Голяма част от българските емигранти в САЩ са от периода след 1989 г. Ние идваме от строй, в който не беше необходимо отделният човек да има много икономически познания. Но за да има някой успех в Америка той обезателно трябва да знае и се ориентира в сложни икономически процеси, които протичат както тук, така и по света.
    Основните източници на доход са: работа за отделни работодатели, работа за себе си /self-employed/,бизнес-предприятие – когато са наети и други хора, има и други инвестиции.
    Докато посочените до тук възможности представляват активни дейности, то инвестирането е повече пасивна дейност. И аз мисля, че българите в Чикаго са наи-неподготвени именно тук, при инвестирането. А то е най-важният елемент за постигане на финансово благополучие.
    Досега нашите емигранти инвестираха най-вече в недвижими имоти. Да, в дългосрочен период това е една от най-добрите инвестиции, но съсредоточаването само в него, особено в периоди на трудна ликвидност, може да се окаже голям проблем.
    Разнообравяването на инвестициите в акци и взаимни фондове /mutual fund/, натурални ресурси /commodities/ и др. е задължително, според мен, за успех в Америка.
    Но именно тук неопитният човек се сблъсква с “джунглата”...Това е изключително сложно поле, в което огромна част от нашите сънародници нямат никакво понятие и трябва да намерят доверени специалисти да ги консултират.
    Въпросът как да се намерят тези специалисти възнищква веднага.
    Установих от някои мои наблюдения, че така наречените “експерти за съвет” много често следват своята корпоративна политика, например, за продажбата на определени фондове, което не винаги е в интерес на техните клиенти.
    Според мен до 90 процента от самоинвеститорите на пазарите губят пари. Една от причините е, че вярват на масмедиите, считайки ги за надежден източник на информация. Но средствата за масова информация не са независими институции и в никакъв случай не посвещават усилията си за благаполучието на дадени инвеститори...
    Инвестиции, разбире се, могат да се правят и в изкуството. Веднага,обаче, възниква въпросът - в какво изкуство? И пак стигаме до намирането на доверения съветник.
    Развитието на българската култура в Чикаго изисква спонсорство. За съжаление това спонсорство все още е слабо, защото има все още недостатъчно изявени и силни български бизнеси и инвеститори.
    Друг проблем е липсата на бизнес-контакти и сътрудничество между българските бизнеси в Чикаго. Дори бизнесите да са в една и съща сфера нужна е понякога кооперация за изпълнението на по-големи проекти.
    В заключение искам да кажа , че и българите и българските бизнеси в Чикаго имат нужда от повече знания и по-добра организация за инвестирането си. Не вярвам да се постигне солиден икономически просперитет на нашите емигранти без да се овладее майсторството на инвестирането.
    Похвално е, че Българо-Американската Асоциация е подела инициатива в тази насока. Пожелавам успех в намиране на правилната формула за издигане на икономическото благосъстояние на българската колония в Чикаго и САЩ и по този начин постигане условия за разцвет на българската култура и изграждане на бъдещо силно политическо лоби в Америка.

Ведат МУРАДОВ

Назад