Медиите, като институция, имат едно неоспоримо преимущество пред всички други. Това е тяхната уиверсалност да бъдат притегателна сила и интерес у всички. И ако някъде се събират професори и академици, там не ще откриете водопроводчика от квартала или майстора от руфа...Ако някъде дойдат бейъбисътъри – там едва ли ще има генерали...
На третото по ред Коледно шоу, организирано от в. “България сега” в Чикаго имаше гости от всички възможни професии и възрасти, имаше генерал, имаше и строители, имаше свещеници и атеисти, хора от близу и далеч, от Чикаго и САЩ, имаше имигранти, стъпили на тази благословена земя по средата на миналия век и деца, родени тук преди на пръсти преброени години.

Знаем защо е така. Когато през 1923 година бащата на новата американаска журналистика Хенри Люйс създава журнала “TIME”, той казва “Ние ще съобщаваме фактите. И ще направим така, че всеки да се съобразява с тези факти и да се замисля преди да се реши на нещо”. Днес журналистиката е една от силите, които показват и анализират накъде върви света. И в същото време сами придържат юздите и направляват /за добро или лошо/ пътя на цивилизацията. С тях се съобразяват. Това важи за “TIME” с неговия 4-милионен тираж, но важи в известни мащаби и за етнически вестници като “България сега”.

Усетихме на тази среща, че сме вече сериозна общност в САЩ. Ръстът на общност и народ се измерва и с неговите писатели и журналисти, с неговите медии. Вестник “България сега”, в този аспект, ни поставя на високо ниво. 64 страници – всяка седмица? Това е класа! Неговият стил и дизайн са вече на сериозно професионално ниво.

Мнозина от дошлите бяхме видяли себе си, своя бизнес, своите приятели и колеги на страниците на изданието. Сега ни беше особено драго да се видим едни-други. Беше ни събрал с много внимание и грижа един от шестте вестника в Чикаго. И това е успех за всички нас, пресата, в най-работния град на Америка.

В своето приветствие Генералният консул на Руепублика България в Чикаго г-н Иван Сотиров каза:
- Това е един от вестниците, който заслужава признание и уважение, защото има оптимистичен подход и вярва, че всичко, което се променя - се променя в по-добро.

Сред спонсорите на “България сега” има както български бизнеси, така и американци от гръцки, ирландси, украински, руски други корени. Те високо оцениха българския, православен, ритуал с който отец Валентин и отец Божидар от Българската Православна Църква “Свети Иван Рилски – Чудотворец” осветиха събитието. Сред тези спонсори беше известната чикагска компания GWC. Друг познат със щедростта си спонсор бе George Burton, чиято компания предостави като награди в томболата 3 телевизора от последен модел и две награди по 500 долара. Награди в томболата осигуриха още мнозина – като училището “Марко Поло”, брокерът Русен Русев и пр.

Централно събитието на вечерта беше обявяването на Годишните награди на “България сега” и особено приза “Мъж на годината”. Редакцията го правеше за пръв път, но се постави здрава основа. На нея може да се развива и добра традиция.
Като усещане, като преживяване, като впечатление, тазгодишното тържество на вестник “България сега” се нарежда в челото на българската празнична летопис в Чикаго. Редакцията имаше какво да каже в края на годината на своите читатели, имаше за какво да им благодари и те можеха да отговорят със същото. Вестникът направи наистина успешна 2007-ма година в своята история. Размахът и добрият вкус, който видяхме при посрещането на 2008 показва, че можем да очакваме от него още повече.

Залата на тържеството беше превъзходна. В програмата видяхме изпълнители, чиито талант и професионализъм ни направиха щастливи. Сред тях -сопраното Мила Колева, международните призьори по модерни и спортни танци Юлиана Стасюк и Тарас Петрик

Но истинските господари на вечерта и на сърцата ни бяха една млада жена, един универсален музикант и вокалист с вид на руски бард и един едър и здрав мъж, като боксьор от тежките категории, които с лекота и артистичност правеха музикален подвиг със своята музика. Отдавна не бях изпитвал такава душевна еуфория, както по време на техните музика и песни, поднесени с невероятно спринтьорско темпо. Не зная кои са, не искам подробности за тях, защото съм далеч от музикалната писта на съвремието, но е окуражаващо, когато се срещнеш с такива артисти...

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад