Когато човек се върне назад в историята и си припомни колко различен е бил животът на предшествениците ни не може да не се зачуди как са могли те, твърде често дори, да бъдат щастливи? Без днешните бързи коли, без радиото и телевизията, без пътешествията по далечни страни и континенти. И в същото време си задава въпроса – а ние сега действително ли сме така щастливи, както би трябвало да бъдем с всичко, което имаме?

Няма съмнение, че щастието е нещо не съвсем определено. И може да си нещастен с голямо богатство и щастлив със “сламена колибка”, с добра стопанка на дома и много деца около себе си.

Голямото разминаване с удовлетворението от живота в наше време идва от постоянната промяна на човешките ценности. В моите щастливи детски години хората от родния ми край се радваха на живота, когато имаха здрави и жизнени деца. Сутрин моята баба първа ставаше, стъкмяваше огъня, правеше закуската и ни викаше, грейнала в усмивка “Приготвила съм хубав качамак със сиренце за всяко едно мое пиленце!” И ние скачахме на софрата, нахвърляхме се на паниците като невидяли, а тя ни гледаше отстрани и... беше щастлива.

Днес у много уж разумни и цивилизовани народи детето сякаш е голям проблем и пречка. За родителите, гонени от нуждата постоянно да се печелят пари, децата стават не само по-редки гости в живота, но и по-лошо гледани, без достатъчна грижа за тяхното възпитание. Може да се каже, че днес ги възпитават производителите на филми, на модни дрехи, на развлечения, на удоволствия, а не родителите, които нямат време. И възпитанието, по-право обработването на младите, цели да ги направя консуматори на музика, на филми, на дискотеки, на алкохол, наркотици, и хазарт.

Всичко това води до много проблеми и народи с висока култура и възможности стават все по-малки и слаби. Получава се така, че страните, където има повече училища, инженери, лекари, научни работници, повече високи технологии, стават по-малобройни и уязвими от там, където се раждат много деца и се формират големи нации.

Но не само семейството като ценност на човешкия живот страда. Страдат и много други християнски ценности, без които човешкото общество тръгва по пагубен път на развитие. На първо място вярата. Човек все по-малко мисли за духовното и се отдава на тленното в живота... Пренебрегва се високият смисъл на и целта на човешкия живот на земята като стремеж към непрекъснато усъвършенствуване. “Бъдете съвършени както съвършен е вашият Отец Небесен” се казва в Библията. Пренебрегват се десетте Божи заповеди, всяка от които е като неотменно правило в живота.

Дошло е времето, когато великото достояние на човечеството – християнските ценности, трябва да се потърсят от повече хора, да се укрепят и се превърнат в спасителната опора на бъдещето.

Нашата църква е нашият духовен дом. И там е мястото, където трябва да потърсим сега и в бъдеще пътя към истинските ценности на живота. Духовното начало е това, което Бог е вдъхнал единствено у човека. И забравяйки тях – ние забравяме Твореца, забравяме предназначението на човешкия род... Така, може би, човек зачерква своето собствено значение. Пред човечеството наистина предстои едно трудно бъдеще и спасението може да дойде единствено с вярата!

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад