Норико Наразаки
Норико Наразаки се занимава с джудо от 1976 г. Започва да тренира в спортната зала на баща си. На 17 години печели първо място на „ Всеобщият шампионат на Япония”. Годината е 1991. Шампион е и през 1994, 1996, 1998 и 2000-та година. Има и два сребърни медала от тези игри, които са безспорно сред върховите изяви на джудото в света - през 1997 и 1999 г.
Носителка е на златни медали и от Международните джудо игри в град Фукуока - през 1995 и 1999 г., от авторитетният Джудо турнир в Париж през 1996 и 1997 г. На Азиатските игри в Хирошима през 1994 г. печели сребро.
Най-големият й успех, обаче, идва на Световния шампионат по джудо в Бирмингам през 1999 г., където става шампион на планетата. Забележителен връх в кариерата й са и двата сребърни медала от Олимпийските игри през 1996-та в Атланта, и 2000-та година в Сидни.
Сега Норико Наразаки се занимава с треньорска дейност и изнася лекции в много страни по света.

- Наразаки Сенсай (“сенсай” – “учителю”, яп.), първо искам да ви благодаря, че приехте поканата за това интервю. Вие сте известна като една от най-добрите джудистки в света и за мен е чест да бъда с вас!
- И аз Ви благодаря за вниманието към мен и моя спорт!

- Разкажете ни за това как започнахте в джудото? Това ваше интервю е за много спортни хора, каквито сме ние, българите. И специално за нас, които живеем в Чикаго и САЩ...
- Аз зная за вашите успехи в спорта и в Япония имате много приятели. Разбира се и Котоуошу с победите си при сумото, направи България популярна у нас. Що се отнася до мен - моят баща ме посъветва да се занимавам със спорт. Той има собствен клуб в Япония, така че аз започнах да се занимавам с джудо, когато бях на четири години.

- Кой беше първият ви учител в джудото?
- Моят баща . Случи се най-хубавото, което може да даде много силен старт на младия спортист.

- Колко години се състезавахте в Япония, по света и на Олимпийските игри?
- О, беше нито твърде дълго, нито твърде късо - около 10 години. Започнах на 17 години и спрях, когато навърших 28.

- Много млади спортисти се интересуват какъв е бил тренировъчният режим на големите шампиони...
- Аз тренирах джудо по 3 часа на ден. Занимавах се и със специална физическа подготовка още около час. Това е всичко: четири часа на ден, всеки ден.

- И къде тренирахте?
- Започнах, както вече знаете, в Канагава. Но когато ме приеха в университета аз се преместих в град Тцкуба, префектура Ибараки. Там премина голяма част от спортния ми живот - около 10 години.

- Наистина ли сте тренирали всеки ден докато се състезавахте?
- Когато бях в гимназията нямах почивен ден. Но в университета имах – на седмия ден от седмицата, в неделя...

- Чувствате ли се добре в категорията си?
- В началото на състезателната си кариера бях 52 кг. И започнах в тази категория. Но после доста се занимавах със силова подготовка, увеличих тренировките и натрупах още килограми. Тогава започнах да се състезавам в категорията до 56 кг. Бях на 20 години.

- Кои са вашите любими техники?
- Таи-отоши (предно събаряне) и Йоко-шихо-гатаме (странично задържане). На състезания използувах предимно тези техники.

- А кои от състезанията помните най-добре?
- Олимпийските игри.

- Кои? През 1996 или тези през 2000 г.?
- Аз плаках и на двете, въпреки че бях медалист. Но пък на световното през 1999 г. бях щастлива като световен шампион. Ето, тези три състезания помня най-добре.

- Как изучавахте техниките на другите джудисти за да ги победите?
- Имаме хора, които следят всичко в развитието на нашия спорт. Те и пътуват навсякъде, където става нещо интересно, събират информация, заснимат видео-материал, после ни предоставят наученото и записите. Ние и нашите треньори анализираме възможностите на противниците ни и се подготвяме за успешно представяне срещу тях.

- Какво изпитвахте по време на Олимпийските игри, как беше?
- Страхотно ! Но бях много превъзбудена и нервна, защото чувствувах постоянен натиск от страна на родителите ми, треньорите, приятелите и въобще от всички. Освен тях и аз също исках много да спечеля. Беше много трудно да се контролирам.

- Какво е чувството, когато печелиш медал от Световно първенство или Олимпийски игри?
- Прекрасно! Но когато спечелих златния медал през 1999 г. даже се изплаших - не можех да повярвам, че битката е завършила и аз съм световен шампион! След това, имайки вече златния медал, започнах да се страхувам да се състезавам отново. Дори се разплаках пред съпруга си и му казах, че искам да се откажа от следващи състезания...

- Бяхте ли подпомагана от спонсори по някакъв начин?
- Да. Спонсор ми беше малка компания, която също ми помогна и духовно и по много други начини, така, че да имам възможност да се съсредоточа предимно в джудото.

- Кого считате за най-голям майстор в джудо?
- В Университета в Тцкуба имах много добри учители. Окада Хиротака и Ямагучи. Те са моите Учители, те също са и световни шампиони. Когато видях какво могат - аз също си пожелах да бъда като тях.

- С какво се занимавате сега през свободното си време?
- Обичам да пътувам. Миналата седмица със съпруга си бяхме на изворите в Кобоса (близо до гр. Денвър). Пътувахме по течението на реката и прекарахме там няколко дни. Беше много хубаво !

- Харесва ли ви в САЩ ?
- Харесва ми. Но тук е различно от Япония и японската култура. Още като пристигнах го разбрах при общуването си с хората. В Япония уважаваме възрастните хора и учителите. Ние използуваме специален начин, етикет, за да разговаряме с тях , наречен „кейго”. Тук, в Америка, е различно. Хората се обръщат един към друг с малките имена. Моите ученици в САЩ, например, ми казват Норико, а не “Наразаки Сенсей”, както би било в Япония.

- Искам да ви поздравя - лично и от името на младите джудисти като мен, които се учим от Вас, скъпа наша Наразаки Сенсай! Както и от моите сънародници, които ще прочетат за Вас, за вашият огромен успех до сега и за всеотдайността ви към големия спорт и жизнена философия, каквато е джудото. Пожелаваме ви всичко най-хубаво и в бъдеще!
- Благодаря ви! Винаги, по вашия път към джудото, ще бъда с вас!

Интервю на Тодор Т. Паунов
със световната шампионка по джудо Норико Наразаки

Добър старт в “Старт”

В редакцията на “Старт” бяхме впечатлени от интервюто на 16-годишния Тодор Т. Паунов, състезател по джудо от „Тохкон”- джудо клуб в Чикаго. Той разговаря с една от най-авторитетните фигури в световното джудо, Норико Наразаки, която гостува в САЩ и е посетила чикагския клуб, където негов треньор е баща му - Тодор Паунов.
През септември т.г. Тодор & Тодор, разбира се и стопанката на дома Чанита, бяха на дълго пътешествие в Страната на изгряващото слънце. Големият Тодор, бивш състезател и специалист по джудо, научи още повече за своя спорт в Япония - “Меката на джудото”, а младият Тодор получи покана да продължи подготовката си в най-добрата японска академия по този спорт.
С голяма радост и удоволствие публикуваме това първо интервю на автора – с убеждението, че е направил и добър старт в “Старт”, а с добър старт – всичко се постига!

Назад