Най-старото действуващо и днес българско кафе в Чикаго се нарича “Пловдив” и е бизнес на познатия наш сънародник Орлин Вачев, който си е чистокръвно морско чадо от Варна.
Орлин е най-високо школуван музикант, специализирал и в Западна Европа. Музиканти са и двамата му братя Валери и Камен.
За добро или лошо преди години, точно когато бил в Германия, както и други наши 1200 българи-музиканти, намерили там подслон за своя талант, и имал своя писта към един от 600-те професионални оркестри в тази музикално-пристрастена страна, се случила случката. Просветнала познатата зелена светлинка към Америка и дошъл в Чикаго. Където за класическа музика има два постоянни професионални състава: Чикагската опера и Чикагският симфоничен оркестър. И когато се случи - за едно място се състезават по 70 – 80 човека.
Разбира се през 1995 година Атлантика прелита и неговата сърдечната приятелка – скъпата на сърцето му и вярна цигулка. Две години и той й остава верен, макар и само в късметлийските дни, когато го канят на празници, на малки музикални концерти, дори и на оперно-театралната сцена в Елджин, където свири в една добра постановка на “Лешникотрошачката”...
Но от 1997 година животът му тръгва вече съвсем по американски. Европейските илюзии се стопяват в напрежението. С един /до голяма степен случаен/ партньор Орлин открива на емблематичната чикагска улица “Лорънс”, близко до пресечката с “Пуласки”, малък ресторант. По-късно той става днешният чикагски “Пловдив”...

- Имах намерението да привлека още няколко българи, да създадем на това познато място в Чикаго нещо като български квартал, с различни бизнеси, с възможности да се развива за очакваното разрастване на българската общност в Чикаго... – казва Орлин по време на разговора ни сред изпъстреното с български фрески Кафе “Пловдив”. Направени са от известната българска художничка Кина Бъговска. Впрочем, време е вече да казваме “чикагска или “американска” художничка, защото отдавна е сред творците на ARC GALLERY, където и в тези януарски дни прави поредната си изложба в Чикаго. Наистина е приятно да седнеш под Бунарджика или сред витите лозници в широките къщни двори на Стария Пловдив... Макар и нарисувани!
... Били са нашите сънародници в Чикаго по онова време 7 – 8 хиляди, църквичка в една къща, ресторант “Мона Лиза”, кафе “Мариус”...
Да питаме ли защо не е успял да постави основите на българското подобие на “Украинското село”, “Чайна Таун” или полският град в Чикаго? Или да не раздухваме темата за познатата сред нас подозрителност – дали инициаторът няма да припечели нещо от своята идея? По-добре е да не се впускаме в такива теми защото отговорите са ясни, а българските неудачи в тази насока – също...

По едно време от масите се надига ветеран–емигрант и идва да изрази своята подкрепа за Орлин, с когото се познават от десетина години и комуто е благодарен като клиент. Димитър Димитров ни разказва за времето, когато “Пловдив” е било сред оскъдните местенца, където българинът е могъл да намери малко родна топлинка, да се срещне със земляци... Е, и да вдигнат по някоя и друга наздравица, както се полага... Споменава, и че гласът на първото българско радио в Чикаго е отекнал, така да се каже, от това място.
- Вярно е, че правехме преди всичко музикална програма, но включвахме и новините сред нашата общност в Чикаго, от България и от света – казва Орлин. – Първата българска радиопрограма в града беше един час седмично, но за съжаление тогава български бизнеси почти нямаше, следователно и реклама, така че не успяхме да се задържим дълго време...

- Продължава ли “Пловдив” да е българско заведение с традиционната ни кухня и привички, донесени с нас от България?
- Така е, при нас се търсят и поръчват предимно издържалите теста и на времето и на Новия свят кебапчета, кюфтета, пържоли, шишчета. С други думи – “класическата мешана скара”, в компанията на такива също класически кулинарни специалитети като шкембе-чорба и шопска салата... Петък и събота са силните ни дни, имаме и специални събития, които се празнуват по различни поводи.

Накрая, минути преди вечната суматоха по натъпканата с коли и хора Лорънс да ни погълне, стана дума за трудните месеци, които ни очакват през добре дошлата вече 2008 година. Всички знаем колко здраво сме обвързани с икономическите нишки на днешното общество. Те са като паяжина и едва ли някой си мисли,, че сам може да направи повече и да живее по-добре. Затова и такива срещи и раздумки между хора от една вяра и кръв ще са ни нужни като никога досега. И “Пловдив”, това старо българско място в Чикаго, безспорно ни дава много възможности. При условие, разбира се, да сме с добри намерения, позитивно настроени и да не се боим от братята и сестри наши български, а да ги тачим и уважаваме. Трудно се гради доверието и се прави орталъка в днешния свят на голи интереси, но трябва да се получи!

Чанита ПАУНОВА

Назад