Едва ли някой ще каже, че не трябва да сме благодарни на страната, която ни е дала стряха. Не само на Америка, както я наричаме всички, но и на всяка друга страна, където българинът е отишъл да търси прехраната си – Гърция, Италия, Испания, Германия...
И в същото време чуваме, виждаме, четем в пресата за деяния, които са не само грозни, но и престъпни. Престъпни както пред Божите закони, така и по законите на страната където наши сънародници са отишли да работят, но вместо това правят криминални престъпления.
За добро и лошо българинът е много изобретателен, отдава му се всичко, бързо се ориентира и докато някой друг емигрант още прилежно учи език и чисти офиси, нашият вече знае как се източват банкомати, какви далавери стават с контрабандата, какви измами с документи може да се направят. И трескаво организира своя “специален” бизнес.
Почти всеки ден в криминалните хроника по света се цитират български имена. Постепенно тези наши имена стават нарицателни. Вече мнозина по много страни в света те поглеждат подозрително само като дочуят окончанието “ов”. Затова, че има няколко процента ненормални в своята алчност хора, неморални в желанията си наши сънародници, петното вече е лепнато на челата на всички ни.
Нас ни смятат за хора без скрупули, без морал и задръжки. Казват, че българите на са “добре дошли” въпреки, че като интелект, като опит и образование са пред много други.
Така дамгосани някои се опитват да скрият името си с друго, други се стараят никога да не срещнат сънародник на пътя си, отричат се от страната си. Ние не ги обичаме – но какво да прави човек, когато не може да направи крачка напред защото друг някой е опорочил името на народа и страната му?
Така българската нация постепенно угасва и ще угасне, пръсната по света.
Злото, което разби морала у мнозина, които останаха в България през последните двадесетина години сега тръгва от нас по света. Старата емиграция знае как се е борила с труда си за всеки залък, за всяко нещо, което е стигала с труд и всеотдайност. Днес по света плъзват други хора, които идват не за честен труд, не за да научат нещо, а за да намерят далаверата, да използуват пролуките в закона и предпазните мерки, понякога дори наивността на хората и властите в чуждата държава, за да спечелят наведнъж пари. И то много.
Естествено е да ги уличават в края на краищата, да ги съдят и осъждат. Естествено е медиите да пишат за техните престъпни истории. И гражданите от приелата ги страна да са възмутени от липсата на благодарност за гостоприемството, от пладнешкия бандитизъм. И после да виждат инстинктивно у всеки българин потенциален престъпник
За съжаление не всеки наш сънародник ни е добър приятел. И ние все още не можем да намерим начин как да постъпваме с тези, които сриват нашата чест и достойнство. Ние знаем, че рано или късно законът ще ги накаже, че има и Бог, който вижда всичко и знае как да накаже грешниците от нашия свят , но в същото време печално е да се гледа как неколцина съсипват живота на безброй честни и почтени хора.
Не зная какво повече мога да кажа. Дано има по-разумни и с повече власт хора, които да поставят преграда пред българите, които нямат преграда пред порочните си амбиции. Във всеки случай, ако не се изчистят тези хора от името на България, светът ще изчисти своето име от опетнената България...
Самуил КАВАРДЖИЕВ
