Отдавна преди нас църкви и манастири са били живите огнища на човешката култура. Малко са местата, където и другаде е живяло писменото слово, където е могло човек да се срещне с написаното от деди и прадеди и да се поучи. И българската история се появява на бял свят, видима и поднесена в книга, в един манастир, написана от един монах. Под слабата светлинка, в дългите Хилендарски нощи, сред тишината на килията, Отец Паисий изнесе от забрава нашата история и ни каза, че сме народ.

Затова и днес, и винаги, ще тачим нашите църкви и нашите свещеници, които са пазителите на дух и култура. И когато изведнъж се сепваме, като чуем и видим, че българите сме имали наша, православна, църква в Америка преди цели сто години, не може да не усетим още веднъж, че не сме случайни прашинки духнати от вятъра през океана, че ние сме хора от род и народ, който с идването си в нова страна е построявал и църква.

Защото е идвал тук не само за да живее в по-добър дом с по-богата трапеза, а се е грижил и за духа и вярата си, които са наш пътеводител в благодатния къс от време, какъвто е нашият живот на Земята.

Може някои днес да си мислят, че препускайки из електроните страници на Интернет са дарени с огромна сила и са много по големи от тези, които някога са писали ред по ред с перо и мастило. Но човешкият живот не се състои само от мимолетни открития и изненади. Нищо не значи да говориш пет езика, ако няма какво да кажеш. Не е важно каква наука и колко много от нея са наляли в главата на човека, а какво иска и прави той с нея за доброто на хората.

Църквата, духовното огнище каквото е тя, са които все още ни учат на тази християнска доброта, каквато мнозина днес осмиват и погазват. Алчност и егоизъм са новата властваща философия, която нанася вече непоправими удари по човечеството. Хората се чувстват като сред вълци при себеподобните си и често като че виждат по-големи врагове сред своя народ, отколкото другаде. Сърцето ти се къса, когато любовта ти към България, към Левски и Ботев, към бащиния род и българските планини и долини се сблъсква с човек, който също се е родил по тези места, говори същия език и също носи името българин... Но е станал измамник на своите, излъгал ги е и ги окрал без да му мигне окото. Тежко е да научаваш ден след ден, че в Испания са арестували банда от двадесетина българи и българки – фалшификатори, във Франция преследват сводници и проститутки с български паспорти, в Чикаго отиват на съд хора, които са измамили сънародниците, търсещи своя дом от тебе, че пладнешки си ги обрал със самолетните билети...

В смъртоносна лавина се превръщат престъпленията, защото обществото е болно от все по-бруталната болест, наречена печалба. Печалба на всяка цена, През чест и през трупове по пътя...

В този водовъртеж на страсти отново пред нас изгрява единствен спасителния лъч на духовното огнище. Това е мястото, където народът може да се нахрани духовно. Да научи отново пътеките към доброто. Затова колкото повече хора намерят и тръгнат по пътя към храма, толкова по-възможно е светът да се спаси от гибелната пропаст, към която озверели от алчност хора го тласкат.

Голяма е отговорността на нашата църква през това разделно време, когато ще потърсим убежище, помощ и сила в нея.
Дано Бог и даде силата да се изправи срещу злото! Дано Бог даде и на нас разум и крака, с които да отидем в Храма и да се вслушаме в Словото Христово!

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад