркър, Дражан Петрович, Дино Раджа, Антонело Рива, Арвидас Сабонис, Панайотис Янакис и др.
Климент ВЕЛИЧКОВ
