Боряна Павлова, актриса от българския театър, сега е мениджър на прекрасни артистични атракции, представяни от великолепни майстори на нашата, българска, сцена. Тя ги кани и те идват пак на наша сцена, само че сега в Българската Америка. Чрез нея двете Българии от двете страни на Атлантика, имат, така да се каже “топла връзка”...
В Чикаго тя работи заедно с друг свой колега, също известен български актьор, уважаван за таланта си наш съгражданин в Чикаго - Иван Ангелов.

След радости и емоции, които двамата са ни доставяли досега, срещайки ни с такива личности като Васил Михайлов, Ванча Дойчева, великолепните НЛО, наскоро те ни срещнаха и с Георги Мамалев. Така почитателите на театъра, на класическите изкуства като цяло, малко намалиха преднината в резултата, която имат привържениците на различните поп-вокални и други естрадни дейности.

Мамалев, който и днес, както преди години, е един от главните виновници за пълните театрални салони в България, донесе със себе си както мощния актьорски дар направо от сцената на Народния театър, така и нагрятата като вулканична лава обществена и политическа атмосфера в Родината. Като четем вестниците и гледаме телевизия ни се струва, че Там е безизходица. Като видяхме Мамалев, който разфасова на отделни мускулчета днешната българска корупция, алчност и пороци, решихме, че все пак ще се оправим... Не може страна с толкова силни по дух и богати с таланти хора, като нашия гост, да се остави дълго под властта на духовно нищи хора...

Да се преразкаже спектакълът на Мамалев, в които актьорът се представя в образите на неколцина емблематични съвременници в България, е пусто губене на време. Думите, извън гениалните превъплъщения на Мамалев, струват много по-евтино. Тяхната цена се утроява, когато актьорът ги изрече от сцената. “Разбираш ли ме правилно” е името на неговия моноспектакъл, написан заедно с Весел Цанков, изграден с режисурата на Андрей Баташов. Георги Мамалев го представи в зала “Българска среща” на Българската Православна Църква “Света София” в Чикаго – Дес Плейнс. Този бисер в огърлицата на българската култура в Чикаго, ни бе поднесен на високосния ден в календара – 29 февруари 2008 г.

Попитахме Мамалев след спектакъла като как си представя той Америка?
- Като оня свят... Който отиде там не се връща... – рече гостът ни. За наше съжаление, обаче, той си беше стегнал багажа за връщане... Щото неговият свят е по-голям и от Америка – Театърът.

2008 година се очертава за Мамалев като пълна робия към театъра и киното. Но той ще живее много щастливо с тези тежки физически и духовни занимания. Предстои му да играе на сцената на Народния театър в пиесата “Рейс” на големия ни драматург Станислав Стратиев, който ни напусна така рано. Друг наш духовен великан – Рангел Вълчанов ще постави с него в Сатиричния театър “Радован Трети” на сръбския драматург Душан Ковачевич. Следващото изпитание е пак на сцената на “Иван Вазов” във “Волпоне” от Бен Джонсън – съвременник и приятел на Шекспир, ренесансов поет, драматург и актьор с талант равен на великия бард.

Питахме го как се чувства в котела на скъпотията и немотията, особено при хората от духовната сфера, но той ни отговори не така, както е по стандарта. Каза, че всеки човек има свое ниво на достатъчност. При него то не е поставено на 35-ия етаж. Имал е и повече средства, живял е и с по-малко. Но е бил винаги на своето ниво, което го удовлетворява. Защото и милиардер да си – пак може да страдаш – ако си алчен за повече и повече...
Според Мамалев състоянието на културата в България бавно, но твърдо, се променя към по-добро. Театрите са отново пълни с хора, ще се правят повече филми и пр.

Идваше за трети път в Чикаго. Сигурен е, че дали в България или другаде по света, българите не трябва да се гледат подозрително едни други, а да търсят онова, което свързва даден сънародник с друг, не което ги противопоставя. Родината е майка за всички свои чада, но и те не трябва да се отричат от нея.

Да, може някои наши управници “да ни управляват като вража страна”, но и за това си има противоотрова. Оня, който разбира свободата като слободия да граби и присвоява - да бъде обуздан...
Е, по-ясно щеше да е ако политиците бяха сапьори, които могат да сторят само по една грешка, но тъй като не е така, трябва да си отваряме очите с тях...

Пуснахме го да си ходи, защото Георги Мамалев е вече Господин Посланик.
Не зная дали знаете, че преди години се разчу – СДС го праща като посланик в Швеция! Тогава се оказа слух. Но сега е истина. Георги Мамалев е вече Посланик, и то много добър посланик на българската култура по всички страни на земята, където живеят българи.

Довиждане, Господин Посланик. Чакаме ви отново в Чикаго!

“Старт BG Чикаго”

Назад