Burr Ridge е чикагски събърб прорязан от добре познати “работни” магистрали, по които неизброимо число трокове препускат денонощно, натоварени със стоки идващи и пътуващи от и за всички краища на Америка и света. Това е “специализирано място”, нещо като Лас Вегас, само че там се подвизават най-големите комарджии, а тук е зона за здрава работа.
В Bur Ridge се намират офисите и на една от добре познатите и авторитетни компании на американската арена за превози на стоки – BENEFIT TRUCKING, INC. Към нея слаломираме по магистралата и се надбягваме с мои колеги, които “са на поста си” и ме гледат отгоре – на метър и половина седнали по-високо в своя трок...

Стигаме най-после “Frontage Rd” и паркираме на просторния като градски площад паркинг. След миг пред нас се появява спортната фигура на Пламен Славов. Собственикът на компанията. С открито лице и усмивка, която веднага приобщава събеседниците – дори и при, така да се каже, сух и сериозен бизнес-разговор. Ако човек е привикнал на срещи с масивни и мастити тежкари – собственици на големи компании, остава леко шокиран...
Но случаят с Пламен е особен. И в същото време звучи като добре позната легенда от сериалите за “американската мечта”. Само че тук всичко е реално, без легенди, измислици и холивудско лустро.

Пламен Славов е роден в Пловдив, но когато става на 5 години семейството му се премества в София. “Спортният блок” на ЦСКА в Диана бад, където живеят, става за момчето нещо като клуб, където то непрекъснато се среща и “изяжда с очи” тогавашните величия във футбола, леката атлетика, щангата, борбата и пр. На петия етаж, близко до тях, живее един от големите шампиони в борбата - Михо Дуков. Винаги, когато той се връща от състезания по света или от спортен лагер момчето тича при него да слуша какво и как е ставало по тепиха и на трибуните... На 10 години, още в ІІІ клас, Пламен Славов редом с уроците в клас, вече учи и прочутите български хватки в свободната борба... Успехите му като регионален и национален състезател са повече в юношеските и младежки години, когато е медалист във вътрешни и международни турнири. От това време датира и спортното и чисто човешко приятелство с един от най-големите спортисти на България – олимпийският и 8 пъти световен шампион Валентин Йорданов – сега вицепрезидент на Българския олимпийски комитет и председател на Българската федерация по борба.
Странно е съвпадението, че точно сега, в първата третина на февруари, Валентин Йорданов и българските национали по борба идват в САЩ на един от големите световни турнири, който се организира в нашия чикагски събърб Еванстън. Ясно е, че екипът на “Старт” за този турнир ще включи в състава си и специалиста по борба Пламен Славов и за състезанието ще се пише напълно професионално!

Но сега, също така напълно професионално, започваме и разговора за пътищата, по които един млад наш сънародник пристига в Америка и стъпва здраво в Земята на бизнеса. Като човек, който години е кръстосвал на длъж и на шир Америка и познава тежкия труд на трок-драйвъра не от приказки и вестници, а от лично изгълтаните стотици хиляди мили, зная колко трудно му е било в началото...

- Започнах “по стереотипа” – казва Пламен. – Пристигнах през 1996 г в Ню Йорк при Георги Никлин. След това преди да дойда в Чикаго, погостувах на Вальо Йорданов и се поогледах. Той има име и поприще в международен мащаб, аз трябваше да избера моето бъдеще. Почнах в строителството при наш сънародник Стефан. Много дни и часове – тежък труд. Имах, обаче едно преимущество пред някои други. Знаех английски език от колежа в Кипър, където учих. Реших да се посветя на транспортния бизнес, където в Америка има неограничени възможности за развитие. Записах се в курсовете за CDL в школата на Presto, по едно време ме взеха и за инструктор. След това постепенно, крачка по крачка, започнах да създавам структурата на днешната компания...
“Днешната компания”, за която говори Пламен, разполага с около 150 камиона и над 250 шофьори. Работи с големи компании, които осигуряват пълна заетост на наличните камиони. Тя има не малки и постоянни поръчки, работещите в “Benefit Trucking” се ползуват с всички социални придобивки, застраховки, допълнителни бенефити. С това се компенсират огромните усилия, които шофьорите полагат по време на своята трудна във физически и психологичен аспект работа.

- В последно време в нашия бранш дойдоха да работят много канадски и мексикански шофьори, появиха се шофьори от африканските страни, от Гана и Того, които говорят добре английски, дойдоха много румънци... Така че нашият екип е многонационален, но нашите сънародници имат предимство.

- Какво е състоянието на автомобилния парк – питам г-н Славов.

- Работим предимно с нови машини. След 300 – 400 хиляди километра сменям камионите.

- Бихте ли работили друга работа и на друго място?

- Не. Тук ми харесва. В САЩ лесно се прави бизнес и ако гледаш сериозно и отговорно на работата си може да го изграждаш и разширяваш все по-добре и повече... Определено ми харесва това, което правя. Обикновено човек сам е отговорен, на първо място, за атмосферата, при която влага силите си, за организацията, за взаимоотношенията с партньори и клиенти. Нямам конфликти с шофьорите, защото нашите интереси са общи и аз зная, че когато те са доволни и имат възможност спокойно да работят – те дават максимума от себе си. Това са принципи, които важат почти за всичко. Аз ги научих най-напред още в детските си години – в спорта. Голяма помощ и опора за фирмата е моята съпруга Нели, която освен грижите за малкия ни син пое и счетоводството, плащанията и пр. Така мога да съсредоточа усилията си към практическата организация на превозите.

- Поддържате ли своята спортна форма?

- Да я наречем “работна форма”, но е същото. Без добра кондиция човек не може да има успехи на тепиха, на стадиона или на ринга. В бизнеса – също. Изоставилият се физически човек, ако го кажем с пример от спорта, изостава и в бизнеса си с една обиколка пред този, който е в добра “спортна” или “работна” форма. В спорта научаваме много начини как да поддържаме организма си бодър и силен. Ходя поне 4 пъти седмично на фитнес или имам друга физическа активност. Приобщавам и 8-годишния си син към такава програма. Играеше джудо, сега започва тенис...

Това е най-добрият финал на нашето интервю..
Когато срещнеш човек, добре в своя труд и бизнес, запазил и хармонията в семейството си, когато позитивната енергия и човешкото в душата на този човек са живи, въпреки “мелницата на живота” – това със сигурност е този, от когото можеш да понаучиш нещо, с когото трябва да се срещнеш, да си партнираш, да си доволен, че живеете заедно в едно време и на една земя...

Тодор ПАУНОВ

Назад