Докато в Чикаго се борехме с поледица и сняг в Лос Анджелис правеха джогинг по къси гащета. И не само това. Организираха и изиграха едно от най-популярните състезания по джудо, каквото е Националният шампионат на САЩ по този спорт.
В съпровождащите състезанието изяви гвоздей на програмата беше срещата и семинар с джудисти от “Къщата на джудото”, която е, разбира се, в Япония.

За тази среща с японците, специално от Чикаго, пристигна и треньорското семейство Тодор и Чанита Паунови, заедно със сина си Тодор Джуниор.
Престоят им през петте слънчеви дни на брега на Тихия океан, в града на звездите и оскарите, беше колкото свързан с турнира и желанието им да видят накъде върви този спорт, толкова и за новата им среща с японските приятели и колеги от TAISEI JUNIOR & SENIOR HUGH SCHOOL, “Световна академия по джудо”, така да се каже. Или нещо като Манастира Шао Лин или Харвард...

Тримата наши сънародници, които живеят в Чикаго, бяха в Япония през юли и август т.г. по покана към 16-годишния Тодор-младши да учи и играе джудо в Страната на изгряващото слънце. Тази покана той дължи на високата си степен на подготовка, майсторство и успехи на татамито, като член на чикагския спортен клуб “Тохкон”, под ръководството на баща си Тодор Паунов. Целта беше опознаване условията и оценка на перспективите, които се откриват от първата подобна възможност за българин в джудото.
Сега те отново бяха в компанията на директора на школата г-н Takei Takayoshi и председателя на Института по проучване и развитие на джудото /“Judo Research and Development Group, Inc”/ г-н Shinohara Kazuo.

- Какво представлява прочутата японска гимназия в Нагоя – питам Тодор и Чанита, в чийто дом книгите /и не само за джудо/ са нещо като втора стена из хола и по стаите, а японските маски, самурайски мечове, индиански копия, конски седла и бойни доспехи, окичени с пера, фиксират госта от всяко кътче...
- Това е едно от най-известните и атрактивни спортни учебни средища в света – казва Тодор Паунов. - Благодарение на него японците грижливо съхраняват и предават от поколение на поколение своето историческо наследство. И в същото време тук са възприети най-модерните методи на съвременната спортна подготовка. Училището има солиден спортен комплекс, където централно място се предоставя на съвременни спортове, но и на старинни, японски бойни изкуства – включително стрелба с лък /кюдо/, японска фехтовка /кендо/, разбира се джудо, карате и пр.
- Училището е сред забележителностите на град Нагоя, четвърти по големина в Япония – казва Чанита. – Има над 2.5 милиона жители и се развива като голямо пристанище. Първите европейци – португалски мореплаватели, стъпват на японска земя през 15 век именно на този бряг. Да се учи в тази гимназия е въпрос на чест за всеки млад японец, но естествено е тук да намират място само много добре подготвени физически деца. Също така и с висок дух и добродетели. Тук малодушието, липсата на чест и устременост към усъвършенствуване, очертава най-прекия път – вън от това училище и дом.
- Имало е неколцина млади американци, които са постъпвали в Taisei School, но не всички за завършвали срока на обучение. При това не спортните дисциплини са били причина за отпадането – продължава темата Тодор. - Спортът е застъпен средно с 4 часа дневно, а останалите предмети – 6 часа. В гимназията се изучава традиционната японска култура и шокиращия европееца, и особено американеца, японски етикет и изтънчени обноски. Застъпени са предмети като типичната японска поезия Хайку, калиграфия и пр.

- Възможно ли е да се издържи всичко това?
- Такава програма е непоносима за деца със слаб характер, лишени от фанатична любов и страст към избрания спорт – говори Чанита. - Затова за чужденците има известни “смекчаващи” детайли. Например, някои избират специална програма, където обучението се води на английски език. Те научават от 3 до 6 хиляди японски йероглифи...

- Колко йероглифи ще изучава нашият форуард Тодор, българинът - първопроходец в гимназията по японски бойни спортове?
- В Япония – говори по-нататък Чанита, всеки, който поставя високи цели пред себе си, се приближава до 25 - 30 хиляди йероглифи. Тодор, когото съдбата може да направи мост между Япония и ЕвроАмерика, който ще учи джудо при създателите на този спорт, трябва обезателно да вплете в българската си душа японски дух и познание. Затова и мярката му за йероглифите не е малка. След края на тази учебна година в Чикаго, през юни трябва да бъде вече в Япония, където ще продължи да учи – вече “по японски”.

- Как се чувствува един българин в Япония?
- Прекрасно! – казва Тодор. - Имаме много сходство в характера, темперамента. Но и едно тотално разминаване. В етикецията, поведението. Винаги си като сред минно поле – там не трябва да сбъркаш! Не може да вземеш думата и да разправяш колко си велик. Не може сам да се представяш. Не може, като подадеш ръка някому, да не го гледаш в очите, а към жената или колата му... Не може да нямаш визитка и да не я подадеш с две ръце като брилянтен пръстен. Не може да сбъркаш или забравиш името на човека, с когото беседваш. Не може да предложиш далавера. Не може да одумваш някого, който не е сред вас при разговора. Не може да прекъснеш някого, докато говори. Не може да говориш повече от събеседника си или да не го слушаш...

- Какво им навява най-напред името “България”?
- За България се знае не много, но има неща – казва Чанита, - които се знаят твърдо: кисело мляко, гостоприемството, хора и песни, Котоуошу, художествена гимнастика... Но общо взето възприемат ни много позитивно.

- Какво подарихте на вашите приятели, с които се срещнахте отново в Лос Анжелис?
- Флагчета, шапки, фланелки от Чикаго и български везани кърпи, пирография за стена, национални кукли, розова вода в пъстри мускалчета – изрежда Тодор. - Почти същото, само че с японски знак, получихме и от тях. Размяната на подаръци /но в никакъв случай не и “дарове”/ е част от японската традиция.

- Как се казва на японски “Благодаря”?
- “Домо аригато”. Когато искаш много, или специално, да благодариш – “Аригато гозаймас”.

- Аригато гозайас! Иска ми се наши сънародници, особено млади българи, да прочетат тази история и да си помислят: “И аз искам да направя нещо такова... Мога да го направя!”

Разговор с участието на репортера на “Старт BG Чикаго”
Климент ОХРИДЧАНИ

Назад