Всички му казват “Ходжата”, наследство от баща му, който е бил ходжа. С това име го знаят навсякъде, където стане дума за тенис на маса. Иначе се казва Хасан Aхмед. Беше треньорът-легенда преди години, когато тенисът на маса стана не само много популярен спорт в България, но и марка за високо качество в Европа. После, не го питам защо, Ходжата отиде в Бурса и там го посрещнаха като месия. Но след време омаята на родния край, като че го обзе напълно и един ден той се върна в Момчилград. Там, където бе усетил смисъла на живота си и беше вече вписал името си в страниците на историята.

И аз играх сред многото деца от неговата школа. И макар, че лично не успях да го прославя с моите спортни постижения, с радост си спомням за борбените състезания и емоционални преживявания в Момчилградската „Академия” на това изкуство.

... Срещаме се в нашия роден край, говорим си - двама родопчани, залутали се във времето и по други краища на света... И колкото и да ни се иска да гледаме в бъдещето, мисълта ни все се връща в спомените, когато сякаш всички деца в градчето бяхме омагьосани от малкото бяло топче, подскачащо безгрижно като нашето детство по току-що закупените, нови маси за тенис.

Новата, спортна зала бе открита през 1966 г., специално построена за тази цел, разположена срещу киното и читалищния център. Тя допълваше красиво съвременния облик на Момчилград през 60-те години, с асфалтирани улици и цветни градинки наоколо.

Няма значение какви искахме да ставаме – пожарникари, доктори, учителки или художнички, инженери или капитани на кораби – всички в Момчилград се бяхме запалили от тази нова страст.

Разговаряме в треньорската стая на Ходжата, а наоколо медал до медал, купа до купа, трофеи от безброй спортни победи.
На стената огромна снимка на Даниела Гергелчева в акция - славата на Момчилград и на България.

- Даниела видях за пръв път като тичаше по футболната топка заедно с момчетата – казва Ходжата. – Живееше до стадиона и там децата ритаха на воля от сутрин до вечер. Беше 6-годишна, когато хвана за пръв път ракетата. Да ви казвам с какво настървение играеше от начало до края на всяка тренировка няма смисъл. Достатъчен е фактът, че на 13 години тя стана шампионка на България и за деца и за девойки и за жени! Никой не можеше да я победи!

Спортната аудитория на “Старт” знае докъде стигна Даниела Гергелчева. Стана европейска шампионка през 1990 година, след като беше 11 пъти на върха в България. Дълги години бе играещ треньор на “Монпелие”, с който клуб е три пъти шампион на Франция. Почетен гражданин е на Монпелие и Момчилград.

В края на седемдесетте и началото на осемдесетте години отборът по тенис на маса на Момчилград, наречен с любимото за всички нас име “Родопи”, беше страшилище за всичките си спортни противници в България. За пръв път български клубен отбор се появява и по европейските спортни зали, където побеждава именити противници. В Момчилград се играят национални първенства на България, гостуват световни спортни имена. Градът става школа за този спорт, ползваща се с интерес и уважение на Балканите и в Европа.

- По това време имахме наистина превъзходни условия за подготовка – разказва Ходжата. – Спортната ни зала беше добре оборудвана, отговаряше на всички условия за работа при високото спортно майсторство, имаше и всичко необходимо да се организират в нея и големи международни състезания. Председател на спортната ни секция тогава беше зам. кметът на общината г-н Ташев и с неговата пълна подкрепа тенисът на маса стана не само спортна школа, но и училище, където децата и младежите възприемаха навиците да се трудят, да са дисциплинирани, да са борбени но и етични... Всички, които идваха да играят тенис на маса, бяха длъжни да са и много добри ученици.

- Какво му трябва на човек, за да стане добър треньор – питам, макар и да зная, защо и как той самият беше точно такъв.
- Да имаш голяма любов към своята работа. Да обичаш професията си толкова, че да не я отличаваш дори от любовта към семейството си..

- Да го кажем така: да обичаш на 100 процента семейството си и на 100 процента професията си... Любов - 200 процента!?
- Може и така да го наречем... Децата, които тренираш, да обичаш като собствените си деца. Когато някое се разболее или си има проблеми в училище, когато не дойде на тренировка – да го потърсиш в училище, при родителите му.

- Какво е различното сега в тениса?
- Има много различия от преди години и сега. Някога децата бяха по-други. С повече дисциплина и по-други цели пред себе си. Сега трябва едва ли не да им се молиш да дойдат на тренировка. Някога бяха убедени, че само с труд всичко се постига, сега “животът” ги учи, че това не е така и мнозина отрано възприемат, че успехът трябва да се търси по други пътища. И то - бързо.
Днес се плаща, за да тренираш в тенис-школата, макар и все още символично. Както навсякъде, така и тук, общината няма средства за спорта. Тренира се в зала, за чието оборудване не е направено почти нищо от двадесетина години. Може да има някъде клубове на самоиздръжка, но нашият град е малък и няма спонсори. Или има от време-навреме, както миналата година, когато успяхме да организираме тренировъчен лагер, отидохме и на международен турнир в Македония, където наша състезателка стана шампионка. Но в последно време стават по-добре нещата, има диалог и разбиране от общината, очакваме и поддръжка. Имаме и много добри треньори...

Сред тези треньори е и момчилградчанката Надежда Петкова , която сяда при нас, направо от тренировката със своите възпитаници. Завършила е Националната спортна академия. Била е помощник-треньор в националния ни отбор...

- И аз започнах с тениса от малка, “откриха ме” в училище – казва тя. – Работата често е изтощителна, изисква не само сила, но и посвещение. Когато имат състезания децата престояват до 6 часа в залата, но всички сме сигурни, че това е времето, през което талантът “изковава” своите спортни медали в бъдеще.

Надя, заедно с колежката си Севда Сали, тренират двадесетина деца на по 7 и 8 години. Доста от тях са включени в проектонационалните състави – Елица Замфирова, Мелек и Мергюл Ахмед, Исмаил Гюнай и Божидар Симеонов.
Те са убедени, че по-рано или по-късно от Момчилград ще стартират отново такива тенисисти като Гергелчева, като Георги Дамянов, Георги Иванов, Хикмет Мюмюнов, Димитър Караиванов, Ахмед Дауд...

- Идва време пак да събираме плодовете от труда на онези, които не се отчаяха - казва Ходжата. – Те работиха и сега работят много, въпреки трудностите. Нашите момчета са шампиони на България две поредни години. Момичетата /до 15 години/ също са републикански шампионки. Участваме в първенството за жени с 13 – 14 годишни състезателки, които навсякъде се посрещат с респект...

Като се говори за “школи” в спорта, се чуват такива имена като “Тенис-школата на Болетиери” във Флорида. Школата по тенис на маса в Момчилград, която е поставил на крака моят събеседник, стои далече от славата на Болетиери. За мен и още стотици родопски деца /някогашни и днешни/ тя е най-великата спортна школа по света. От там взехме много. Не само майсторлъците в играта, като “топ-спина”, но и сума ти добри неща от живота.

Продължавайте заедно напред родопчани, момчилградчани и ти Ходжа, който можеш още много да дадеш с таланта си на нашия роден край!

Кина БЪГОВСКА

Назад