В едно от трите пространства на ARC галерия са събрани 14 картини, изографисани или по точно издълбани с орнаменти и лица на момичета, познати ни като „лазарки” от нашия фолклор.
Според мен първата от трите “лазарки” на Кина Бъговска трябва да се гледа от доста близко, почти интимно, разстояние, за да усети човек прелестите на картината и на модела. Но известен мой приятел, “Пилот # 1” на България направи на пух и прах моята теория. И ето неговият отговор на въпроса как биха изглеждали картините на художничката, погледнати от 10 000 метра височина:
- Големи!
Русен Русев е прав. Тези картини, които Бъговска представи на своята първа за 2008-ма година изложба в култовата чикагска ARC Gallery, са наистина Големи!
Мнозина бяха като мен, които се изкушиха да пипнат с пръст нарисуваното – и не само лазарките! Привлекателно беше да усетиш какъв дявол се крие в тази нестандартна живопис. Прилича на асирийска глинена плочка, по която са издълбани с фино длето фреските на картината. Нормално художникът ги нахвърля с разноцветни краски по гладкото платно върху статива. Бъговска ни изненадваше с новия си подход, сред потайностите на художественото майсторство.
Беше вечерта на втория януарски петък, имаше не много народ за футболен мач, но за картинна галерия си беше просто събитие!
Сред очакваните гости беше и генералният консул на Република България в Чикаго Иван Сотиров.
- Пипнахте ли картините или етикетът в дипломацията не разрешава – го питам.
- Не посмях да ги докосна... Тези шарки в картините на Бъговска са много близки до сърцето ми. Виждал съм ги при моята баба – имаше ги навсякъде, дори по хляба. Правеха се различни - не само вкусни но и красиви хлябове – различни за Коледа, за Великден... Поздравявам Кина - в тази изложба е постигнала много. Взела е мотиви от народното творчество и го е направила изкуство, което показва в Чикаго. В един от най-големите културни центрове на Америка.

По едно време и моят късмет се поразбуди, та се добрах до нея. По ирония на съдбата двамата с Кина се подвизаваме и на друго поприще - правим вестника, който сега четете.
- След спектакъла с Ансамбъл Хоро “Легенда за хляба” в Ирландския културен център – започва направо Кина Бъговска, без да изчака въпроса ми. - бях като омагьосана от техните костюми и ритуални танци в “Жътва” и “Приготвяне на хляба”. Дълбоко в съзнанието ми останаха тези картини! Бяха като живи, макар и днес да са само спомен от нашето минало. Удивително е как българката в тези тежки години на робство и непосилен труд е втъкала в много от нещата, изработени за бита, чудодейни образи, сякаш от приказките. В триъгълниците виждаме планините, във вълнообразните, начупени линии – реките, в птиците и цветята - сияйни дъги, опасващи слънцето, даващо живот и светлина на Вселената!
- А защо точно “Легенда за хляба”?
- С тази изложба, която нарекох “Легенда за хляба”, ми се иска да припомня позабравеното уважение, което дължим към хляба – символ на живота, станал религия за поколения назад, божество пред което в миналото са се прекланяли с благодарност. Хлябът е благословен от земята, даваща ни живот и плодородие.
В нашите народни традиции хлябът не е олицетворение само на материалната ни култура, а и на онзи духовен потенциал, свързан с креативната способност на българина да претворява в песен или приказка, в картина, природата и заобикалящия го свят. Затова нашите традиции са богати на ритуали, свързани със земята, за плодородие, за женитба, за първа рожба... Затова има танци и песни втъкани в български шевици и черги.
- Не за първи път съчетаваш своите изложби с музика и танци...
- Този път американските ми колеги бяха впечатлени от българските танци и специално от Ансамбъл Хоро, които създават магия при съприкосновението с живия български фолклор. Кара те да изтръпваш и да забравяш, че на света има наред с доброто и лошо.
- Един шаблонен въпрос: как го правиш...
- Техниката, която съм използвала в тази изложба?
Тя наистина е нова, но не е случайна за мен. Според темата, която имах, реших че ще мога да изразя най-добре рисунъчния орнамент на българската шевица чрез „гравиране” в пластична подложка от пастьозно натрупан грунд. Образите се издълбават със специално дървено перо, като в клиновидното писмо. След като изсъхнат моите “глинени плочки” аз ги шлайфам и отнемам от релефа толкова, колкото желая. След това поставям основен тон да остане като водещ в цветовата гама и най-накрая изваждам светлината, така както са изобразявали едно време иконите.
- Моят, така да се каже нов период в рисуването, е съчетание от натрупан опит в работа с икони и дизайнерските ми проекти в интериорите, където съм използувала същия този грунт в различни пластики.
Използвам акрилни бои и някои акценти с цветни моливи.
Привършвайки своето артистично образование вашият почтен репортер отиде да пита и други професионалисти за впечатлението им от новите картина на Кина Бъговска.
- Нейните картини, нейната техника е нещо изключително! Това е нещо ново – каза американската художничка Джудит Роут. - Картините и ме водят в лоното на една загадъчна и стара човешка цивилизация.
- Фантастично! Нейните картини от персийското изкуство ли са заимствани? – пита любознателната и много талантлива Нанси Чарак.
- О, не съм бил роден по това време, но през нашите земи са преминали и живели много цивилизации...
- Аз харесвам и една друга картина на Кина от предишната изложба в АRС – “Легенда за траките” – продължава Ненси. - Там тя използваше друга, също нова техника – изваждаше в прозрачна двупластова хартия негатив и позитив, правеше фон, а на предната хартия рисуваше. После, като изстъргваше боята, предният пласт оставаше прозрачен и се виждаше задния фон - получаваше се ефекта на триизмерност.
- Изложбата на Кина Бъговска е като пътеводител в света на българското изкуство. Тя дава светлина за българската орнаментика, която досега е слабо афиширана – казва Елена Табакова - водещ етнограф от Българския музей в Чикаго. – Възпяването на хляба е стародавна традиция.- Хлябът носи много символи в живота на нашия народ, с тях се препредава на поколенията една древна духовна магия, характерна за народа ни. При създаването на един хляб в миналото са влагани и много пожелания за здраве и добър живот. Тази вечер видяхме как Кина е вдълбала тези магии в своята релефна живопис.
- След такова признание, по стар холивудски обичай, се благодари на този и онзи...
- На мама и татко, че ме пратиха да се уча как се държи четката и у нас и в чужбина, а в случая и на момичетата от “Хоро” – Светла, Персияна, Ваня, Светлана и на необикновено талантливата им ръководителка Ирина Гочева. На Елена Табакова от Българския музей в Чикаго, която ни вдъхнови да отворим душата си за благородната мощ на българския фолклор. Разбира се и на Illinois Arts Council, който спонсорира моята изложба с един от своите безценни грантове за изкуство.

Репортер:
Климент Охридчани

Назад