От както почнали да се заселват българите в Чикаго, старото, преди 80 – 100 години, та чак до масовия десант на мнозина от нас, които дойдохме тук след така наречените “демократични промени в България”, е имало и имаше една предпочитана територия с особено магнетично привличане. Това е квадратът измежду култовите улици Лорънс и Девон на юг и север и Пуласки и крайезерния булевард Мичиган на запад и изток.
В последно време Шилер парк, където се е проснало най-голямото в света по обем на пътници и товари летище О’Хеър, даващо много работа на нашего брата, споделя и също допринася за славата на най-голямото българско селище извън България, каквото е Чикаго - Българското.

Интервю с нашите съдружници
Днес ще стане дума за един магазин по тия места, колкото интересен – дваж по-полезен за онези, които го знаят, живеят сравнително близко и имат шанса и удоволствието да си купуват много вкусни неща от него.
На голяма фирма над сградата му е написано HARVESTIME FOODS, но ние го споменаваме помежду си като “ЖЪЛТИЯТ МАГАЗИН”.
Ако още не сте били на това място ще го намерите като “дирекшън” в компютъра си на адрес 2632 W. Lawrence Ave. Chicago IL 60625. Това е на минута и половина след пресечката Калифорния, ако пътувате към езерото по Лорънс.
За нашите издания “България 21 век” и “Старт” този магазин има, може да се каже, “важно и историческо значение” Преди 6 години, от 1 януари 2002 година, “на две крачки от него” се показа изпод снега първата ни самостоятелна редакция, след като стартиралият през май 2001 година чикагски вестник “България” се клонира за първи път и ние се изнесохме от офисите на Гранд Авеню. Още от тогава датира нашата любов и вярност към редакционната сухоежбина, докато правехме вестниците, която купувахме от Жълтия, а понякога си взимахме направо и печени пилета и готвено, щото все пак и редакторите са хора...
Но има и още нещо. Ние и днес се чувстваме нещо като ортаци на “Харвестайм”, защото продаваме... пардон – даваме безплатно отпечатаните вестници направо в магазина. Нашите читатели с едно идване пълнят и хладилника и интелекта си с хранителни неща и за тялото и за разума /ако приемем все пак, че и в “Старт” понякога се пише нещо разумно/. В “Харвестайм” оставяме по 450 вестника от всеки издаден наш брой и след три дни те изчезват – това е най-силният ни дистрибуторски пункт. Което пък показва, че магазинът се посещава от много българи.
Един блок на север по улица “Талман” се намира и най-мощната и професионално подготвена българска карго-агенция в САЩ – “Полина сървис”. Нейното работно време е съобразено също с магазина. От ранно утро та чак до 9 часа вечерта българинът може да напазарува хлябът свой насъщни, а после да прескочи и до “Полина” за да разбере цени и възможности, по които контейнерите с багажи, джипове и мотоциклети, ще стигат от Чикаго до България. Друг път идва до “Полина” да си вземе български вестници и междувременно си купува луканка и сирене от “Харвестайм”.
От месеци насам като че посоката за прелет над Атлантика е променена - лети се, и то с много багаж и стоки от Запад на Изток... Но които оставаме тук продължаваме нашите визити в Агенция “Полина”, където всеки петък вечер е пълно с пресни вестници от България. Тук също се харчат и още 150 броя “Старт”. Така че “Харвестайм”, “Полина” и “Старт” се чувстваме донякъде като добри съдружници в този район на Чикаго – общината Кук Каунти.

В центъра на Глобалното Чикаго
“HARVESTIME FOODS” за нашия район е магазин с твърде значима роля и специфичност.
По принцип той се намира в онази част на Чикаго, която може да стане модел на ООН за бъдещото съвместно съществуване на народности, нации, раси, религии, образование, култура и възпитание... Пакистанци, палестинци, сирийци, иракчани, индуси с чалми и пр. живеят рамо до рамо с най-дълбоко вярващите евреи, които със своите черни шапки, бели чорапки и плащеници с висящи върви всяка събота бързат към синагогата... Заедно сме и с ирландци, сърби, поляци, мексиканци, гърци, даже маори от Фиджи. Никой не пречи никому, не се държи надменно към никого, не се намесва в нищо от непознатия нему живот и вяра, и понятието “тероризъм” просто не съществува. Руснаците, които са тапицирали двата тротоара на част от улица “Девон” със своите магазини за водка и сельодка, но и с книги, музикални щандове, туристически компании, зъболекари и дори две театрални каси, направиха филм, с който доказват, че хорският конгломерат по тези места наистина може да послужи за модел на бъдещото глобално човешко общество.
“Глобализацията” в областта на хранителните стоки пък може да се види в хранителния магазин “Харвестайм” и създава неговият чар и привлекателност.
Наоколо е пълно с еврейските “кошер-продукти”, с индийски сладкарници и азиатски бюфети, в които може да припаднеш – на едното място от безумно сладките сиропи, на другото от – огнено-лютите гозби, по мексиканските фреш-маркети ти продават плодове три пъти по-евтини от Даун Таун, а в сръбската кръчма пиеш баш сливовица от Кале-мегданската чаршия, с две чашки от която безпроблемно надвиваш мечка! И въпреки тази жестока конкуренция “Харвестайм” стои като загадъчен остров на изобилието, към който плуват отвсякъде всякакви ценители на кулинарни бисери.

В паметната 1994-та
Преди 13 години двама от четирма братя купуват древното магазинче на това място, после дострояват и облагородяват помещенията за да се получи днешният магазин. Пресмятам, че това ще трябва да е било през 1994 година, точно по времето, когато България спечели първата си победа в групите на финалната фаза на Световно първенство по футбол и после се завихри чудото на “САЩ 94”. Стана на една ръка разстояние от магазина – на стадион “Солджър Филд”, в Даун Таун, където България победи Гърция с 4:0. Години по-късно обаче нашият футбол се срина, а пък гърците направиха чудо – станаха европейски шампиони!
Като почнахме с футбола – та доста време за интервюто си погубихме. Но си заслужаваше.
Защото Hristos Dallas се оказа футболен треньор и първата му работа в Чикаго била да учи децата на “сокър” в една американска школа.
Още преди да се срещнем си мислех, че човек, постигнал толкова бързо и сигурно успехи в бизнеса, положително е преминал и през спорта, където правиш не само мускули, но и боеви характер. С такъв човек се работи добре, имаш му доверие и знаеш, че ако сте заедно ще теглите плуга из браздата с всички сили и почтено. Няма да те изостави и побегне още щом му се изпоти шията.
И братята му Nikolaos и Dino и неговата фамилия са същите. Споменава, че децата са кривнали към баскетбола. Америка е, все пак... Но и това не е лошо. Гърция е световна сила в баскетбола и сега е с една обиколка пред нас. Преди 30 – 40 години нашият Веселин Темков е наливал основите на играта по Солун, Атина и на остров Крит, но сега учениците изпреварват учителите.

Ниски цени за висококачествени продукти
Питам Hristos кои са най-популярните стоки, особено за българската клиентела.
- Лютеница, бялото сирене “фета”, луканка, подправки, минерална вода... Купуват ги всички, не само българите. При някои продукти, като месни деликатеси, правим и тукашно производство с помощта и на ваши специалисти, със строго спазване на технологията... В нашия магазин се предлагат само качествени, лично проверени продукти. Следим, също така, за условията на транспорт и съхранение на всяка доставка.
- Кой е “основният закон”, така да се каже, на вашия магазин?
- Ниски цени за висококачествени продукти. Тук сме отдавна и мислим да останем още дълго време. Нашият клиент е наш съдружник. Лошият търговец е като хайдутин – ограбва някого и гледа да не се среща повече с него. При нас пазаруват семейства, които захраниха своите пеленачета с наши продукти, сега децата им са шампиони по училищните спортове и пак всички се “зареждат” при нас. Ние договаряме с нашите доставчици от САЩ и по света количества, които позволяват да поддържаме възможно най-изгодни крайни цени за продукта.
- Има ли майсторство в това да направиш добър магазин, ресторант, кафе ...
- Има. Ние, гърците, познаваме това майсторство. Аз и фамилията ми лично сме правили и наблюдавали за щандовете, отделите, хладилниците, кухните, складовете, за пътеките, по които се придвижват купувачите. Може да сте забелязали – при нас всичко е на показ, вижда се ясно и е много достъпно.

Което си е право – право е! По време на Олимпийските игри през 2000-та година и в Сидни и в Мелбърн ние, репортерите, прекарвахме почти всяка свободна вечер в пълните с народ и емоции гръцки ресторанти. Работеха цяла нощ. Конкуренцията беше огромна, но със своето умение, такт, непосредственост, с вродената в нашите южни съседи психология да предугаждат желанието и настроението на клиента – те бяха оставили далеч зад себе си местните натруфени заведение, че дори и италианците и китайските пълчища от бюфети и оризено-рибни мистерии...
- Какво за Вас е “Харвестайм”?
- Оказва се, че това е вече моят живот. Погълнат съм изцяло и почти нямам свободно време. Но не го чувствам като тегло. И най-тежката работа, когато я приемеш в сърцето ти, не ти тежи и можеш да направиш много.
- Познаваш ли се лично с някои българи, които идват в магазина?
- И как още! Много е общото между нас, защото коренът ни е в това благословено място – Балканите. Познавам и живота на дошлите като мен в Новия свят хора. Не искам да спечеля от тях заради някакво охолство, което не ми трябва. Интересите ни са общи – трябва да оцелеем – даваме си взаимно шанс. По-добре е да взимаш възнаграждението за труда си малко по-малко, но често. Важното е да живееш и правиш пари дълги години наред.
- Някое нестандартно правило във Вашия бизнес?
- Не взимам и не продавам замразени продукти

Тръгваме си.
Минаваме край стройните редици на бутилки с прочутия гръцки маслинен зехтин, край българско сирене, кисело мляко, козя пастърма, луканки, суджук, саздърма, току-що опечени пилета, разни манджи, майонези, подправки, планини от плодове и зеленчуци, загадъчни захарни изделия, примамливи бутилки с алкохоли от цял свят и бира, риби и други морски чудеса, приготвени по различен начин, полуготови храни, печени на специална скара кроасани, кафе, какао, чай, хляб... и излизаме навън.

Не знам дали ви хареса. Трудно се пише за нещо, което трябва да се яде, пие или с него да се правят други приятни работи. По-добре е да ти е под ръка.
Както казва един древногръцки герой, Херодот като че беше.. или Сократ... а може да е било и Христос Стоишкос – “...в хубавото вино, луканката и жените е истината, но голяма глупост е да се говори за тях, като може да се опита”.
Не правете глупости и не чакайте от “Старт” да говорим повече глупости.
Елате и опитайте! Ако имате в нещо проблеми – поне в храната да не е така. После, като се добре нахраните и пийнете след визита в “Харвестайм” – сигурно и сили и желание ще ви дойде да се съобразите с горната сентенция докрай!

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад