На 1 септември, рано сутринта, Българо-Американската Асоциация в Чикаго се посъбра на традиционното място “Павилиън”, загоряла, почерняла и малко поуморена от почивките по България, Мексико, Калифорния или поне на ветровитите плажове край езерото Мичиган.
    Работната атмосфера и безмилостното маратонско темпо, наложено от водещия проявата Никола Чаракчиев, прогони ленивото пост-ваканционно настроение, та присъствуващите, сравнително успешно, захапаха фундаменталния въпрос на семинара:

    “В какви бизнеси инвестира българинът в Чикаго”

    Въпреки известната нагласа у някои от нас да отговорим веднага и точно, без да губим излишно време - “в никакви”, получи се напълно сериозен и смислен диспут.
    Някои от постоянното присъствие на БАА отсъствуваха, но на тяхно място се появиха нови сили, които се представиха като добре школувани наши сънародници, навлезли сериозно в американския сектор на инвестициите.
    С една дума Българо-Американската Асоциация показа и далновидност, организирайки този форум за българския инвестиционен бизнес в САЩ, и доказа, също така, че е натрупала опит през годините на своето съществуване. Стана ясно, че това е българското сдружение, което е натрупало опит, стабилно е и има авторитет в Чикаго.
    По време на дискусията се оказа, че самата дума “инвестиране” се приема по системата “колкото глави – толкова мнения”. Е, изключваме училите по разни престижни университети наши приятели, които не напразно са платили доста пари за да научат точната дефиниция. Масата недоучени смятаме, че “инвестиция” може да бъдат и парите вложени в обучението на децата ни, дадени по фитнес-салоните, тъй като “богатството и славата са пълна глупост, ако няма здраве” както казва един живял преди нас мъдрец. А спортният редактор на “Старт” заяви, че инвестиция е и да си купиш билет за мача “Бразилия – САЩ” в Чикаго, щото след такава фиеста човек ставал много по-производителен...
    Най-сериозните хора сред всички дето се бяхме събрали казаха, че “инвестиция” е когато влагаш пари за да правиш пари. Не те интересува дали с твоята инвестиция садят краставици или изсичат горите. Важното е да вложиш пари там където те ще ти изкарат още пари. Без съмнение това е важно правило. И затова колкото повече държавите се борят срещу глобалното затопляне и разпространението на наркотици – толкова по-малко успяват.

    Българинът страда от дефицит на финансова просвета

    В какво инвестира, все пак, българинът в Чикаго?
    В недвижимости, транспортни компании... И като че дотук. Някой играе на борсата, друг е щастлив да работи по специалността си при електрониката и високите технологии...
    Едно е сигурно: нашите кръвни братя дошли тук от райските места между Дунава и Беломорието се нуждаят от финансова просвета. Каквото и да е отношението ни към парите – техните правила и закони трябва да се познават. Специалистите на това събиране рекоха, че примерно 10 000 – не са инвестиция, като си взел заем да купиш къща - не е инвестиция, да имаш два камиона – не е инвестиция. Това било препитание.

    Какво значи БКД и ще завъдим ли такова нещо в Чикаго?

    После се започна и нещо като припяване на стара песен на нов глас. Много е необходимо в Чикаго да се създаде Български Културен Дом /БКД/.
    Аргументирано и темпераментното изложение, сторено от позната наша чикагска художничка и моя колежка, беше прието и с ентусиазъм и с умно кимане глави в знак на съгласие. Според официалното мнение да се инвестира в културата е престижно. Лошото е че близостта ти с чикагската българска култура не може да те направи архонт или да узакони частната ти археологическа колекция. Нямаме също и достатъчно имотни хора, които като М-Тел да си понакупят картини. А картините, представяте ли си, били най-доходното нещо, повече и от борсовите операции и недвижимостите.
    Запалени от апостолското сло­во на говорещата ние си представихме един достолепен Български културен дом със зала за гостуващите ни постоянно от България изпълнители, още за събиране на българите при тържествени случаи, и киносалон, библиотека, читалня, репетиционни зали, галерии за изложби и камерни концерти, с уютни места с камерна музика, а не чалга, където да се видиш и поговориш с приятели и пр. Днес от всичко това в петия-шестия по големина български град, какъвто е Българското Чикаго със своите 120 000 жители, няма нищичко.
    Българският дом на културата и изкуството ще бъде и мястото, където може да се инвестира в широки образователни програми, в български театър, библиотека и читалище, музеи, галерии...
    Както е ставало и друг път, с пълен ентусиазъм беше възложено на съответните конкретни ентусиасти да се напише или предложи бизнес план, да се намерят пътища за симбиоза между бизнеса и културата. Трябвало, също така, да се намери интереса на бизнесмени, които да подкрепят финансово идеята. Намерим ли им интереса – било в кърпа вързано – ще има Дом. Само че... Освен това трябва да почакаме докато нашите бизнесмени позабогатеят.
    Седмица след плача по неродения Културен дом в чикагската българо-американска асоциация разбрах, че нашите братя казахстански българи, страдащи от същата болежка, са изкопчили от външния ни министър Калфин сума ти обещания за помощи. Разбира се нещата са други – къде е Казахстан, къде е САЩ, където получаваме поне 15 пъти повече пари за труда ни, та да искаме и ние от едва живия стандартен българин да ни строи културен дом в Чикаго...
    Така, че братя казахстанобългари, запретвайте ръкави и, ако е рекъл християнският Бог и българският му колега Тангра – ще го бъде. Особено ви благодарим за идеята, в културния дом да има и кръчма. Споделяме и може да започнем именно с кръчмата. В Чикаго имаме богат опит с кръчми, кафенета, дискотеки, барове, механи и пр.
    Най-приятната част от дискусията бяха кратките експозета на представителите на няколко нови български бизнеса в областта на застраховането, шивашката дейност и модата. Особено атракцията на бъдещия музей в Чикаго, представителката на който се облече в кимоно и с невероятно красиви японски чашки украсени с дракони /почти чашчици/ почерпи всички ни с троянска сливова... Така че, който не идва на сбирки, симпозиуми и други подобни проекти на БАА – направо губи!
    ***
    Като стигнах до тук с това не много сериозно писание за сериозната среща на българските бизнесмени под егидата на БАА, видях, че написаното не го бива много.
    Разбира се моят юнашки крос през парите, наричани с нежни имена като “инвестиране” “финансиране”, “кредитиране”, “банкрутиране”, “лихви” “форклозинг”, “ипотекиране” и пр. - новата и универсална религия обединяваща и арабските шейхове и стандартните милиардери и “новие руские”, приели допълнителното име “олигарси”, е направо непригодна за сериозните финансови капацитети. Тя е писана за читателите на вестника, които инвестират в хляб, вода, буквари за децата, поддържат с парите си добрият старт.
    Истинските и полезни изводи на финансовите дискусии от семинара на БАА на 1 септември ще бъдат събрани, редактирани и поднесени на интересуващите се по време на дните от Шестия пореден Фестивал “Български дни в Чикаго” на 14 октомври, неделя.
    До тогава, разбира се, “Старт” ще помества най-добрите аналитични материали, които нашите водещи бизнесмени в Чикаго ще предоставят в редакцията.
    Започваме с една сериозна статия по въпроси за инвестициите, познати от малко наши сънародници, които са наистина нелогично малцина за възможностите, които ни дава Америка! Без съмнение неговия опит и съвети ще привлекат вниманието и енергията на успешни – сега и в бъдеще - българи-инвеститори!

Репортер на “Старт”:
Климент ОХРИДЧАНИ

Назад