Спокойно е, мирно и тихичко. Думите не стигат за да обгърнат всичко, което очите виждат и духът изживява. Пристъпваме плахо за да не оскърбим, да не навредим, да не отекчим или нарушим нещичко, което би повлияло дори и мъничко на този мир. А колко нежност, гостоприемство в този миг се облива върху нас още при първата среща с черноризците-монаси. Енергични, смиреномъдри, изпълнени с вярата, те ни приемат с прегръдката на братолюбието.
“Добре дошли братя в Христа” - отеква в този мир на светата обител. Колко мило му става на човек, надеждата е възкресена, пътят отворен само от две искрени, изпълнени с любов думи. Слова прочувствени, светли и изпълнени с вяра, твърдост и упование. И разговорът тръгва в тази посока, за вярата, за православието, за нашата родна църква. А колко много се зарадвах, когато вече двадесет години, от както съм завършил Духовна академия, да видя в тази светиня и мои приятели-състуденти! Думи не ще стигнат, радостта е неописуема, само душата тогава в нейната тайнственост изпитва сладост от този род срещи. Пазя дълбоко в сърцето си този безценен спомен, нося го като скъп дар, дар даден ми от Твореца и Промислител – Бога.
И така – вървят часовете, минава времето и не спира, но не усещаш тежестта му, бремето, товара. Стоим в Църква, молим се заедно, възпяваме Спасителя Бога, живеем с тези, които наистина поддържат вярата, които наистина живеят с нея. Това е подвигът на православните черноризци, там далеч от близки, познати, роднини, майка и татко. За тях майката е вярата, баща Спасителя, Бога, близките и познатите всеки, който прекрачи с чисти мисли вратите на техния общ дом – Светата обител – Зограф. Това е техния живот, това е кръста, който сами са избрали и носят с радост и наслада. Отеква и последният възглас на Светата Божествена литургия преди да си тръгнем. Отеква блаженото – Амин! С него, като че ли всички редом с стария и мъдър дядо Пахомий – 87 год., ни казват: “Пак ще се видим, пак ще се молим заедно, пак и пак ще се развеселят сърцата ни , защото събрани двама и трима в име Господне и Сам Бог ще бъде между тях.” И наистина Той е между нас, Той е Който ни даде сили да отидем, да видим, да се преклоним, Този, който и сега преди да си тръгнем отново предстои и благослови.
Когато пристигнахме, сълзи напираха в очите, тръгваме си и отново са там, в недрата на душата, за това че се разделяме, че отново се връщаме в света, далеч от тази светиня, далеч от родина, за да послужим на Този, за който няма разстояния, граници, препятствия.
Бистро и тихо е Бяло море, красив и недостижим Атон грее като светилник, разливайки светлина за целия свят. Тъй просветва на човек, когато види добрите дела, така той прославя Своя Небесен Отец.
Да бъде славата Му во веки. Амин!.
Отец Божидар Димов
БПЦ “Свети Иван Рилски –Чудотворец”, Чикаго
