“Почитай баща си и майка си!” – това е петата Божия заповед и тя е поставена веднага след задълженията ни към Сътворението. Родителите – това са Божиите заместници на Земята за своите деца. Те са сътворили техния живот. Родителите са продължителите на живота. Те опазват и препредават Божественото творение, наречено “Живот”. Без тях не би имало нищо на Земята освен скали, ветрове и природни стихии, ограбени от величието, което вдъхва живата природа в днешния свят.
Но защо Бог казва “почитай”, а не “обичай” родителите си?
Може би защото обичта между създатели и творение е нещо естествено и закономерно , свързано дори с необходимостта да се продължава съществуванието. То е нещо по-първично. При висшето положение, което човек заема в природата е по-малко от почитта. Да ПОЧИТАШ своите създатели след Бога – това означава, че ти трябва да ги уважаваш безпрекословно, независимо от мнението дали те заслужават или не заслужават това. Дали са богати и силни или са останали бедни и слаби.
Върху почитта към родителите и значението на техния авторитет се гради основното звено на обществото – семейството, без което е немислимо издигането на човешкия род, дори и самото му съществуване.
Почит и преданост към родителите – това е онова безкористно чувство, което в днешния век на интереси, на болезнен стремеж към притежание на вещи и стремеж към необуздани наслади, постепенно губи своята сила.
Затова и преди време бях толкова зарадван и обнадежден при едно тържество, на което присъствувах. Семейството на моя колега Хавиер Рубио честваше 15-ия рожден ден на дъщеря си Сиомара. Не съм предполагал, че обич и почит между деца и родители, между сънародници и приятели, може да се изрази с толкова прекрасни ритуали и чувства! Видях ги в катедралата - по време на духовната почит, отдадена към Бога и после – на една разтърсваща фиеста за стотици хора!
Баща и майка Рубио правят всичко за децата си, а Сиомара и сестра й Люси обожават своите родители. Тогава си помислих, че най-голямото човешко щастие на земята е да си част от една такава фамилия, каквато е тази на моите мексикански приятели!
Сред многото снимки, които си направихме и разменихме, видях и една, която ме разтърси. Сиомара и Люси бяха сътворили един малък, по детски велик, символ на своята обич към своите родители. Те бяха положили образите на майка си и баща си в своите длани. Длани пълни с любов, обгърнали святите за тях образи!
Колко радост и колко надежда вдъхват на своите родители! С този недвусмислен жест: вие ще бъдете обгърнати винаги в ръцете ни - с нашите грижи и любов към вас, скъпи, любими, почитани майка и татко!
Сиомара и Люси, които растат сред децата на много по-богати от родителите им хора, които изпитват често горчивите за детската душа отрови на неравенството, обичат, гордеят се и почитат своите родители, въпреки, че те нямат яхта, къща с басейн или самолет. Мисля даже, че те почитат своите родители повече отколкото децата на мнозина от онези с яхта, къща с басейн и самолет...
Има една конфузно нещо, по което се познава кой наистина почита родителите си. Не може да твърдиш, че ги обичаш, ако... се срамуваш от тях. Ако при всеки случай, при всяка обстановка, на всяко място си готов да кажеш – “Това са моите родители” със синовна почит – ти ги обичаш.
Обичта поражда и действията, без които тя би била само словесна заблуда – да се погрижиш за тях на старини, да не ги огорчаваш. С благодарност за това, че някога те са се грижили за тебе, отглеждали, възпитавали, пратили са те на училище и са те подготвили за света...
Идват, за съжаление, времена, когато човек губи силите, понякога и бистротата на ума си, това може да го направи капризен и своенравен... С една дума – остарява. Но, както е казано в Библията: “Синко, прибери родителите си в старостта им, не ги огорчавай в залеза на живота им. Ако и да са отслабнали по снага и ум – имай снизхождение...”!
Между Бог и родителите има сходство. Както Бог е Небесен Баща на всички, тъка и родителите са земните бащи и майки на своите деца.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад