Един от многото “граждани на света”, които напуснаха България и дойдоха на работа в Америка, е Владимир Димитров.
Майстора.
Но не онзи, дето рисува великолепните кюстендилски жени и девойчета, а дето прави бурна живопис от детските мечти, изразяващи се във великата игра, наречана Футбол!
Беше вълнуващо да говоря с такъв майстор, какъвто ако бях срещнал в моето детство, да не дращя сега по вестниците, а да бях вкарвал голове на Уембли, Маракана или поне на албанците, дето ни изядоха европейското първенство догодина...
Гледам снимките, гледам видео - и в душата ми вилнее радост!
Какви деца! Каква омая от играта! Каква преданост и какъв дух!
................................................
Деца по на 7, 6, 5, че дори и 4 години! Всяко със свой неописуем възторг, направил от лицата им ярко слънчево съзвездие... Малки хали, които летят с топката в краката си, дрънчат с медали, вдигат купи над главите си и развяват знамена.
- Че какво е това знаме? – питам Владимир.
- На школата. Пазят и го развяват като опълченците на Шипка...
- А като загубят?
- Плачат. Едни кротко и скришом, други - колкото могат по-силно! Веднага им буташ нещо в ръцете - да им раздвоиш вниманието. Може да е вода с вафла – само да има нещо, което да ги поразсее от сърдечната болка.
През 2001 година доц. д-р Венцислав Георгиев създава школа и детски футболен клуб “Лъвчетата” в София и заедно с младия треньор Владимир Димитров, също възпитаник на Националната спортна академия започват да учат на играта екстремно млади футболисти – буйно растящи таланти от софийските детски градини.
- Тогава знаехме доста за футбола, но недостатъчно за децата във футбола – казва Владимир. – Пишех по това време моята дипломна работа в НСА. Темата беше за играта при най-малките и изчетох много... бях толкова въодушевен, че трябваше на всяка цена да започна веднага и на практика. Истината е, че ранното идване в спорта, особено в колективна игра като футбола, прави от малкия човек голям характер и здрава физически личност в бъдещия му живот...
Доцентът и треньорът тръгнали из детските градини и бързо събрали сума ти деца на родители, които обичат децата си, наели необходимите салони и се почнало. До есента на 2007-ма като “Лъвчетата” се обучавали над 2000 деца от 52 столични детски градини. Сега с тях работят още 5 треньори.
Най-старите им възпитаници, вече “солидни” десетинагодишни футболисти, играят в детските отбори на “Славия”, “Левски”, ЦСКА и “Локомотив” – според кварталите където е детската им градина – “Борово”, “Хаджи Димитър”, “Слатина”, “Дружба”, “Надежда”...
- Ние даваме само началото, старта, на децата в играта – продължава Владимир. – При нас те играят година-две, после отиват при други треньори. Но продължаваме да следим тяхното развитие. Имаме записи, снимки, видеоматериал, изследвания и историята на футболното обучение на възпитаниците ни. Годините минават неусетно, а ние с нетърпение очакваме да видим познатите детски лица като големи футболисти от клубни и национални отбори. Тогава ще сравним писаното и сниманото в детския им старт, ще направим анализ на нашата работа и ще можем да кажем на всички, най-вече на нашите колеги – треньори, къде сме сбъркали и къде успели...

Дали местните “благодетели” на българския футбол и “стопаните” на клубовете, корифеите от различните директорски бордове и управи, помагат с нещо на детския спорт? Страх ме е да питам. Не искам да го питам. Но самият факт, че моят събеседник, чиито очи пламтят от енергия, когато говори за децата и футбола, ги е оставил зад гърба си и е кацнал при нас в Чикаго, е като отговор.
Отново българският спортен разпад ме кара да стискам зъби и да държа ръце в джобовете си... Та кой “бизнесмен” у нас се интересува от “стока”, която ще може да се продаде след петнадесет години? Имидж се избелва с футбол, а пари, и то веднага, се печелят дори и от световно неизвестни “черни перли”, от куци футболни коне с чужбински имена, но не и от такива “идеализми” като детски футболни школи. Добрата новина е, че тези футболни деца, тези ЛЪВЧЕТА, за които говорим, ще станат добри футболисти в един по-добър свят!

Пъдя “негативната енергия” с практически въпроси:
- По колко деца е оптимално да тренират заедно и колко време?
- Най-добре е да са 15 – 20 и да тренираме 35 – 40 минути. Можеш да следиш и да говориш с всяко дете и не се преминава прагът, до който са концернтрирани. Тренираме 2 пъти седмично.
Искам да разбера как е организирана дейността.
- Договаряме се с общините, с притежателите на спортната база, с детските градини, разговаряме с родителите, със самите деца. Заниманията се водят от септември до май. Учебната година завършва с турнир. Децата обичат да се състезават. Те са всеотдайни в борбата и много по-честни от нас, възрастните, при спазване на правилата. Отборете са съставени от 7 до 11 играчи, правим така, че всички да са титуляри в някой отбор и да участвуват в турнира равностойно. Играе се две полувремена по 7 минути. Особено емоционален е краят на всеки турнир. Децата получават награди за ентусиазма и майсторството си. Всички. До един. Не винаги сме събрали пари за медали и купа. Веднваж плетохме с Венци цяла нощ “Олимпийски венци” от клонки и при закриването ги положихме със страхопочитание на главите на участниците в турнира. Децата пътуваха с тях в трамвая и автобусите. Някои ги пазят в къщи и досега. Друг път събрах из коритото на местна река гладки обли камъни, написахме на тях с разноцветен туш символите на турнира, наградата, името на футболиста и ги връчихме. Дацата бяха възхитени!
- Какава цена заплащат родителите за школата?
- 13 лева месечно – за 8 занимания. Ние осигуряваме терен и съблекални, преподаватели, специално олекотени топки /вместо 390 грама – около 200/ и всички други пособия. Родителите си купуват екипа на децата, който струва около 20 лева.
- Каква е основната цел на заниманията?
- Децата да обикнат играта, движението, футбола, да се приучат към дисциплина, режим, отговорност, към усилия и труд, да станат контактни и да обичат другите около себе си - с които играят, работят и живеят заедно. И, естествено, да развият координация на движенията. Това е основата в спорта, но то е и особено важно за “стила” на човека, за фигурата, движението, за външния му вид дори... Има много треньорски начини за това – разкрепостяващи тялото упражнения, понякога пускаме в игра малка топка, която е забавно, а и много по-трудно, се контролира...
- Какво става с школата сега?
- О, работи под пълна пара! Доц. д-р Венцислав Гаврилов и другите треньори започнаха сезона с предостатъчно футболисти, впрочеем и футболистки – идват все повече и момичета. Говорим си постоянно и имаме вече някои “международни” планове...
..................................................
В Чикаго Владимир Димитров беше вече видял как работят някои детски спортни школи на полската, гръцката, италиянската и руската диаспори. Условията били неизмерно по-добри. Тук децата играят на затревени игрища, което е като приказка от 1001 нощ за българчетата. Школите осигурявали и много по-често турнири, уйкенди с деца и родители заедно, създавало се едно общество, сплотяващо децата и семейството. Както и самите деца – помежду им.
Но не съвсем така стоят нещата при българската общност. Ние нямаме достатъчно време да водим децата си на занимания. В България се говори, че родителите нямат условия да се погрижат добре за децата си. Тук се говори, че родителите нямат време да се погрижат за децата си. Различно е, но е същото. Мълчание.

“Старт BG Чикаго”

Назад