- Кой е вашият идол в живота? - питат Боян Радев в едно интервю.
- Боян Радев. Защото съм започнал от каруцар в ТКЗС Мошино - Пернишко, а съм спечелил два златни медала на олимпиада и имам една от най-големите колекции картини поне на Балканите. Сигурно е, че съм едиственият спортист, който се занимава с изкуство и колекционира. Други спортисти имат милиони и милиарди, но не са си купили една картина. Боря се с Боян Радев цял живот, но не мога да го победя.

Боян Радев: Роб съм само на изкуството

Каквито и думи да се изрекат за Боян Радев, ще бъдат хилави. Обикновено го наричат голям българин. Това определение също е тясно за него. Защото надали подобна личност броди другаде по света. Номерът му в живота е изненадата. Да те сграбчи изневиделица - с невероятния си усет към истинските неща в живота. И в изкуството. Както го е правил на тепиха. За колекционерските му страсти може да се напише многотомник. Богатството, което е събрал, трудно ще се побере в нечий ум. Благодарение на него България има своя Лувър - новия му дом на ъгъла на булевард “България” и “Фритьоф Нансен.” Разговорът ни е точно там - неговата светая светих. Приказката на Боян се лее като 12-годишно уиски. Въпросите са неуместни.

Иван Матанов

• Напоследък ставам голям дзифтар. Гледам нищо да не излезе от колекцията ми - било то за подарък за рожден ден, сватба. Когато трябва да се разделя с нещо, не мога да спя, събуждам се посред нощ, мисля какво да подаря. После купувам две бутилки уиски или някоя картина.
• Когато обаче дарявам нещо на музей, е друга работа - то остава за българския народ.
• 120-годишнината на Майстора - мина и замина,
• Тия хора не знаят ли, че ако го нямаме него, Златю, Бенчо Обрешков, Перец, Сирак Скитник, Рафаел Михайлов, Яранов, Вукадинов, Светлин Русев, Емил Стойчев, нас просто няма да ни има на картата.
• Имам 12 непоказвани шедьовъра на Майстора.
• Той е вечен, а тия овластените са временни. Майстора от ден на ден става все по-голям. . . . Останалото е парвенющина.
• Олимпийският медал не може да се сравни с нищо. Както и орденът за заслуги към държавата. Слагам ги на един пиедестал. Радвам се, че ги имам, защото аз съм бил винаги честен към българите.
• Гордея се с нашите скиори. Аз съм бягал със ски из планините и не знам да има по-голяма хамалогия
• За двата олимпийски медала взех 750 долара и апартамент, който няколко пъти искаха да ми го вземат, защото съм бил ерген и не ми се полагало стая, хол и кухня.
• Обичам модерното изкуство, но нямам време да чакам художниците му, за да изпитам един ден удоволствието на техен събирач. И когато след десет години примерно, изгрее звездата на някой от тях, да кажа: аз имам пет парчета от него... Щастлив съм, че попаднах сред цвета на нашите творци
• И не само чрез картините им. Незабравими са ми личните контакти с тях.
• Богомил Райнов е голям колекционер и жалко че не му дадоха "Стара планина".
• Ако съм президент, ще удостоя посмъртно с ордени десетина големи творци.
• Моля се в най-скоро време българският народ да заживее нормално. Заслужава го. Но трябва да знае, че онова време, когато човек взимаше 150 лева и краднеше оттук-оттам още 300 и хладилникът му винаги беше пълен - няма да се върне.
• Така съм устроен - не се примирявам никога.
• Когато усетя, че искат да ме унизят, отвръщам с дарение.
• Леваци в изкуството разправят, че нашите майстори вървят само до Драгоман. Чуй какво ще ти кажа, това го разправят тия дето нямат и една картина от тях и по този начин искат да добият нещо евтинко.
• Казват още, че Златю приличал на Ван Гог или на Брьогел. Глупости! Нищо общо няма с тях. Защото неговите картини говорят за нашата орис.
• Какво ли не са ми предлагали за продан. Само ковчег с умрел вътре не са ми продавали.
• Без пари колекционер не се става.
• В живота вече всичко е менте. Защо да няма менте и в изкуството. Но когато самият ти не си менте - няма да купиш менте.

Назад