И ето – пак е зима. Пак е февруари. Два дни преди смразяващата дата... 135 години от както загубихме Апостола на свободата. Студът не попречи на тези, които помнят и тачат Левски. Мнозина дойдоха да отдадат почит на неговото дело.
Тук, в Чикаго, в църквата “Свети Иван Рилски – Чудотворец”.

И тази година ритуалът бе спазен от отец Валентин и отец Божидар, които прочетоха литургия за упокой душата на Апостола. И тази година Стефан Димитров и Ангел Тирилов спазиха традицията и дариха курбан в името на Апостола. Събраха се хора и напълниха църквата. Добре си свърши работата и Добри Карабонев. Хубаво говори и убедително. Хубаво разказваха и децата от Неделното училище за Левски.
Но това, което остана в моето съзнание е литургичната драма, написана и прочетена от известната ни журналистка Велислава Дърева. Искаше ми се да бъдем повече хора, повече хора да чуят тези думи:

“Ние, които отричаме и Бог и Цар, ние, които не признаваме никакви величия и авторитети, ние, които на всекиго кусур връзваме, ние, подозрителните към венцехваления и пиедестали, ние, българите, вярваме в един човек. И като се взираме в снимката му все се мъчим да срещнем неговия поглед. И да удържим – като го срещнем.
Не е лесно. Защото той за нас е направил всичко, а ние за него – колкото една троха...”

“В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението “На прощаване” на Христо Ботев, възхвала на равноапостолите братята Кирил и Методи, преписано от молитвеник, както и началните думи на песните, които е обичал.
“Сал за тебе мисля, мила мамо...
Искам, мамо, да те видя пак...
Сбогом, моя мила...”

Има и рецепти за всякакви болести. За да лекува народа от всичките му рани. И на латиница – отрова и противоотрова.
На следващата страница – 54-та, Левски написал само една дума – “Народе????” Сподиряна от 4 въпросителни.
Какво е това? Въпрос, обръщение, вик, отчаяние, упрек?
Ако е въпрос – то отговорът е у Ботев “Мълчи, народът. Мълчи глухо и страшно!”

Робството е убийствено не само затова, че ни е нямало пет века върху картата на света, не само че сме изостанали 10 века назад, не само заради това, че са ни бесели, потурчвали, клали, набивали на кол. Робството изяжда народа отвътре, поколение след поколение, човек по човек, топят се смелост и гордост, чест и достойнство. Топят се за да се появят покорство и страх, подлост и предателство. И пак така – човек по човек някой е трябвало да възвърне този народ към себе си. Същият този народ, който се е научил да бъде по-нисък от тревата и по-тих от водата.
Как се съживява народ полу умрял от страх? Как да му обясниш, че свободата не се дава, а се взема?
Ние можем всичко – да изчислим с компютър колко дни е живял Апостола. 13 000. За 13 000 дни той за нас е направил всичко, за него – колкото троха.
Много неща можем – едно не искаме да видим – гроба на Левски. Гроб не ни трябва. Апостолът ни трябва.

На помена присъстваха българският консул в Чикаго Александър Пейчев, представители на вестниците “Старт” и “България”, представители и на Българо-Американския център за културно наследство, учители и ученици към Неделното училище и много наши сънародници.
Дискът с думите на Велислава Дърева и фотоматериалите за Левски бяха предоставени от Българо-Американския център за културно наследство.

Кина БЪГОВСКА

Назад