В предишната част стигнахме до 1848 година, когато хиляди американци се устремяват по легендарния път на Златната треска, през Аризона към Калифорния…

1889 - Финикс става столица на Аризона
През 1858 г. американската поща организира доставката на пратки от Сент Луис до Сан Франциско през пустинята Аризона. По целия път се поставят военни постове за защита на пощенските куриери и пътуващите.
През 1863 г. президентът Абрахам Линкълн, надявайки се, че златото на Аризона ще напълни опустялата по време на Гражданската война държавна каса, инициира създаването на административно управление на тази територия и републиканецът Джон Гудуин е назначен за първия губернатор на окръг Аризона. Той прави много за създаването на новия щат. До 1877 г. столица е град Тусон. После става Прескот. В 1889 г. за столица е провъзгласен вече град Финикс.

Война с племето Апачи
Индианците от племето Апачи, които буквално израствали на седлото, още от първите дни на европейското нашествие се сражавали с всички сили за земите си. Опитни войни, добре организирани, храбри до безумие, те били сериозна сила. В историята на САЩ са познати имената на вождове като Чирикахуа, Кочис, Жеронимо.
Когато правителството се опитва да изсели индианците Чирикахуа в резервата Сан Карлос започва война, която трае цели 10 години. През 1905 г. вождът Джеронимо, попаднал в плен и бил все пак принуден да възприеме християнската вяра. Той се подчинил на американското правителство и президента Теодор Рузвелт, а народът му бил настанен в резервата.

Нови градове израстват край миньорските шахти
Много от съвременните градове в Аризона се основават в двадесетилетието след края на гражданската война, през 1865 г. Колонистите започнали да се занимават с разработката на полезни изкопаеми и търговия, изграждайки нови военни постове, които по-късно стават населени места.
Финикс възниква като миньорско селище, Уйкенбург бил основан край златно находище, Глоб – в района на сребърни мини, Томбстоун – заради добива на злато и сребро, Бисби – за добива на мед. Емигранти от всички щати започнали да се стичат в Аризона. Даже мормоните идват от Юта и основават свои градове – Саффорд и Меса.
Когато армията свежда до приемлив минимум нападенията на индианците, започват да прииждат фермери-скотовъди и заселват зелените долини на Централна Аризона и юго-източните земи. Тези земи започват да изхранват не само миньорите, но и земеделските стопани, строителите на железопътни линии и шосета. През 1877 г. била построена жп линия между река Колорадо и Тихоокеанското крайбрежие на САЩ.

Престъпници и шерифи
Както при всяко преразпределяне на земи и богатства, добре познато и в съвременна България, насилията и грабежите постепенно стават първостепенна напаст. Възниква и вражда между отделни слоеве от населението – фермерите развъждащи рогат добитък срещу фермерите отглеждащи овце, миньорите от един рудник срещу друг или срещу управниците на мината и пр. Федералните официални власти в това време се корумпират до мозъка на костите, а местните им колеги - още повече. Усещайки всичко това индианците, предвождани от Кочис, живеещи на Югоизток, въстават…
И никак не е удивително, че отделни представители на закона, които се опитват да въведат някакъв ред, впоследствие се идеализират и стават герои на писатели и на холивудски режисьори. Мнозина от тях напълно заслужават своята популярност. Така например, през 1879 г. Уайат Иарп се прославил като отличен стрелец. Той се заселил в Томбстоун и като шериф се опитал да наложи някакъв порядък по тези земи. В една епична битка през 1881 година край местността Корал, Иарп, тримата му братя и войникът от пограничните войски Док Холидей застреляли цялата банда от местни бандити и конекрадци. Нищо ново под слънцето, само че тогава почтените стрелят срещу бандитите. По наше време само бандитите се стрелят помежду си, а почтените играят ролята на свободно ограбван миманс… Все пак времената се менят донякъде.
Историята е съхранила имената на шерифа Иарп, канзаския представител на закона Бет Мастерсон, шерифът от земите на Кочис Джон Слотер, както и други герои на Дивия Запад, които съумяват, в края на краищата, да опазят закона и да проправят пътя на мирните и работливи хора до днешното време.

14 февруари 1912 г.: Аризона става 48-ият щат на САЩ
През 1904 и 1906 г Конгресът на САЩ два пъти се обръща към жителите на Аризона с предложение да влязат в Съюза, като присъединят своите земи към Ню Мексико. Но гражданите категорично отхвърлят този вариант. През 1910 г Конгресът разрешава Аризона да създаде проект на своя Конституция на бъдещия щат. През 1911 г. този документ е ратифициран от Конгреса на САЩ, но президентът Уйлям Тафт наложил вето. Аризонци написали в своя основен закон, че ще имат право сами да избират и гонят от длъжност своите съдии. След време, обаче, те отстъпват пред Федералната власт и на 14 февруари 1912 г. Аризона става 48-ят на САЩ.
Първият губернатор на щата става Джордж Хънт /демократ/ и той построява великолепна напоителна система за селското стопанство на Аризона. Хънт също започнал да прави и първите модерни автостради и пътища.
В 1911 г президентът Теодор Рузвелт подписва изключителен по значението си проект – за построяването на огромно водохранилище, което по-късно е наречено с неговото име. Това коренно променя към по-добро условията за земеделие и скотовъдство. В 1936 г проектът е завършен, като земята на Аризона вече се оросява от цяла система напоителни канали.

Аризона в по-ново време
През Втората световна война /1939 – 1945/ в Аризона се организират нови производствени мощности, работещи за нуждите на фронта. Увеличава се добивът на руда и памук. След войната преоборудваните военни заводи и новопостроените предприятия създават единна и много ефективна производствена система. Новите работни места привличат работници от цяла Америка. Започва строителният бум. Това предизвиква още по-голям приток от хора.
Чистият и спокоен топографичен релеф на пустинята и чистата атмосфера над нея привличат и авиопромишлеността. Намират и залежи на уран. Това моментално предизвиква строителството на нови пътища и стратегическа промишленост.
Сухият и топъл климат на Аризона, уникалните природни резервати, създават невиждана туристическа индустрия. Числото на постоянните и временно пребиваващи в щата започва да расте стремглаво. Тук идват да живеят през студената зима много американци от северните щати. В Аризона има доста лечебни заведения, пристигат и мнозина по своя инициатива, за да заздравят организма си при редица страдания, сред които и най-различните болести на опорно-двигателния апарат. От 1960 до 1990 г. населението на щата нараства три пъти.
Повече от половината жители на щата са концентрирани в окръга Марикопа - столицата Финикс, както и в района на град Тусон.
През 1948 г. Върховният съд на САЩ дава право на индианците в Аризона да гласуват на местни и федерални избори наравно с другите граждани на щата. От това време и цялостният им живот започва да се подобрява. В началото на 1970 г. в резервата на племето Навахо е построен първият индиански колеж – в град Цейл. Опирайки се на специалното правителствено разрешение за организирането на игрални казина в техните резервати, индианците от Аризона създават много такива заведения, които привличат любителите на хазарта от цяла Америка. С една дума животът в този познат като пустиня, край започва особено бурно да кипи…
Това бързо развитие създава и проблеми. Водоснабдяването е най-крупната сред тях. Дълги години се води спор между Аризона, Невада и Калифорния за водите на река Колорадо. През 1963 г Върховният съд на САЩ присъжда на Аризона приоритетното право да се ползува от тях.
През 1985 г. първата вода от река Колорадо, благодарение на реализирания федерален проект “Централна Аризона”, идва по гигантските тръби до Финикс, а в 1991 г – и в Тусон. Проектът включва 541 км. тръбопроводна мрежа и за строителството му се инвестират 3.7 милиарда долара.

В най-новата си история – през 2 000-та година, Аризона се развива като приказен щат, където сред фантастичната природа, естествен декор на холивудските филми, се строят необикновено луксозни жилища, с изкуствени паркове около тях, плувни басейни и спортни площадки… Строят се хотели и резиденции по най-новите модели на туристическата индустрия и според личното желание на стопаните, които са решили от тук нататък да живеят в Аризона… И само в Аризона!

“Български хоризонт”, Аризона

Назад