Ръстово, интелектуално и по произход Мамалев е европеец. Защото неговите селски от Мамарчево са европейци. Там открай време се е правил театър. По две постановки годишно. На Гочето, макар и още невръстен юноша, винаги се е давала главната роля. Един сезон обаче заради лошо поведение тази привилегия му била отнета. Тогава единствен Шекспир можел да опише трагедията в душата на бъдещия театрал. Но за жалост гениалният драматург в този момент вече бил в рая, а Георги тръгнал да става енергетик в ямболския механотехникум.
Но не било отредено на родната енергетика да има такъв кадър като Мамалев. Защото рано или късно някой трябвало да бие барабаните и да стресира кокошките в “Оркестър без име” и точно на него Станислав Стратиев и режисьорът Людмил Кирков отредили тази роля. Докато снимал филма, екипът силно се забавлявал и съвсем не си давал сметка, че в този момент се твори българската филмова класика. Ако някой специалист тогава би опитал да направи подобен намек, сигурно щял да събере доста подигравки. Четвърт век по-късно “Оркестър без име” продължава да се гледа с удоволствие от малки и големи, а Мамалев счита участието си в него като своя Великден. Той е филмът, който го направи популярен, което в началото било доста смущаващо.
Вървя по “Витошка” - спомня си актьорът - и забелязвам, че хората ме заглеждат. Ужас, сигурно съм се изцапал или някое от копчетата ми на срамно място е разкопчано. Но и след щателната проверка на тоалета любопитните погледи продължавали да го преследват. Чак тогава актьорът с облекчение и радост установил, че го е споходила известността, да не кажем славата. Това толкова впечатлило родата на село, че веднъж дядо му в компанията на петте си братя направо го попитал: Ти познаваш ли се с Тодор Живков?. Внукът погледнал неразбиращо. Та ако го срещнеш, продължил старецът, кажи му да прекръсти селото ни от Мамарчево на Мамалево. Все пак Георги Мамарчев е от другаде, а ти си роден тук.

От известно време Георги Мамалев често пита: “Разбираш ли ме правилно?” Никой не му отговаря, но публиката в салона, дошла да види едноименния му моноспектакъл, с удоволствие се смее. Интересно защо Мамалев приема това като знак, че правилно го разбират. Защото той бил искал да каже, че независимо от трудното, да не кажем невъзможно време, което ни е отредила съдбата, много по-лесно се живее с шега. Надсмивай се над себе си, глупостта, алчността, намигвай на неволята и няма да забележиш кога нещата са се оправили, проповядва актьорът.
Мамалев и съмишленикът му, сценаристът Весел Цанков, събрали пиесата от живия живот. Изтипосал на сцената даже един тип, който по линия на реституцията получил танк. Качил се човекът на машината и тръгнал нагоре. Издигнал се доста, дори щял да стане депутат, а Мамалев тръгнал да го осмива. Не бил съгласен с танк и лакти да се влиза в политиката. Наивник, затова хората му се смеят непрекъснато цели два часа, а той неизвестно защо се радва.
Има 25 роли в киното. Даже в картотеката на Холивуд е записано, че той е участвал в два, единият от които е снет през 1910 година. Америка е голяма държава, затова и грешките й са големи.
Мамалев е ходил там два пъти, но нали си е патриот, все търси българите. Радва се, като гледа как младите ни сънародници опъват мишци и вървят нагоре. Слуша тези, които викат, че още малко... и се завръщат, и другите, които път повтарят, че никога няма да се върнат. И му е мило, че е сред свои хора. Също като в Мамарчево, където, като мине по главната улица, се събира цялото население. Хем да му се порадва, хем да го попита не познава ли президента? Та, ако е така, да му каже, че вече е време да сменят името на селото.

Исак Гозес

Назад