Когато греховете на хората стават много Бог праща своя син да ги учи на изкупление и върне в изгубения Рай. Раят е мястото, което Бог е създал за тях, но грехът, сътворен от сатаната и вложен с измама у човека променят предначертанията. Идва време на страдания и изкупление и Иисус, Синът Божи, идва да спаси човечеството.
Ние празнуваме всяка година раждането на това свято дете, на Спасителя, който за да бъде по-близък и разбран от хората е пратен да живее като всеки от нас.
Затова и всички деца, в това няма съмнение, са чисти и божествени същества.
У тях Бог е вложил силата да продължат човешкия род и да се грижат за старостта на родителите си. Както и родителите им са се грижели за старостта на своите родители.
Детето се ражда от майчината утроба... Чува се първият писък, с който то идва на света. Не може още да говори, но носи у себе си наследството, дадено му от Бога, чрез неговите родители. То е изцяло в техните ръце и грижи.
Те го галят с топлината на дланите си и обличат с първата дрешка. Майката го държи в прегръдките си при първата глътка от майчиното мляко
Човек, колкото и велик да стане, е бил малко, беззащитно голо създание в ръцете на майка си и... “Първо мляко е засукал” - както казва нашият велик поет Христо Ботев.
Когато детето расте и се възпитава във вярата от родителите си то става добър християнин и добър човек, добър строител, земеделец, учител, лекар, добър работник или ръководител. Това е човекът, който може да обработва плодородната земя с осемте плуга след трактора или да изобрети космически кораб.
Добрият човек и добър християнин гледа на своята работа като на задължение пред Бога и пред хората – Бог му е дал ум и сили за да работи не само за своето благо, но и за благото на всички хора, защото всички са чада на Бога.
Когато човек започне да мисли и да вижда само себе си – тогава той е вече в лапите на дявола, който е обвързал душата му с оковите на алчността.
Понякога човек си мисли – това е моята нива, тези лозя са мои, житният клас е мой и хлябът на масата е мой... Но това е заблуда. Както всеки кълн и всичко, що се ражда от този кълн, е на Божията сила, така и въздухът и водата, без които нищо няма да се роди или поникне, са на Бога. И когато човек се заблуждава, че може да “преправи” едно растение, да промени един сорт в друг – това е като някоя мравка да си мисли, че прашинката, която мъкне в челюстите си е нейна...
Та тя цялата не принадлежи “на себе си” защото дните й са преброени, както и хорските дни имат своята граница.
Замислял ли се някой, че нивицата, за която е водил люта битка с брат си, е била преди тях “собственост” на други човешки еднодневки, които са се изпотрепвали да я наричат “своя”? Дори стоте години да преживее човек – това е само миг от Вселената и нито палатите, нито камъчето край реката не са никога негови.
Колкото и да е напреднал човек в своите изобретения, да лети във въздуха и да се спуска до дъното на морето, едва ли някога сам, без вложената Божия сила, ще направи такъв чист продукт като пчелния мед, както олиото, събрано от големите жълти пити на слънчогледа, едва ли може и да си помисли, че някога би събрал в една семчица огромните сили, които раждат планинския дъб.
Когато човек се роди и по една или друга причина не получи добра закрила и възпитание, той става лесна плячка на сатаната.
Възможно ли е това и в днешно време?
Да, възможно е дяволът да вложи в нечие сърце премного властолюбие и ненаситни желания.
Тези пороци разбуждат у хората необуздани стремежи към завоевания и натрупване на заграбени богатства. Човечеството е изписало с много кръв и страдания пътя си в историята.. Минали са хилядолетия, и като че ще минат още, докато разумът и Божието начало успее да взема връх над сатанинските грехове, с които е препълнена душата на мнозина.
Това не бива да продължава. Идва, и все повече хора вярват в това, второто пришествие на Христа на Земята. И ще бъде сложен край на злото.
Хората не бива повече да бъдат плячка на сатаната, И те обръщат поглед към Небесния си Отец, неговият Син и Светият дух. Това е Светата Троица, под чийто скиптър ще можем да се върнем към отредената ни Райска градина и да приемем отново Божественото зърно на безсмъртието.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
