Вечер, когато се връщаме уморени от работа, ще поседнем за миг и си помислим: “Господи, колко труден стана нашият Свят! Колко много усиля трябва да полагаме, за да направим дом и семейство, да отгледаме децата си, да вършим своята работа, да плащаме данъците си, да направим и ние нещо за другите около нас... И въпреки всичко – да се опазим от греховното, от престъплението, от сатаната!
Не са ли по-добре онези, които мислят само за себе си? И не спират пред нищо за да постигнат своята угода?
Трябва да знаем, че пътят на такива хора само изглежда широк и просторен, но той не води до доброто нито за тях, нито за хората около тях. И всичко, което е постигнато с кръв, измама, престъпление и което е сладко по пътя, в един миг изчезва, защото често “който вади меч от меч умира”. Или в края на пътя наглецът с ужас разбира, че струпаното богатство е било напразно и възмездието идва...
В проповедта на Иисус, представена ни в Библейския текст на Евангелието от Матея, Спасителят ни учи на цялата премъдрост, в която се заключава човешкият живот. И само познанието на това откровение може да направи нашето присъствие в Божия свят оправдано, а не случайно.
/ Евангелие от Матея, глави 5, 6 и 7, стр. 1198 – 1202/.
“Като видя народа, Той се възкачи на планината, и като седна, учениците Му се доближиха до Него. И той, поучаваше ги и казваше:
“Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат,
Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не покопават и не крадат.
Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”
Иисус учи хората още преди две хилядолетия да се грижат преди всичко за своята духовна същност, да остават на втори план материалното, което, уви, и до ден днешен заслепява алчните хора:
“Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло.
Ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
Никой не може да угажда на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона /Бел. - на богатството/.
Затова, казвам ви: не се грижете толкова какво да ядете и пиете, ни какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната и облеклото?”
Иисус поучава учениците си, с това всички, които от тогава до ден днешен са носителите на християнството:
“Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
Нито светлината от светилника, що свети на всички вкъщи.
Тъй да светне сред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезнете в царството небесно.
Но думата ви да бъде: да – да, или не – не. А каквото е повече от това – то е от лукавия”.
И още думи казва Спасителят, които и днес трябва да бъдат основата на живота ни. Днес трябва да мислим за тях даже повече и да ги следваме:
“А защо гледаш сламката в окото на брат си, пък гредата в своето око не усещаш?
Или как ще кажеш на брат си : чакай да извадя сламката от окото ти, пък да правиш това с гредата в твоето око?
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брат си.
Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители,
По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?
Тъй всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове”.
Когато четем и слушаме какво става в родината ни и по света, не може да не се чудим – защо при толкова много просвета и култура, при такива чудеса, достигнати от човешкия гении, хората не живеят по-добре и неправдите избуяват като бурени в човешката нива? Не е ли това, защото забравяме думите Христови, че трябва първом да се погрижим за своя Дух, вдъхнат ни от Бога - единственото нещо, което не можем да направим ние, хората, каквито и микрочипове да измислим, колкото и много атомни бомби да складираме за да е сигурна смъртта на всички ни, колкото и много пари да струпаме в банките?
Днес като че има повече люде, които не искат нито да чуят, нито да видят накъде вървят, водени от своите страсти и глад за повече злато и повече слава.
За тях Спасителят казва:
“Защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря.”
Самуил КАВАРДЖИЕВ
