Преди 14 000 години!

Нашата съвременна история има доказателства, че още преди 14 000 години по земите на днешна Аризона е съществувала своеобразна цивилизация. Естествено е тогавашните хора да са преживявали от лов и от все още примитивно земеделие. Живеели в пещери, които били по много практичен начин разделени на отделни жилища. Във всяко от тях, вероятно, са пребивавали хора от дадена родова група. Племената Моголон живеели в пустинните места, а Хохокам и Анасази – в централна Аризона и речните долини, където отглеждали царевица и даже изобретили своя напоителна система. Около 3 000 години преди нашето време хората, достигнали по-висок уровен на стопанска култура, започват да се занимават и със строителство, керамика, тъкачество.

Към 13 век от новото летоброене по земите, на които живеем сега, настъпва необичайна, дори за тези места, суша и много от племената се пръскат по други места. Когато през 16 век тук идват испанците, те откриват само две племена, които упорито си живеят по старите места – Навахо и Апачи.

За златото на Седемте града на Чбола

Първите европейци, проникнали в Аризона, са членовете на една трагично завършила испанска експедиция през 1528 г., водена от Кабеза де Вака. След 8 годишни изпитания, непрекъснати битки с местните племена и болести, от състава й останали живи само двама войника, един марокански роб и командирът. Но те успели да се върнат в Мексико, където разказали на вице-краля на тогавашната колония, наречена Нова Испания, за “фантастично богатата индианска държава Седемте града на Чбола”.

През 1539 г. испанците сформират нова експедиция, която трябвало да намери богатствата. Командирът Фриара Маркос де Низа бил хитър човек и, макар да не открил нищо, съобщил след завръщането си, че видял с очите си един от седемте града.

Това съвпадало с интересите и на вице-краля, който пък доложил на краля в Испания, че по тези места действително има много злато. Откакто свят светува доста служители така оправдават “бюджета” и своите заплати...

Естествено, през 1540 г. нов отряд от 300 испански войници под командването на конквистадора Франсиско де Коронадо, тръгва да изследва платата Сиера Мадре. И открива всичко на всичко едно индианско селце без нито грам злато. Все пак в този поход европейците за пръв път виждат реката Колорадо и Великия каньон, както и една фантастична долина с кактуси, която днес е Organ Pipe Cactus National Monument, един от най-интересните в световен мащаб туристически обекти.

Здравата хватка на испанците

През 1581 г. испанският гарнизон от град Санта Барбара изпраща отряд да разузнае и присъедини нови земи към бързо развиващите се испански колонии в Северна Америка. Според познатата методика мечът и кръстът вървят заедно. Затова заедно с войниците тръгва и отряд мисионери. След като обхождат доста земи войниците се връщат, а мисионерите остават в ръцете на Бога и индианците. Когато година по-късно отряд войници отива да разбере какво става с мисионерите и какво са успели да направят те за църквата и за Испания, оказва се, че мисионерите са убити. Но е открита сребърна жила сред скалите, което се отчита като достойно възмездие за загубите.

Така идва времето за сериозния завоевател Хуан де Окате, завоевател второ поколение, сам роден в Мексико, а не в Испания, който след победата над вожда на ацтеките Монтесума Втори, е назначен за губернатор на района. Той тръгнал отново да “изследва” огромните територии, на които днес е и нашият щат Аризона, а като се върнал обявил всичките земи, наречени от него Ново Мексико, за владение на Испанската корона. Испанците правят първите колонии край реките Колорадо и Чарма. После Окате праща униформи в района на сребърните находища и там изниква първата мина...

Аризона в началото на 16 век

За испанците Аризона все пак си остава пустиня, далече от централното правителство на колонията, което било в Мексико. Но те разбирали, че трябва да укрепят присъствието си в Америка, заплашено от конкуриращи ги европейски колонии. Те усилено развивали два типа колониална инвазия – военни крепости и мисионерски поселения, където ударно вкарвали туземното население в истинската вяра - католическата църква.

Тези добри идеи, според пришълците, срещали най-често яростен отпор у туземците. През 1633 г. монасите-францисканци в Северна Аризона, които настойчиво правели християни от племето Хопир, били отровени. По-късно, в 1680 г. хопите избиват всички мисионери, станали и без това доста много в Северна Аризона. В 1700 г мисионерите отново се връщат, но местните хопи отново разрушават мисията им... По-добри успехи имал йезуитът Еузебио Кино, който след 1700 г. закрепил ордена си на юг в Аризона сред малките племена Якви и Юма.

Първото поселение /а не мисия или военен форт/ на европейци в Аризона било представителството в Тубак, преместено след години на север – в Таксон.

Когато Мексико извоюва своята независимост

От 1810 до 1821 г. лидерите на бившата испанска колония Мексико събират достатъчно сили и поддръжници и водят упорити войни за своята независимост. Испания не може повече да поддържа контрол над американските си сънародници, които сами искат да слагат в джоба си местното злато, а не да го пращат на испанския крал. Използувайки това индианците атакуват и сриват всички мисии и фортове по земята, която считат за своя, с изключение силно укрепените Тубак и Таксон.

През 1824 г. спечелилото независимост Мексико обявява Аризона за своя територия, а не испанска. Оцелелите мисионерски земи били преразпределени между новите земевладелци, които сега стават мексикански колониалисти, вместо испански. Но самото управление и отношенията им с местното население остават същите.

Появата на САЩ

По това време от север в Аризона започват да проникват ловци и търговци, които по-точно си представят бъдещето на тези, уж непривлекателни за живот, земи. Първият американец, “открил” Аризона е Джеймс Охайо Патие през 1825 г. След него идват прочутият Кит Карсон, Марк Робидо и пр.

Присъединяването на Тексас към САЩ през 1845 г. засилва интереса към земите на Югозапада и Калифорния, включително и Аризона. След като войските на САЩ стигат устието на Рио Гранде в 1846 г., пламва войната между САЩ и Мексико. В 1846 г. мормонският батальон в армията на САЩ вдига американския флаг над непревземаемата до това време крепост Таксон.

През 1848 г. Мексико капитулира и е сключен договор, по който всички земи на днешна Аризона на север от Джила Ривър, преминават във владение на САЩ.

И тогава хиляди американци се устремяват по легендарния път на Златната треска, която избухна в Калифорния през 1848 г.

През 1853 г. американските земи в Аризона се разрастват, защото САЩ купуват нова територия, почти с големината на България, южно от бреговете на Джила Ривър...

/Тези кратки моменти от историята на Аризона са из публикации в пресата и продължават в следващия брой/

"Български хоризонт" - Аризона

Назад