Макар и погрешно кръстен “български”, филмът събра доста българи на своите прожекции по време на 43-ия международен кинофестивал в Чикаго.

Мнозина, които го видяхме, имахме купища бележки по съдържанието и направата му, но това бе само докато се усетим, че по стар обичай всичко сравняваме, примерно, с Фелини. И забравяме, че ако беше Фелини той щеше да се прожектира в Кан или Венеция.

Нашият чикагски фестивал, на който по филмовата писта се надбягват нискобюджетни филми е друго нещо и тук той си беше точно на мястото, Само Коста Цонев беше от друга планета, „находка”, „ценно съкровище” по думите на режисьора Джим Лофтус.

По принцип ‘Trade Routes’ е донякъде реверанс към днешна България, която е далеч по тъмна и нелицеприятна от показаното на екрана, а някои някъде го окачествиха, че било едва ли не здрава пестница по нашата мафия и нейното семейство – корупцията. Нелепо измислена е сюжетната нишка, според която в България днес дясно правителство и полицията арестуват виден свой политик заради сътрудничество в полза на САЩ. Това само невръстен американец, прекарващ много от времето си по барове, дискотеки и лъскави партита, които бяха и основните снимачни площадки на екипа, може да си го помисли.

Знаменити бяха панорамните снимки на София, на Витоша, на Черноморието и планинските пейзажи, които почти ни разплакаха от умиление. Всичко беше чисто, марково, както безбройните глътки от прочути питиета, които героите на екрана стоически изпиха по волята на сценариста. Ако беше това опит да ни покажат своите, американски, политически мъже и въобще американеца, за което се престараха и с постоянните “факаници”, леещи се от екрана, може да сметнем, че опитът им е неуспешен.

Филмът започна с около 45 минутна енциклопедия от шаблони, каквито витаят в представите на младите хора за “хай-лайфа”. За пародия на днешната “водеща народа българска висша прослойка” – това е супер, но ако са го взели сериозно - просто си е боза... Истината за днешния упадък на духа и морала у българина е много по-страшна, но младите творци се водеха от официалните сведения, стигнали до тях, и ги екранизират чистичко, според генералната линия на сценария.
И така е по-добре за филм, правен от чужденци. Българските режисьори са тези, които трябва да разровят авгиевите обори на днешна България.

Разбира се имаше и млада служаща американка /Алис Патън/, която се влюбва в български монтьор и си има неприятности за това. Те, заедно с другата голяма двойка - “другарите” генерали и полковници от червеното време, както се именуваха мафиота-мутра и честният международен шпионин-патриот /Коста Цонев/, сякаш са най-грабващите и запомнящи се образи от филма. Естествено, ние Коста Цонев си го знаем и не може да ни изненада неговото актьорско майсторство, но за тези, които не го знаят, си заслужава дори само за това да видят филма.

Филмът е успех и добър плюс за България, защото показва, че в нашата страна може да се снимат уникални филми сред естествения декор на райската ни природа, ако не мине той след някоя и друга годинка под брадвата и бетона. Защото показва нашия ръст на киното и театъра в лицето на Коста Цонев. И защото събра и накара да го гледат хора, които най-често гледат времето по телевизията, хазартните игри и сериали. Поклон пред тези американски момчета, които за късо време, с малко пари и много младежка дързост представиха България в САЩ, без да се боят от статии като тази, пък и от каквато и да е критика. Все пак по-добре е да направиш нещо, отколкото да го критикуваш.

Старт BG Чикаго

TRADE ROUTES остана извън наградените

Победителите на тазгодишния 43-ти филмов фестивал в Чикаго са вече обявени. Журито и публиката имаха възможност да избират от 102 игрални, 33 късометражни и студентски филма и 14 документални, представени както от известни, така и от нови, многообещаващи режисьори и филмопроизводители.

Сред тях бе и българо-американската продукция “Trade Routes” (Изгубени в размяната) с участието на нашите Коста Цонев, Стефан Вълдобрев, Теодора Иванова и др., но продукцията не получи никаква награда.

Голямата награда “Златен Хюго” за игрален филм тази година спечели мексиканският «Silent Light» (Беззвучна светлина) с режисьор Карлос Рейгадас. Наградата му се дава, по думите на журито, заради неговата хипнотизираща сила, помагаща ни да чуем тишината в света на звука.

“Златен Хюго” за най-добър документален филм спечели американският «Taxi to the Dark Side» (Такси за страната на мрака) с режисьор Алекс Гибни, а за най-добър късометражен филм бе обявен англо-френският «Hesitation» (Колебание) с режисьор Виржиния Гилберт.

eurochicago.com

Назад